|
| Иван Сотиров |
-----------
- Г-н Сотиров, вие застанахте зад Гражданска инициатива "100% мажоритарни избори". През призмата на вашия политически опит как една радикална промяна на изборния механизъм като въвеждането на чистия мажоритарен вот може да повлияе на политическата система на България?
- Заявил съм се като поддръжник на мажоритарната система още през 1990 г. Тогава бях сред учредителите на Републиканската партия, в чиито документи беше залегнала идеята за чисто мажоритарен избор на народни представители. Подчертавам това, защото сега е в ход опит да бъде профанизирана тази идея като продукт на шоу, като някакво несериозно начинание.
- Смятате, че зад това стои някакъв по-сериозен замисъл?
- Разбира се. Статуквото води кампания срещу въвеждането на мажоритарната система още от самото начало на демократичните промени. Огромната част от социолозите, политолозите и политическите апарати винаги са се опитвали да втълпят на хората чрез медиите, че мажоритарната система е нещо изключително опасно. Но не се получава. Всички изследвания винаги са показвали, че поддръжниците й надхвърлят в съотношение поне 2 към 1 нейните противници.
- Твърдите, че има политически и академичен елит, който е създал консенсус в полза на пропорционалната система, за да защити своя интерес срещу волята на мнозинството български граждани?
- Точно така. Тъй като в България няма условия да се появи независима академична общност, политическият елит е формирал една периферия от социолози и политолози, която се явява изразител на неговите интереси. Подобно единодушие по темата, което стига до 99%, е ненормално и намирисва на нещо съмнително.
- Но това може да се тълкува и като професионална позиция на експертната общност, а не като израз на корпоративен интерес.
- Пак ви казвам, подобно единодушие не се наблюдава никъде по света. Само една Мира Янова като бяла лястовица защитава различна позиция.
- Хората, които казвате, че защитават статуквото, имат на своя страна един много силен факт - мнозинството страни - членки на ЕС, ползват пропорционалната система, дори евродепутатите се избират така. Защо ние да сме изключение от практиката?
- Вижте Франция, символа на демокрацията - гласува се чисто мажоритарно с балотаж. Исторически мажоритарната система преобладава в Европа от Древна Атина до края на Втората световна война. Пропорционалната система е победа на партийните апарати. И не трябва да смятаме, че всичко, което виждаме в Европа, непременно е най-доброто. Всъщност, бих казал, че кризата в ЕС донякъде се дължи на пропорционалната система, защото тя не успява да създаде лидери и така маргинализира политическия елит. А мажоритарната система култивира различно мислене - на персоналната политическа отговорност, създава конкуренция между кандидатите, демократизира партиите.
- Значи смятате, че връщането на мажоритарния принцип би върнало силата на гражданите, чието място в системата е било узурпирано от партиите.
- Да, пропорционалната система е класическа форма на узурпиране на правото на хората директно да определят своите представители във властта от партийните апарати. И затова има такава жестока съпротива срещу премахването й. Смесената система не е отговор, защото винаги пропорционалният елемент доминира и се компрометира мажоритарният. И би било непочтено политиците да редактират волята на избирателя, изразена на националния референдум, за да създадат подобен хибрид. Защото моите опасения са, че политическото статукво може да използва волята на гражданите за чисто мажоритарна система, за да промени пропорционалната така, че да я направи още по-опасна. Смесените системи съчетават лошите черти и на двата модела. А големите партии имат интерес именно от това. Както и от преференцията, която е един непочтен начин да се събере вот от хора, които иначе никога не биха гласували за тях.
- Дори и да се приеме поддържаната от вас система, каква е гаранцията, че това ще докара по-добри кандидати на политическия пазар? Все пак имаме партии със силни местни структури като ГЕРБ и мощно регионално присъствие като ДПС.
- Не храня илюзии, че така можем да решим всички проблеми. Но при всички случаи ще доведе до революционна промяна на политическото статукво. Целта не е да бъдат ударени партиите, а да ги принуди да се реформират. Дори и най-влиятелните сред тях стигат 30-40% подкрепа в даден избирателен район. Значи, за да бъдат успешни, трябва да търсят кандидат, който да дава собствен принос, а не да лежи само на партийния вот. Тогава партийните шефове ще трябва да превъзмогнат желанието си да слагат само послушни и доверени хора. Ще търсят кандидати, които са избираеми и ще бъдат принудени да правят компромиси със собствените си интереси.
