Прибирам се снощи вкъщи, един такъв законопослушен и душевно чист, нито в автобуса се проявих като нередовен пътник - не мина контрола, нито на крушката в асансьора посегнах - друг я беше свил, обаче благодарност никаква, пак удар под пояса! Представяте ли си, някакви грозници монтираха нещо в коридора пред апартамента ми, а освен това тъкмо отключих и някакъв с униформа се приближи за проверка. Изгледах го:

- Каква проверка?! И защо тия дупчат стената?!

Той запази професионално спокойствие, което ми подсказа, че няма начин да не му плащат допълнително вредни:

- Гранична проверка! А колегите монтират камера за денонощно наблюдение!

Ококорих се:

- Каква гранична проверка, защо?!

- Така трябва! Наредено е вече гранична полиция да охраняваме населението човек по човек!

- А границите?!

Той махна с ръка:

- Виждате какво е положението по границите, няма как да ги опазим! Освен това установено е, че повече вреди нанасят на България не пришълците, а жителите й. Има данни!

Не на мен данни:

- Баламосвали са ни неведнъж и дваж, ама кака се ожени за чужденец!

Той зачовърка някакъв таблет:

- Кака?! Тук не е регистрирана кака?!

- Такъв е изразът! - поучих го. - И онзи да спре да дупчи стената!

- Не може, има заповед колегата! Освен това се радвайте, че ви слага от новите камери, дето бяха предвидени за сръбската граница!

- На комшията от партера каква камера сложихте?



- До третия етаж са от турската граница, доста поочукани и обругани, но ще свършат работа.

Стана ми хубаво и той го усети, защото доби строг вид:

- Гранична проверка! Вашите документи!

- Какви документи?! - попитах така, че прозвуча като псувня.

Ама личната карта все пак му дадох. Той я огледа все едно е бомба, после ми я върна с нежелание. Попита още по-строго:

- Нещо за деклариране? Забранени за внасяне товари?

Сега вече щях да го напсувам, но петвековното турско робство ми попречи, та отговорих свободолюбиво:

- Не!

Той се ухили зловещо:

- Не? А този нихилизъм в главата? Тази студенина в душата? Коравото сърце?

Изтръпнах - не ми мърдаха няколко години в панделата!

Ударих го на молба:

- Аз... Такова... Децата... Лумбагото...

В този момент вратата на апартамента ми се отвори, излезе жена ми. Посочих му я красноречиво. Граничният трепна, заговори отчаяно в радиостанцията. Отнякъде изскочиха работници и заизграждаха стена между мен и нея. Униформеният бързо пристъпи откъм моята страна, което възприех като закъсняло признание.

- Вносна ли е? - попитах с надежда.

- От турската граница - отговори един от работниците.

- Защо е единична? Платено е за двойна!

- На цена е като петорна!

Работниците се засмяха грубиянски. Жена ми ме гледаше през мрежата, безпогрешно прочетох в очите й "Студена ще си кусаш вечерята!"

- Добре че се грижите за хората! - подмазах се на проверяващия.

Той ме изгледа с превъзходство:

- Оградата не е да те предпази от нея!

Споделих прозрението си:

- Да пази страната от нас е, нали?

Работниците се засмяха направо дивашки.

- Да се усвоят едни пари! - намигна ми един от тях.

Граничният полицай стръвно задуши въздуха, премина през врата в оградата, като старателно я заключи след себе си. Усука се към жена ми:

- Пържени тиквички, нали?

Тя кокетно загърна пеньоара около врата си, разкривайки възможно най-много:

- Има и кисело млекце с чесънче и копърче!

Онзи изломоти в радиостанцията:

- Влизам в обекта, нямам нужда от подкрепление!

Двамата влязоха у нас, вратата хлопна подире им.

- Тая мрежа реже ли се с ножица за тенеке? - подвикнах към работниците.

- И с клещи за тел става! - отговориха ми.

Затичах към комшията.