:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,286,749
Активни 301
Страници 17,441
За един ден 1,302,066

Писмо до Христо Ботев

Георги Марков
Драги Христо Ботев,

Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо.

Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега - в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш по зелена морава и щастливо разговаряш с благочестивите светии за съвършенството на Бога и света. Много пo ми се вярва, че дори свети Петър да те е приел в рая, ти си избягал оттам в първия удобен момент, завладял си било стария "Радецки", било лодката на Данте и скришом си преминал небесния Дунав, който отделя светците от грешниците. Представям си даже как си скочил всред димящия пущинак на адското преддверие, как си прочел оня злокобен надпис "Вие, които прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете", и си се засмял. Аз така вярвам, че ти си се засмял на това предупреждение и може би си протегнал ръка и откъртил дъсчицата с надписа, защото ти никога не си могъл да търпиш такива евтини предизвикателства. Мисля, че ти си предпочел ада, защото там има каузи, докато в рая ги няма. Ти знаеш много добре, че ако стремежът на хората към рая може да бъде някакъв живот, самият рай - това си е чиста смърт. Отгоре на всичко в ада ти сигурно би намерил по-интересната част на човечеството. Старият грешник Бакунин, от когото ти толкова си се възхищавал, трябва да се е издигнал до ранг на помощник-дявол, приятелят ти Нечаев сигурно се пържи някъде в Деветия кръг, а другарят ти Стамболов, мушкан за милионен път с дяволския нож, би се опитал да ти обясни защо според него, ако ти не беше загинал във Врачанския балкан, само няколко години по-късно са щели така и така да те обесят.

И нека ти кажа, драги Христо Ботев, че аз вярвам на думите на Стефан Стамболов, въпреки че ти, може би, би ме погледнал с недоумение. Всеки твой поклонник би казал, че аз съм смахнат, защото от сто години насам всяка политическа партия, от най-дясна до най-лява, всяка фашистка или комунистическа организация, всяка власт - демократична или тоталитарна, всяка милиция или полиция те има за свое знаме, за свой герой, легенда, символ, светец. Ти си вероятно единственото име в цялата наша история, което обединява всички тях с едно желание - да те имат. Ти си нещо като магически камък, който всички духовни бедняци по нашата земя искат да притежават. Биха ти посочили помпозното величие, с което се почита денят на твоята смърт. О, как искам да видя лицето ти на този ден, как отгоре, някъде над облаците, гледаш това човешко наводнение към твоето лобно място, как добре организирани организации, войници, офицери, милиционери, ученици, пионери, комсомолци, партийци, духови музики, ракетни части, обикновени и централни комитети, генерали, поети, министри, писатели, разни деятели - с коли, камиони, автомобили, хеликоптери и пеша отиват да отдадат почит на легендата. Искам да видя как гледаш и слушаш зарята, церемонията за падналите, клетвите, че всички ще бъдат като тебе, гъгнещите речи на дебелите партийни ръководители, които произнасят празни дежурни фрази за свобода или смърт и те цитират и рецитират до посиняване...

Въпреки това, драги Христо Ботев, Стамболов е прав. Тези хора, техните бащи или техните деца щяха да те обесят, ако ти не бе имал щастието със спасителния куршум. И аз съм сигурен, че ти знаеше това много добре, ти го предчувстваше, ти го виждаше и точно като Исус Христос избра своята Голгота, за да спасиш народа си от греха. И точно като него от опасност ти се превърна в спасителна легенда. Ти сякаш отгатна какво те искаха от тебе и се съгласи с тях, твоите вероятни бъдещи убийци. Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти. Никой от тях никога не се е интересувал от тебе, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, а не на тебе.

Оттук нататък с твоето име в уста, боготворейки легендата, всички тия власти, и особено сегашната, щяха да унищожават всеки българин, който дръзнеше поне най-бледо да бъде като тебе. "Да живеем и се борим по ботевски" стана лозунг за изкореняване на всичко ботевско и за ликвидиране на всички горди и чисти чела, които биха се осмелили да бъдат като тебе.



