Лев Толстой през Кримската война, Севастопол. По име тлъстак, по снага - атлет; няма как да го нарисуваш плондир. |
В офиса имаше още един гост, в когото с голямо удивление разпознах Еманюел Макрон, който ме гледаше изключително лошо. По лицето му можех да прочета цели пасажи от "Война и мир" - на френски! Нищо не разбирах и ми беше трудно да се концентрирам.
Поздравихме се хладно, той се взря в мен, а аз продължих да чета по лицето му: Наполеоновите войници тъпчеха безмилостно руската земя, грабеха и изнасилваха.
За да разчупя тягостната атмосфера, пуснах на телефона си да послушаме Кени Аркана - това е френска рапърка, много бързорека, плющи политиците на общо основание, живее в "Столицата на разделението" (Capitale de la rupture) - Марсилия. Еманюел като я чу как нарежда, го заболя главата и него - това момиче пердаши френските политици, както Кутузов не е пердашил Наполеон.
Макрон се ядоса още повече.
- Ти - вика - защо си закачал жена ми? А? А?!?! Защо си я оскърбил с несръчните си опити да спечелиш сърцето й?... Защо?!
- Г-н Макрон - прекъснах го, защото се ужасих от презумпциите във въпросите му, - Моля ви, г-н Макрон, станало е някакво недоразумение. Извинете френския ми, но това, в което ме подозирате, е гнусно: никога не ухажвам омъжени жени. Плюс това харесвам друга омъжена жена политик - българка, на моите години. Тя е първа радост за мен, а вашата Бриджит няма дори символично присъствие във въжделенията ми.
- Аха! - озъби се финансистът и по лицето му се разигра дуелът между Пиер Безухов и любовника на жена му. - Знаем ви ние вас, мръсни балкански субекти! Ще те унищожа!
Тук вече и аз се ядосах и зарязах учтивата форма.
- Ей, соколчето на леля, мери си приказките! Ще ме унищожиш, кога цъфне сабото! Аз не съм Пушкин, ама и ти не си Дантес, лигльо с лигльо, президент щял да става! Казах ти, че не ме интересува твоята Бриджитка, пожелавам ти всичките дни на Земята да прекараш с нея. В мислите ми тая жена не съществува!
Макрон ме изгледа с онази неприятна смесица от снизхождение и сарказъм.
- Нали не си въобразяваш, че мислите ти не се контролират. Много добре знам какво ти се върти в главата.
- Погрешно са те информирали, Еманюел!
- Знаеш, че не ме информират Сульо и Пульо, а службите! Полицията на мисълта ми каза, че ден и нощ мечтаеш за френска любов с френска мадама и не коя да е.
- Ами да ти пикая на службите. Пак ше ми извиняваш френския.
Стана ми жал за момчето, щото разбрах на какъв огън се пече. И аз съм ревнив понякога - не както к****те на Бойко ревнуват парите, но все пак ревнувам и знам колко опустошително е това чувство. Човек не може да си гледа работата, а това момче държава ще управлява.
- Еманюел, ревността е болест, аз не съм твой враг...
На лицето на Макрон вече се разиграваше Големият пожар в Москва, след който Отечествената война се обръща, но изведнъж и двамата се стреснахме, щото се сетихме, че в уравнението има едно голямо неизвестно:
- Абе на кого е тоя офис, дето сме се набутали тука?!?!
В този момент зад гърба ни се чу:
- Бон жуар, пиленца на батко! Не е страшно да си дедо, Емануилчо, страшно е да си легаш с баби! Хоу-хоу-хоу...
Стана ни ясно и без да се обръщаме.
Саундтрак: https://www.youtube.com/watch?v=ta2jot9JhU0