За осем години лихвите по спестяванията на българите са се сринали 40 пъти. През 2009 г., точно преди да се развихри кризата, банките у нас са изплащали средно 8.24% по едногодишните влогове, а сега лихвата е направо символична - само 0.2 на сто. Това показват данните на БНБ за април, публикувани вчера. В момента лихвените проценти и по депозитите, и по кредитите са паднали рекордно ниско. Като цяло депозитите през април носят средно 0.39% доход, като само три банки в момента привличат клиенти с повече от 1% лихва.

Само през 2016 г. депозитите са поевтинели повече от два пъти, сочи и Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН, представен също вчера. Интересното е, че въпреки клонящите към нула лихви спестяванията и на домакинствата, и на бизнеса продължават да растат и през миналата година са се увеличили съответно с 8.4% и с 6.3%.

През 2016 г. печалбата на банките в България е скочила спрямо предната година с 40.5% до 1.263 млрд. лв., се посочва в доклада на икономистите от БАН. Тъкмо ниските лихви по депозитите са основната причина за този резултат, тъй като разходите на банките са спаднали с повече от 400 млн. лева, обясни доц. Григор Сарийски, един от авторите на доклада. Друга причина за растящата печалба, но с по-малък ефект, са приходите от такси и комисиони. За година те са се увеличили с 3.6%, или с 37 млн. лева. В същото време банките отчитат свиване на приходите от лихви по заемите, които са раздали.

Според доц. Сарийски на практика лихвите у нас в момента са напълно европейски и следват общите за ЕС тенденции.

И докато България е съвсем близко до средното европейско ниво по отношение на цената на парите, в икономическото си развитие е много назад, става ясно от доклада на БАН. Дори икономиката ни да расте с по 5% годишно, след 15 години ще стигнем 75% средното за ЕС равнище, посочи доц. Виктор Йоцов. А през последните години България постига около 3% ръст на БВП и прогнозите до 2019 г. не обещават да има някакво ускоряване. При такова темпо и 30 години няма да ни стигнат да догоним другите от ЕС, коментира експертът.

Икономистите от БАН подчертават, че досега износът бе основен двигател на растежа, но това няма как да продължи без сериозни инвестиции в разширяване на експортното производство. През 2016 г. България е отчела 6% ръст на износа и е достигнала рекордните 30 млрд. евро приходи. В същото време 67% от експорта ни е за страните от ЕС и тази концентрация на външните пазари също крие рискове за икономиката ни. За производителите е добра новина, че ЕС излиза от опасната зона на дефлацията, но според учените от БАН увеличението на потребителските цени няма да изиграе съществена помощ за растежа.



БЮДЖЕТ

На пръв поглед реализираният бюджетен излишък през 2016 г. е добра новина, но причината е не толкова повишаване на приходите, колкото неизпълнение на разходите. Така например капиталовите разходи, които полагат основите на бъдещия растеж, през миналата година са били с близо 2 млрд. лв. по-малко от планираните. България може да се похвали с добра събираемост на данъците, като при ДДС вече сме постигнали нормалните за държава от ЕС нива.