(Днес) цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).**





С твоята поезия на уста бяха смазани истински поети, с твоята свобода на уста беше наложено най-черно потисничество, с твоята независимост на уста България бе тласкана от една зависимост в друга, с твоя героизъм на уста бяха отречени истинските геройства, с твоя безкомпромисен характер на уста България бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества...

С една дума, ти си славното знаме, под което вилнее позорът. Ти знаеше това. Беше ти пределно ясно. И ако си забравил, нека ти припомня твоята ЕЛЕГИЯ, където ти така пророчески видя какво ще последва:

Кажи ми, кажи, бедни народе,

кой те в таз робска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителя прободе

на кръста нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи и ще си спасиш душата"?!

Той ли ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда

кой продал брата, убил баща си?!



Това си писал ти самият. И не само си го писал, но си го и вярвал. И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев!



НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?



Не смяташ ли, че трябваше да се постараеш да останеш жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезната легенда за Христо Ботев? И вместо това да им създадеш позорната грижа да те обесят те самите. Фактически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане черен огромен камък, който да тежи върху всичките поколения и зловещо да им напомня за страшния позор и може би да спаси мнозина бъдещи Христо-Ботевци. Защото жестоката истина е, че запазвайки легендата за тебе, всяка година на втори юни ти биваш обесван. Твоята човешка същност, твоят характер, твоята истинска поезия, твоята революция, твоята силна любов и силна омраза увисват на въжето. Ако отоманската империя те честваше, ако гробът ти беше редом до този на Митхад Паша, кощунството със самия теб би било по-малко, отколкото сега, когато ти си знамето на казионщината, иконата на безскрупулността и пошлото интересчийство. Как наистина можа да допуснеш да те убият, когато следващите сто години така отчаяно се нуждаеха от тебе. Ти, който римуваше "патриоти" с "идиоти", ти който така страстно и силно извика:



На душа лежат спомени тежки,



злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди...



Прости ми, нямам дързостта да те укорявам, нито смея да възразя срещу кои и да е от твоите принципи и идеали. Напротив, струва ми се, че с времето те разбирам по-дълбоко и по-страшно. Някои от твоите днешни последователи казват, че ти си толкова необикновен, изключителен, странен, чудноват българин, който не прилича на никой друг българин. Може би загатването е, че ти въобще не си българин, а нещо друго. И това също подчертава моята идея, че поколенията през изминалите сто години са противопоставили легендата за тебе на самия тебе. Защото нека още веднъж повторя: ТЕ, КОИТО СЕ КЛАНЯТ ПРЕД ТВОЯ ОРЕОЛ, НЕ БИХА ОСТАВИЛИ ЖИВ НИТО ЕДИН, КОЙТО МАЛКО ИМ НАПОМНЯ ЗА ТЕБЕ. И ето че куршумът, който прониза челото ти, продължава да свисти в своя злокобен полет вече сто години и да пронизва много други чела. Ти си чудесен и красив, когато казваш:



Подкрепи и мен ръката,



та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Както сам знаеш, не е трудно "кога въстане робът", да си найдеш гроба. Защото, когато робите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да превърнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев винаги е била далеч по-голяма от легендата за мъртвия Ботев. Така идвам до втория ми въпрос:



НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?



Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили, и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си написал "лозето не ще молитва, а мотика", че си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.



Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов. Затова него не го честват. Дори са го забравили и пренебрегнали. Защото той не им достави полезната легенда, в която много..





*Есето е четено по Радио "Дойче Веле" на 2 юни 1976 г. Публикуваме го без последната страница, която не е запазена,

с разрешението на племенника на Георги Марков - Любен.



