Любим персонаж ни е напоследък класната на детето, дето го тормозели в училище "Христо Смирненски", Ямбол.

Тая жена, тази педагогическа поема, тая велика дидактичка казва следното (цитирана от "Стандарт"): "Сега правим от мухата слон. Просто занимаваме и общественост, и губим енергия на мен и на обществото със съвсем незначителни неща. Да, случило се е, играли са, позволили са си малка волност".

Какво да кажеш на такъв красив ум?

И какво да кажем за развитието на ситуацията, в която директорът на училището първо казва, че това са глупости и да не го занимават с дреболии, после си подава оставката... ПРЕД ДИНКО! Ловецът на мигранти пристигнал в двора на училището и пред телевизонни камери скочи на директора и само дето не го върза със свински опашки.

Интересна е тази държава, където в училище пердашат, а за някакво извратено подобие на справедливост трябва да се появи лицето Динко, Ловеца на мигранти и продавач на джанти.

В "Телеграф" виждаме, че оставката е подадена, но не съвсем: "Школският директор с битата Гери лъже за оставката", съобщава вестникът. И допълва за директора: "Прави циркове, Динко го кълне". Въпреки че директорът пред камерите и пред Динко подаде оставка, от МОН казват, че до края на деня такова нещо не се е случило по формалния ред.

Също така искаме да изразим за пореден път възхищението си от етичните стандарти в "Телеграф". На същата страница прочетохме прекрасно заглавие за гибелта на ученик: "Волтова дъга изпържи дете". А по темата с великата дидактика - на съседната страница виждаме ярък продукт на образователната ни система: "Деси Цонева спи с мъжа на леля си. След годежа не бърза за сватба".

Ей такива заглавия вдигат волтажа.

А може би и тиража.

И почти без връзка с темата - в няколко вестника има заглавия: "БСК се разграничи от Сашо Дончев"; и като прочетеш дописките, виждаш, че в тях пише точно обратното.

Но това не въпрос само на образование.