Не мога да се пазаря и това е. Не зная как разпознават в мен баламурника, но всеки мушморок, на когото му трябват два кинта за животоспасяващо лекарство, се затичва от отсрещния тротоар, за да ме гепи за ръкава. Ето, и вчера - симпатичен сънародник от по-тъмната част на сънародниците ме засече и ми каза, че като види такъв хубав човек като мен, не може да го отмине.

Чак пък хубав - рекох с известно съмнение, но сънародникът побърза да ме успокои, че не ми прави комплимент и не ме нарича хубав в онзи смисъл на думата, а в душевен - по лицето ми било изписано че съм добър, мъдър, почтен и скромен индивид.

Стана ми хубаво, разбирате, на всеки му е приятно да го нарекат почтен - хубавци дал Господ напоследък, но почтените са малко. Затова с удоволствие бръкнах в задния джоб, за да намеря левче и благодаря на сънародника. Той обаче възмутено ми бутна ръката и каза, че не е прошляк, той е от честните сънародници, той е почтен - също като мен, не му е за единия лев, просто иска да ме направи щастлив. Защото отдалеч видял, че днес ми е щастливият ден. Трябва да уловя момента! Сега или никога! Утре щяло да бъде късно.

- Какво - сега? - попитах. - Утре - какво?

- Защото днес ми е хубавият ден и на мене, бате - каза сънародникът. - Днес ми се ще добрини да правя, хората да радвам, щастливи да ги правя, с пръсти да щракат, салфетки да мятат, под масата да танцуват от радост - глей какво ти нося, ето го зад ъгъла!

Зад ъгъла имаше нещо, не знам точно какво, но беше голямо и лъскаво.

- Това пък какво е?

- Реактор, бате, хиляда мегавата, еша си няма, глей, неръждаем, грам ръжда няма да хване, сто години със здраве ще може да си го ползваш! За милиард го купиха, аз на теб за хиляда лева ти го давам, ей така, щото те виждам, че си хубав човек, от нашите, няма да злоупотребиш с добрината.

- Ама за какво ми е?

- Те и ония, дето платиха милиарда, и те така викаха - на нас за какво ни е сега, само с парцалче да го бършем - затова ми го дадоха - викат, пусни го в обращение, все някой ще се навие да го вземе, поне някой лев насреща да получим, че се охарчихме до шушка.

- Нямам къде да го сложа - задърпах се.

- Те и ония така рекоха - няма къде да го сложим, едно навесче ако му сковем, ще мине някой да му приватизира по-стърчащите части, после има да си ги дирим из вторичните и няма да работи като хората, ако решим да го пуснем - бате, рекоха, ти баща, ти майка, тичай да му намериш мющерия, докато е цял.

- Нямам хиляда лева - рекох. - Излязъл съм за картофи и салата.

- Те и ония така викаха - нямаме милиард, пък после го намериха. Виж, бате, все ще имаш нещо по джобовете - я какъв си елегантен, обувките ти от истинска кожа, лъснати, джам, ти ако хиляда лева нямаш, кой ще има!

Идиотът си е идиот - бръкнах в джобовете да му покажа с колко съм излязъл на пазар, той видя двайсетачката и се зарадва на Стефан Стамболов като на изгубения си брат.

- Глей сега, като те гледам, май си закъсал и ти като мене, зарежи реактора, виж каква бормашинка ще ти дам - само за двайсет лева! Това, дърво, бетон, желязо - нищо не й се опира! Само мушкаш щепсела и натискаш ей тука!

- Ама за какво ми е!

- Как за какво, бате - ще си дупчиш каквото си поискаш! Това чудо дупки пробива всякакви! От дупки винаги има нужда!

- И какво ще направя - на морето дупка? - опитах да остроумнича.

- Те и ония така казваха - на морето дупка направихме с тоя реактор, да беше потънал в морето с кораба барабар, та да му вземем застраховката, пък сега трябва да си го чукаме в главите прости, виж, бате, с какви хубави, самокритични хора работя, дай да бучнем щепсела някъде, да видиш каква по-хубава дупка ще пробием ние с теб!

Прибрах се без картофи, но с бормашинка за двайсет лева. Ама не работи - колкото и да бода щепсела в контакта.

Добре че не взех реактора!