70-ият (юбилеен) фестивал в Кан не излъчи ярко звездни филми, но компенсира с широка панорама на изразните средства, на богатите пластични възможности на киното. Този фестивал не връчва отличия за операторско изкуство, за монтаж, сценография, звук... Но съществува приз на т.нар. Висша техническа комисия, в който се фокусира всичко това. Нарича се "за технически артистизъм" (може да се преведе и "артистичен техницизъм"). Сега комисията даде високата си оценка на филма, удостоен и със "Златна палма" - "Площадът" на шведа Рубен Йостлунд. Съдържателните мотиви в него са много и разнородни - от интимното битие на героя, през идеите му като човек, занимаващ се с изкуство, до образа на тежката шведска буржоазия, изпаднала в ступор пред мигрантската стихия. За обединяването им в единна структура са помогнали високото качество на всички кинематографични компоненти и използването на широк регистър от съвременните възможности на камерата, звука, монтажа.

Всеки втори филм от тазгодишната програма заслужаваше награда в това отношение. Образната система на филма на руския режисьор Андрей Звягинцев "Нелюбов" (наградата на журито) е мащабна, силова, защото мащабен е и патосът, с който той се гневи на кризата в днешното руско семейство. Отличеният за режисура "Измамените" на София Копола е роден от изящните пластични средства на класическата лента, но в "Ти никога не си бил наистина тук" (поделена награда за сценарий и награда за мъжка роля на Хоакин Финикс), посветен на темата за насилието върху деца, колежката й от Шотландия Лин Рамзи борави с по-грубоватата динамика на дигиталната камера и атакува не само погледа, но и нервите на зрителя. Снимани, озвучавани и монтирани изобретателно, дори банални екшън сюжети като този в "Good time" на братята Сафди с Робърт Патинсън в главната роля звучат новаторски. Със своя технико-артистична характеристика се отличават филмът на Фатих Акън "Изневиделица", на Йоргос Лантимус "Убийството на свещения елен" и т.н.

Във втората състезателна програма - "Особен поглед", при цяла група филми на млади режисьори са използвани възможностите на дигиталната камера и звук за постигане на нов, по-дълбок социален реализъм. Тук е отличеният от международната организация на критиката ФИПРЕССИ "Теснота " на руския дебютант Кантемир Балагов, където от клаустрофобичното снимане в тесни пространства се ражда по-общата метафора на филма за душната атмосфера в провинциалния севернокавказки град, с напрегнатите отношения между различните етнически групи.

Сред тези филми бе и "Посоки" на Стефан Командарев. Авторите му можеха да го изчистят от някои излишества в драматургията, но постигнатият калейдоскопичен образ на нощна София през преживелиците на няколко таксиметрови шофьори (оператор е Веселин Христов), с множеството човешки истории, с веригата от добри изпълнения на Ирини Жамбонас, Васил Василев-Зуека, Васил Банов, Асен Блатечки, Юлиан Вергов, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Георги Георгиев-Геро, Ана Командарева и др. направи силно впечатление на взискателната публика. Сигурно е, че в бъдеще тя ще търси българските филми.