** Цитат от писмото на Георги Марков до Димитър Бочев (1977 г.)



 Димитър Гюдженов, "Портрет на Христо Ботев", 1949 г.
128
24199
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
128
 Видими 
01 Юни 2017 20:10
Велики! Христо Ботев и Георги Марков!
01 Юни 2017 20:30
Георги Марков




01 Юни 2017 20:31
По времето на камунизма имаше цели тълпи от добре платени литератори-ботевисти. Дето се надпреварваха да обясняват какво искал да каже поета. И това им беше професията до пенция...
01 Юни 2017 20:32
Всичко написано от теб, Марков, е великолепно!
01 Юни 2017 20:34
Великият ХРИСТО БОТЕВ и.......георги марков
01 Юни 2017 20:36
01 Юни 2017 20:40
Редакцията
01 Юни 2017 20:43
Предлагам ви да поставим портрета на Христо Ботев до този на писалия за "Дойче веле", да ги погледаме известно време и тогава да коментираме какво би бил направил геният и какво подличко е казал Г.Марков в платеното си есе.
01 Юни 2017 20:59
Бил е на 28 години, когато загинал.
На възрастта на децата или внуците на повечето пописващи тук.
Обикновено го мислим мъдрец, врял и кипял, отвзел си от живота.
В дружината му са били все такива хлапетии.

Всичко, което можем да направим за него, е да го обичаме.
Георги Марков се е усетил навреме...
01 Юни 2017 21:04


Позьорщина. И ако тогава, когато си писал до Ботев, е минавала, СЕГА е нелепа. Защото ние, недраги ми Марков, без да ти пиша, живеем в това, дето смени отреченото от теб. Ще ми се да си на място, откъдето можеш да го виждаш. Ако си бил искрен, в каквото си писал, това ти е достатъчно като ... наказание. Няма го отдавна Живков, осъдилия те, според някои, на смърт ... Е, радвай се СЕГА на ... гавазина му. Ботев крив ли ти е още?
01 Юни 2017 21:07
Гений и графоман. И двете започат "г", но разликата е огромна.
01 Юни 2017 21:11
И що не го е написал малко по-рано, например ? Да кажем 1968-ма ? Всъщност има и доста по-некадърни творчески напъни
01 Юни 2017 21:22
Газетата отбеляза предния 2.06. с един великолепен текст, който, чистосърдечно си признавам, направо ме разплака. Тази година ме отказахте още с миндилската физиономия на автора. Култът към този капут, който явно тепърва ще избуява и тук, си оставя нещо абсолютно необяснимо за мен.
01 Юни 2017 21:31
толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите.


Някъде тук спрях да чета.
Не, защото отричам конспиративните теории.
А защото предпочитам на 2 юни редакцията, ако й стиска, да припомни на биороботите:
"...единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна..."
Ако не може да открие целия текст из прашасалите библиотеки, има го и тук:
http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm
01 Юни 2017 21:39
Абе знаели са си занаята тия от ДС. Прости хора при тях не са допускали.
Георги Марков има талант и аз с удоволствие го чета. Отелен въпрос е моралната му чистоплътност. Там има какво да се желае.
До катедралата "Сейнт Пол" в Лондон /където се жениха Чарлз и Дайана/ имаше една малка книжарничка, в която още преди много години раздаваха безплатно книги на писатели-дисиденти от социалистическите страни само срещу паспорт, за да видят, че си от соц. страна. Хитро и много ефективно средство за пропаганда. От там си взех "Задочни репортажи" и даже си ги внесох тайно в България. Сега чакам да ме обявят за "активен борец против комунизма" и ранен дисидент.
Ма май много маймуни станахме на клона та ще си остана с чакането.
01 Юни 2017 21:53
Христо Ботев!

