Новият министър-председател на страната седна на леглото си и отвори голямата кутия с надпис "Опорни точки". Беше решил да изхвърли всичко старо и ненужно, останало от предишния му мандат, управлението трябваше да започне на чисто, а новият мандат щеше да върви и да пее. Първата опорна точка гласеше:

- Коалицията е престъпление!

- Това - рече премиерът - трябва да се изхвърли! Мина му времето на този лозунг. Коалицията е лъжа и престъпление, когато ние не участваме в нея.

На втората опорна точка беше подробно отбелязано:

- Да се организират денонощни протести. Да се протестира до дупка. Да не се спират протестите при никакви обстоятелства. Да се плаща и подклажда.

- Глупости! - рече си премиерът. - Какви протести, след като ние сме на власт! Само някой да ми протестира!

Разрови опорните точки и измъкна следващата.

- Партньорите във властта трябва да бъдат хвалени и мачкани едновременно.

- Тази - рече премиерът - трябва да се запази. Да видим следващата.

Тя беше многословна:

- Напрежение, интриги и обещания, много обещания.

Премиерът доста дълго я държа в ръката си, после въздъхна:

- Няма как, не може без тази опорка.

Следващата беше по-ясна:

- Никакво спокойствие за никого. Ежедневен ток!

- Да - съгласи се премиерът. - Ако няма ежедневно електричество, нервите се отпускат, хората стават дезорганизирани. Ток, силен ток трябва! И за чужди, и за свои!

Следващата опорка беше твърде позната:

- Приказки за светло бъдеще, ниски цени, реформите в действие.

- Тези точки са направо излишни - рече си премиерът. - Това е ясно. И насън да ме бутнеш, знам как се прави, какво се говори и колко се обещава. И най-важното - пред кого.

Разрови още в кутията с опорни точки и извади една доста протрита от употреба:

- Героично минало, страдащи роднини, спомени от детството.

- Ихааа! - искрено се зарадва бъдещият премиер. - Това е то опорна точка! И само нея да имаш, пак можеш да живееш спокойно във властта. Трябваше да се пази внимателно - колко пъти го беше спасявала, колко много му беше помагала. Премиерът плюна върху опорната точка, после грижливо я забърса с лакът.

Имаше и напълно излишни опорки. Най-спокойно изхвърли онези за околната среда. Кого бригаше това освен две-три дузини еколози? Да се оправят. Виж, опорката за еврофондовете трябваше да се къта много. Това беше утрешният ден, това беше радостта от властта, това беше истинското светло бъдеще. Щом се опреше на нея, се чувстваше по-висок, по-млад и по-силен. Още десетина такива опорни точки да имаше - щеше да векува, а не както досега - мине не мине година, и хайде пак да се доказва, пак на избори, пак търчане по градове и планини. Без еврофондовете щяха да си ядат ушите. Нямаше ли кинти, нямаше власт!

Премиерът беше доволен от видяното - имаше още хляб в тази кутия. Най-отгоре беше любимата му опорна точка:

- Аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз!

Важни бяха и опорките за инфраструктурата и борбата с престъпността. Трябваше да се излъскат, леко да се парфюмират и с тях щеше да избута още година-две във властта.

- Важно е - рече си премиерът - да не затрия опорната точка за оставката и за народната любов. Другите може и да не потрябват, но без тази няма да мине.

Там подробно се говореше колко демократично е да се хвърли оставка по средата на мандата и се наблягаше на свободата и правото на народа пак да му се поклони, да му гласува и пак да го избере с много любов и нежност.

- Както и да го въртим, най-важната опорка е народът!

Така си рече бъдещият премиер, а после затвори кутията с опорните точки. Мандатът щеше да тръгне по мед и масло, сигурен беше.

Премиерът доволен се изтегна на леглото си.