- Местните избори, които се сочат като пример за мажоритарност, обикновено са съпроводени с най-много оплаквания за купен вот, манипулации и дори насилие. Защо да очакваме нещо по-различно, ако този модел заработи на национално ниво?
- Тези явления ги наблюдаваме на всички избори. Те са култивирани от политическата система, която действа според пропорционалния модел. В началото на прехода тези неща ги нямаше. Именно елитите, които бяха рекрутирани на пропорционален принцип, без връзка с избирателите, корумпираха целия модел. Затова гласове днес се купуват сред всички групи от населението, защото в България вече има огромни маргинализирани общности, които разсъждават по следния начин: "Така и така ще ме излъжат, поне да взема 50 лв."
- И как промяната в принципите на избирателната система би променило това? Да очакваме някакво социално пробуждане ли? Няма ли хората просто да си продължат, както досега?
- Нещата лесно се развалят и трудно се оправят. Мажоритарната система няма да оправи проблемите отведнъж, но вярвам, че с времето може да възстанови връзката между избирания и избирателите. Големият проблем за нас като избиратели е, че през партиите и подредените от тях листи губим и персоналната си отговорност за хората, за които гласуваме. При мажоритарната система носим отговорност за своя избор и няма как да се оправдаваме: "Ами, партията ми го пробута този кандидат". Отговорността между нашия представител и нас като избиратели при всички случаи ще подобри модела.
- А влиянието на т.нар. "местни феодали"?
- Тези местни гаулайтери, с които партиите ни плашат, са просто техни подизпълнители, които работят за тях по места, като им осигуряват контролиран или купен вот, защото знаят, че после партията ще им го осребри. Партийните централи, които уж правят демокрацията, всъщност корумпират обществото. Те купуват гласове, защото знаят, че като дойдат на власт, ще си избият похарченото многократно. Това е бизнес. Вкарваш милиони, взимаш милиарди.
- А няма ли при мажоритарната система цялата тази схема да се поеме точно от тези "подизпълнители"?
- Няма да се получи така. Проблемът с корупцията не зависи пряко от типа избирателна система. Зависи косвено, дотолкова доколкото мажоритарният модел засилва пряката отговорност на политическия елит пред избирателите. Има и нещо друго. Централизираният партиен модел при пропорционалната система създава условия за централизиран грабеж. Колкото е по-голяма е диктатурата на партийните апарати, толкова по-голяма е корупцията. Но когато се създаде конкуренция и сблъсък на всички нива, тази система ще рухне. Колкото е по-хоризонтална политическата структура, а мажоритарната система създава силна хоризонтала - всеки става пръв между равни, толкова по-добре ще бъдат нещата.
- В такъв случай обаче не можем да очакваме силите на статуквото да направят изборна реформа, която би накърнила толкова сериозно собствените им интереси.
- Споделям вашия скептицизъм. Едва ли партийният картел ще допусне такава революционна промяна. В момента наблюдаваме една игра на покер. Бойко Борисов играе по-интелигентно - казва, че ще изпълни волята на гласувалите на референдума, но разчита на това, че никой няма да го подкрепи за чисто мажоритарната система. Големият проблем за статуквото при тази игра може да настъпи, когато той вдига залога, други също могат да решат да вдигнат, а не да се уплашат, както разчита той. Понякога големите исторически промени се случват така. Например Корнелия Нинова, ако действително държи да покаже фантазия и размах, вместо демонстрации с апаратно прочистване на партийните редици, да каже: "О кей, г-н Борисов, дайте да направим мажоритарна система". Но тя се запъва като магаре на мост. ДПС чат-пат блъфират с това, че са за мажоритарен вот, но при тях ужасът от тази система, след като дори гонят възползвалите се от преференциалното гласуване, е най-голям. Наричащите се десни пък бяха сред най-яростните противници на мажоритарната система. А чрез нея можеше да се реши проблемът с дясното обединение.
ученик и сега ме повтара.