- Засега покрай другите ни занятия отделяй по няколко часа на ден да преведеш на български аритметиката на Михайлова - казал Каравелов. - Тя не влиза в нашата задача, но X. Данов се моли да му преведем няколко учебници от руски, с които хем ще да подпомогнем нашите училища, хем ще да излезе някоя пара за дневна прехрана.
Ботйов кимнал, че е съгласен. И почнал превода на поменатата аритметика, за да докаже, че се е покаял. Тая аритметика носи заглавие: "Уроци за първите четири аритметични правила и за счетовоте, от Михайлова (превод от руски), издава книжарницата на Х. Г. Данова и С-ие в Пловдив, в Русчук и във Велес, 1873 г., печатница на Г. Иванова, стр. 112, цена 7 гроша." Тя е била предназначена за българските училища в Турско. Читателите ще да помислят, че Ботйов сериозно се е разкаял вече да не бъде Ботйов, и че оттук нататък само ще да слуша и ще да се занимава; че най-после, за да си отвори врата и за в бъдеще, ще гледа с четири очи, щото да се препоръча с първия си труд както Каравелову, така и Данову, т. е. да го почетат и втори път. Далеч такава клевета от нашата махала! Ботйов е това, а не други.
Докъде края преводът на аритметиката е вървял добре. Нещо повече. Преводът, примерите и упражненията са така нагласени, като че четеш роман. Те заключават в себе си и география, и етнография, и правописание, и характеристика, и пр. Тук не е сакат и сляп превод. И в сухите цифри и правила Христо е оставил блясък от своя талант, от своята калоферска оригиналност. На свършване, в рубриката "Задачи за упражнение", той се сетил, че е Ботйов, че е решен да умре за своята идея, че не трябва да остане сух и в тоя строго специален предмет. Като се е наблягал, че заглавието аритметика ще да бъде гараитирано от всякакви цензури и подозрение, взел и нахакал следующите примери на най-крайната коричка:
"Султанът има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал харемът на негово величество в разстояние на 10 години?
Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?
Един селянин карал за продан в града 16 кила жито, заспал на пътя и черкезите му откраднали 5 кила. Колко кила са останали на селянина?
Турците покориха Сърбия в 1459 година и владяха над нея цели 371 години. В коя година Сърбия доби свободата си?
Мохамед II превзе Цариград в 1453 г. Днешният султан Абдул Азис се възкачи на престола в 1861 г. Колко години има от превземането на Цариград до възцаряването на Абдул Азиса?
България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)
Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?
" Турската държава за 1873 г. е имала 20637210 лири приход, а разход 21404450 л. В разхода влазят и разноските за народнто просвещение, които са били 82025 лири, и цивилната листа на н. в. султана, която е 1126840 лири повече, отколкото са разноските за просвещението. Намерете: колко лири са не достигали на държавата в 1873 г. и от колко лири се състои цивилната листа на н. в.?"
Току подир тоя пример за негово величество султана следва следующият:
"Свинята се праси 2 пъти в годината, средно число по девет прасета. Ако имаме 12 свини, то за две години колко щат да станат, ако половината от опрасените първата година се опрасят и те два пъти през втората?"
Няма никакво съмнение, че тоя пример за свинете е турен нарочно подир примера за султана за подигравка и насмешка.
Аритметиката излязла от печат, но нито Каравелов имал причини да я разглежда, нито пък сам издателят и X. Данов. Аритметика, кой се интересува от нея? На един пловдивски учител, мислим, паднала тая чест, който случайно взел учебника и щом прочел за свините, турени наред със султана, за годината, когато България и Сърбия си изгубили свободата, и пр., огледал се да няма някой наоколо му и скоро се затекъл в книжарницата на Данова. Същата нощ книжарите си направили сами обиск, като унищожили всичките екземпляри. Данов написал твърде горчиво писмо на Л. Каравелова, като му казал, че той щял да запали такава свещ нему и на българските училища, което не би били в състояние да направят и най-заклетите на България врагове. Каравелов се възмутил и взел да прегледа аритметиката, от която се уверил, че първият има право. Дошла работата до нашия преводач, поискал Каравелов от него обяснения.
- А бе, Ботйов, аджадисай ме най-после, джанъм! Не ми ли стигат други бели, ами и от тебе да тегля? Не е ли срамота и от хората, не е ли жално и за тоя човек (Данов), който ни е почел като хора и който ще ни плаща? - викал Любен и искал обяснения.
Ботйов и обяснения за подобни работи. Той отворил уста пред Каравелова и така охотно се засмял, щото Каравелов го гледал, сърдил се, ругал, а най-после и той се засмял.
01 Юни 2017 21:53
сложна личност е бил георги марков. достатъчно сложна за да могат днес много хора да се изложат ругаейки го. жалки и в ругаенето........
01 Юни 2017 22:03
Firmin 01 Юни 2017 21:04,
01 Юни 2017 22:14
taidzi 01 Юни 2017 21:53

Максима на Волтер:
Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.
01 Юни 2017 22:18
Моето любимо писмо на Героги Марков след като е поживял на Запад и е видял гнусната фасада на целият двуличен и престъпен Запад..... Година след това е мъртъв........

