По стара българска традиция, когато една власт отстъпваше място на ново управление, бившият и настоящият премиер се срещаха и разговаряха на четири очи.

Старият премиер започна пръв:

- Аз постъпих мъдро, като подадох оставка и предизвиках предсрочни избори.

Новият премиер поклати глава:

- Всеки, който има акъл, би направил това! Сега най-важното е да се управлява мъдро държавата.

Старият премиер поклати глава:

- Да те светна за най-важното - никога не оставяй народа спокоен. Всеки ден по един номер. Никак не е трудно. Иначе народът се отпуска, заспива. А това е опасно. Не знаем какво ще сънува, после какво ще мисли и накрая какви изводи ще си направи. Затова - никакво отпускане. Народът трябва винаги да е готов.

- За какво да е готов? - запита новият премиер.

- За напрежение. За екшън. За скандали и всякакви спорове. За лакърдии, за селфи, за дебати по световни въпроси. Никакво отпускане! Отпусне ли се народът, повече няма да гласува за нас!

- Сакън! - рече новият премиер. - Няма да допусна това. Ще направя всичко, което народът поиска.

- Нищо няма да правиш за никого - нареди старият премиер. - Народът тъкмо свикна да се храни с приказки, а най-много обича захаросаните приказки. Умира да слуша как някой нещо му обещава. Защото го мързи да гледа и все вярва, че някой друг ще донесе чувала с чудесата и ще се посипе щастие и благодат. Трябва да си нещо като Дядо Коледа - щедро, ама без подаръците.

Новият премиер запита:

- Да ми кажеш нещо за икономиката?

Старият премиер махна с ръка.

- Тя си върви. Доста икономично крета, но мърда. С това да се занимават разните там министри и техни екипи. Твоята работа е друга. Да даваш насоките. Да казваш кое е бяло и кое не е бяло.

- Как да ги различавам? - попита новият премиер.

- Никакво значение няма какво различаваш. Важно е какво казваш. И най-вече къде го казваш. Едно е да го речеш на улицата, друго в зала, но най хваща дикиш, когато го кажеш по телевизора. Без телевизора нямаш нито власт, нито управление. Това запомни, другото не е толкова важно. После само натискаш копчетата на телефона и разните там заместници търчат.

- А реформата кога да я започвам? - запита бъдещият премиер.

Бившият премиер искрено се засмя.

- Реформата ще я започваш всеки ден. Това е основното. Излизаш по телевизора и казваш: Ето, днес ние започваме реформата. На другия ден пак го правиш. Това е.

- А иначе какво да правя?

- Нали ти казах - това ще правиш и нищо друго.

- Но като попитат за реформата, какво да отговоря?

- Питат тия, които нищо не разбират от управление или от реформи. Тогава им казваш, че опозицията е провалила всичко.

- Това сериозно ли е? Още ли хваща място?

- Много важен коз! Врагът е навсякъде и винаги е виновен.

- Ясно. Поемам мандата и управлявам, икономиката си върви, а аз говоря по телевизора, нали?

- А, правилно се светна! И побързай. Мандатът никога не е толкова дълъг, колкото изглежда. Аз колкото пъти го подхващам, все не стигам до края му.

- И защо? - попита новият премиер. - Какво толкова те спъва?

- Нашите грешки се повтарят, но все по-качествени! Като започнеш да управляваш сам, ще го видиш с очите си!

- Ами ако народът се усети и се разбунтува?

- Веднага излизаш по телевизора и говориш, говориш, говориш. Най-честно казваш, че спираме да лъжем, ще обещаеш и други отстъпки от нашата програма.

- Друго?

- Винаги сме имали ясна позиция: ние не се променихме, ние не се променяме, ние няма да се променим - ние сме за промяната! Когато схванеш ясно това, няма да имаш никакви грижи нито с реформи, нито с промени, нито с нищо! Важен е мандатът, не работата. Дано да ти светне това в главата!