Гал Гадот, Мис Израел от 2004 г., сетне боен инструктор от израелските въоръжени сили, а още по-после - секси присъствие в "Бързи и яростни" 5 и 6, даде заявка за бъдещ комиксов героизъм по-рано през 2017 г., когато се появи в "Батман срещу Супермен". Жената Чудо, нарисувана за DC Comics през далечната 1941 г., направи своя широкоекранен дебют 75 години по-късно с гръм, трясък и разголен корсет, взет сякаш от гардеробната на "300", под бумтящите звуци на Ханс Цимер и Junkie XL.

И това бе само началото. DC, които се опитват да изградят своя филмова вселена подобно успешния и вече дългогодишен пример на конкуренцията Marvel, дотук извадиха три касови хита - "Човек от стомана", "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" и "Отряд самоубийци", но нито един наистина впечатляващ филм. "Жената Чудо" е първият. Той съчетава неспирен екшън, чувство за хумор, ярък централен образ, автентично актьорско изпълнение и приемлива origin story. Дето се казва, трябваше да дойде жена, да покаже на мъжете как се прави. (Дано за "Лигата на справедливостта" да си вземат бележка.)

Героинята на Гадот - Даяна, е амазонка - полужена-боец, полубогиня, на която животът е вдъхнат от Зевс, и обитава приказния остров Темискира. Животът й се преобръща, когато там попада английският шпионин от окопите на Първата световна война Стив (Крис Пайн). Като атмосфера разгръщането на историята за Даяна много напомня класическия "Супермен" на Ричард Донър и епизода, разиграващ се на планетата Криптон. Но приликите свършват дотам. Филмът силно разчита на романтичната връзка между героите на Гадот и Пайн, и химията между двамата работи успешно. За суперформите на самата Гал няма смисъл да говорим. В играта й присъства леко декламиране, което се оправдава от свръхестествената патетика на персонажа й; но и искреност, каквато само един "новак" в комиксовите Вселени от отегчени звездни и преексплоатирани образи може да предложи.

Филмът на режисьорката Пати Дженкинс ("Чудовище" с Чарлийз Терон) съчетава нестихващ екшън с известен реализъм, когато се показват ужасите на войната, и без нравоучителност и прекомерна политкоректност повдига някои въпроси за феминизма и равноправието на жените, които точно в онзи момент (второто десетилетие на XX век) започват да излизат на дневен ред.

Финалната екшън вакханалия с богата поръска от компютърни ефекти леко уморява, защото сме я гледали вече в безчислени холивудски екшъни, но "Жената Чудо" остава важен момент в историята на филмите по комикси: не е първият филм за жена-супергерой (не знам дали си струва да припомняме "Жената-котка" и "Електра"), но е първият, който успява.