Прокурор бие деца (виж "България").

Съученици малтретират групово съученичка, а класната й казва на журналистите "да не правят от мухата слон" (виж "България").

Бойко Борисов също обича да пердаши, но бащински - не за да нарани, а за да набие малко акъл в главите на непослушните отроци, чийто бащица се явява той.

Това не е улична или пиянска свада, не е рицарски бой пред стените на Божи гроб, не е и спортна злоба, макар че Бойко Борисов е и спортист, и рицар, и ако някой закача жена му... нали. Бащинското побийване и възпитателният пердах са съвсем друга категория благородно насилие.

Класическа битова картина от миналото - бащата, стиснал между коленете си непокорен син, изпъстря голото дупе с ивици от колана си, а наблюдаващите поощряват:

- Който жали пръчката, не жали детето си.

- А така! Да му влезе малко акъл през задните порти!

- Бий дупе, да не биеш дупище!

Бащинското ступване е част от изграждането на характера - то няма за цел да репресира, а да даде тласък на правилното развитие. Характерно е за по-невежи общества и семейства и се пропагандира не от Макаренко, както смятат страшно много народ - Макаренко е синоним на възпитателния лобут. В действителност Макаренко почти напълно отрича телесното наказание като възпитателно средство. В неговите лагери са привиквали малолетните и непълнолетните престъпници ДА УЧАТ И ДА РАБОТЯТ - вероятно затова е останал в масовото съзнание като изверг.

Навремето в училище, като стане нещо нередно, независимо от обстоятелствата, се знаеше, че децата са виновни - всички заедно или някой конкретен. Децата бяха наказвани - телесно и всякак, учителите никога за нищо не бяха виновни. Сега парадигмата се обръща, детето е бог, децата никога не са виновни и на същия принцип се пердашат учителите - ако децата са малодушни, идват родителите да помагат в саморазправата с учителите. Затова никак не се учудваме, че в ямболското училище класната на битото дете твърди, че не се е случило нищо особено - щом по някаква причина детето не може да се защити, значи си заслужава боя и за учителката единственото разумно решение е да не се бута между шамарите, а някак да замаже нещата, поемайки риска да изглежда малоумна, но пък спасявайки работното си място, а и физическата си цялост. Кой риск е за предпочитане?

Затова трябва да се радваме на случаи като този с прокурора, който налагал деца - така се възвръща вековната традиция възрастните да пердашат децата, а не обратното. Прокурорите трябва да възпитават у себе си сурови чувства и практики, ако искат да са достойни за постовете си.

Като Бойко Борисов с неговия благ характер на шкембест чорбаджия обича да хване трима поданици, които не могат да се разберат, да издърпа ушите на двамата и да им чукне главите да се сдобрят. На третия не му дърпа ушите, а му закача обица да му напомня за капаните.

***

Завършваме с фрагмент от "Домострой" - средновековен сборник с наставления и поучения за правилен живот. Преписваме го в оригинал заради колорита.

"Казни сына своего от юности его, и покоит тя на старость твою и даст красоту души твоей; и не ослабляй, бия младенца: аще бо жезлом биеши его, не умрет, но здравие будет. Ты бо, бия его по телу, а душу его избавляеши от смерти. Любя же сына своего, учащай ему раны, да последи о нем возвеселишися, казни сына своего измлада и порадуешися о нем в мужестве. Не смейся к нему, игры творя: в мале бо ся ослабиши - велице поболиши, скорбя. И не дашь ему власти во юности, но сокруши ему ребра, донележе растет, и, ожесточав, не повинет ти ся и будет ти досажени, и болезнь души, и тшета домови, погибель имению, и укоризна от сусед, и посмех пред враги, пред властию платеж, и досада зла."

В свободен превод: "Наказвай сина си от ранни години, това ще даде покой на старините и украса на душата ти; и да не отслабва десницата ти, кога налагаш младенеца: прочее, жезълът няма да го убие, а ще го оздрави. Терзаеш тялото, но избавяш от смъртта. Ако обичаш сина си, начесто му прибавяй рани, а подир за него ще се веселиш. Наказвай го от младини, да видиш радост в мъжеството му. Недей му се лензи и да му правиш муцунки: малко да го отпуснеш, много ще страдаш, много ще скърбиш. И не му давай власт на младини, но съкруши ребрата му, че инак ще озверее и няма да ти се подчинява, и мъка ще ти донесе, и болест на душата, и поразия на дома, и гибел на имота, и укор от съседите, и глуми от враговете, и от властите глоба, и от злото - гадост."