Почти три години след банковата криза, свързана с фалита на КТБ, Европейската комисия отново настоява за по-стриктен контрол от страна на държавните регулатори - БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН), върху банките и небанковите финансови институции. Заниженият или направо липсващ контрол бе сочен за основна причина за фалита на КТБ, при който "потънаха" около 5 млрд. лв. Само за изплащане на гарантираните влогове в трезора държавата даде 3.68 млрд. лв.

Вчера Брюксел очерта няколко проблемни зони във финансовия сектор, които създават опасения въпреки проверките и стрес тестовете на банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, проведени през миналата година. Тогава бе отчетено, че финансовата система и дружествата са стабилни с леки забележки. Но според еврокомисията риск все още са високото ниво на необслужвани фирмени кредити, сделките и кредитирането на свързани лица, неликвидните активи на финансовите институции, които трудно могат да бъдат оценени, както и презастрахователните договори. Еврокомисията настоява БНБ да предприеме последващи действия и да ускори завършването на мерките за укрепване на банковия надзор. Препоръчва се банките, които имат високо ниво на необслужвани кредити, да подлежат на по-специален контрол. По-критична е оценката и за дейността на КФН, която трябва цялостно да подобри надзора над застрахователните и пенсионните дружества. До редакционното приключване на броя вчера не бе получен коментар от БНБ и КФН.

Еврокомисията отправя исканията си в редовния си доклад със специфични препоръки към икономическите политики на страните членки. На 2 юни те ще бъдат представени официално в България от Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за еврото и социалния диалог. Очаква се препоръките да бъдат одобрени от Съвета на ЕС през юли и да се изпълнят от държавите в следващите 12 до 18 месеца. Съобразяването с тях е важно за България, тъй като през 2015 г. страната ни попадна в най-тежката група на негативната класация за икономически дисбаланси основно заради банковата криза от 2014 г. Според Домбровскис именно забележките на ЕК и бъдещите действия на българските власти ще са в основата на разговорите при посещението му у нас.

България трябва да ускори чрез реформа в законодателството процеса на обявяване в несъстоятелност, става ясно още от документа. Бавните процедури за обявяване на фалит са една от причините за нарастващата фирмена задлъжнялост и високото ниво на необслужвани банкови кредити, смятат експертите на еврокомисията. Това се отразява негативно на кредитирането и на инвестициите, което пък ограничава икономическия растеж.

Освен към финансовия сектор Брюксел дава конкретни препоръки за реформи в още три сфери. На първо място са бюджетната политика и публичните финанси, където страната ни постига добри резултати с намаляването на бюджетния дефицит до нулеви нива през 2106 г. Критиките са за все още твърде високите нива на сив сектор и неформална заетост. Затова страната ни трябва да продължи с мерките за подобряване на събираемостта на данъците и борбата с контрабандата. В същото време трябват повече усилия за намаляване на бюрокрацията, където нямаме видими положителни резултати.

Друга група препоръки са свързани с овладяването на високата безработица сред младите и трайно безработните, с подобряване качеството на средното образование, здравеопазването и социалната защита на уязвимите групи от населението, предимно възрастните хора. Трябва да се предприемат мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски, настоява Брюксел. Оттам за пореден път посочват, че е необходимо да се въведе обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата вместо непрозрачното й административно налагане от правителството. Еврокомисията посочва още, че продължава да се разтваря ножицата в доходите между бедните и богатите, а страната ни остана най-бедната в ЕС.

В специален раздел са препоръките за по-прозрачни обществени поръчки, които продължават да бъдат проблемна тема. Основна причина са липсата на електронно провеждане на процедурите и недостатъчната компетентност на Агенцията за обществени поръчки и на възложителите, посочва докладът. В него се коментира и съдебната реформа, въпреки че по нея не се дават конкретни препоръки. Корупцията остава основно предизвикателство в България и продължава да тежи на инвестиционния процес, а антикорупционните действия се възпрепятстват от слабите институции, смята Брюксел.