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”. Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.



Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?



Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.



Верно ли е е Марков е имал валидна виза ,която е подновеявал всеки 6 месеца в нашето посолство ?


01 Юни 2017 22:22
Много силно есе....

01 Юни 2017 22:35
Верно ли е е Марков е имал валидна виза ,която е подновеявал всеки 6 месеца в нашето посолство ?

Виза за къде и положена върху какъв паспорт?
До колкото знам Георги Марков не е бил лишен от българско гражданство, така, че е можел да си върне у нас когато пожелае и ако пожелае.
01 Юни 2017 22:48
Водещият броя

Прекрасен избор за 2 юни!
01 Юни 2017 23:02
Наистина Ботев заслужава това посвещение, написано със сърце и на прекрасен български език.
Препоръчвам да забравите за малко политическите пристрастия и предразсъдъци и да се насладите на Словото
01 Юни 2017 23:13
Христо Ботев ми е любим поет и революционер.
Георги Марков е бил умен и честен човек, но объркан и както той сам си признава накрая заблуден. Георги Марков накрая се усеща , че там където се е набутал е по голяма диктатура и от социалистическа България и затова беше очистен от английските специални служби.
01 Юни 2017 23:16
Futurama 01 Юни 2017 22:18
Моето любимо писмо на Героги Марков след като е поживял на Запад и е видял гнусната фасада на целият двуличен и престъпен Запад..... Година след това е мъртъв........


01 Юни 2017 23:20
Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ.
01 Юни 2017 23:27
Futurama 01 Юни 2017 22:18
.......Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“.




Благодаря ти , че си пуснал това преди мене. Иначе щях да го търся.
Заради това откровение , а може и да е имало и други до други приятели , Георги Марков го очистиха английските специални служби.
02 Юни 2017 00:13
Георги Марков го очистиха английските специални служби.


и удобно измислиха притчата за българския чадър.
както и тоя, дето си ойде тия дни, измисли българския атентат срещу папата.

02 Юни 2017 00:38
Кой уби др. Киров...
02 Юни 2017 00:46
По добре попитай кой уби др. Димитров
02 Юни 2017 01:04
Христо Ботев
Георги Марков

Шпионин ньеден.
02 Юни 2017 01:27
Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и „Радецки“ гордо плува

над златни вълни.



Но кога се там съзирва

Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.



Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.



Горд отпреде им застана

младият им вожд —

па каза на капитана

с гол в ръката нож:



— Аз съм български войвода,

момци ми са тез,

ний летиме за свобода

кръв да лейме днес.



Ний летим на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

Иван Вазов
02 Юни 2017 02:16
Ботев


Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай...

"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.


Никола Вапцаров
02 Юни 2017 05:48
Но както и да е, а българската журналистика напредва. Ние сме твърдо уверени, че ако се появят още един „Хитър Петър“, още един „Гражданин“ и още един „Напредок“, то българският народ ще да отнеме „Баламук“ и лудите ще да останат без столнина.Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!
Христо Ботев, "Длъжностите на писателите и журналистите", 1874
02 Юни 2017 06:37
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
02 Юни 2017 06:39
Много сте малки, за да коментирате Георги Марков, другари...
02 Юни 2017 07:11
Не мога да напиша какво точно мисля за решението на редакцията да публикува точно този материал за 2 юни. Не ми се стои във фризера.
Така че меко казано:
1) въпросния материал тотално отклонява фокуса от Ботев и Освобождението.
2) Фокусът 'случайно' е преместен върху 'тоталитарното минало'. Много ловко е избегната темата 'За тая ли (сегашната) България умря Ботев'
3) Г. Марков е хмм... противоречива личност от близката история и категорично не му е мястото редом до Ботев. Не знам дали нашите 'елити' вдянаха, че опитът за героизирането не Марков се провали преди 15тина години. Заедно с демонизирането на Тодор Живков.

02 Юни 2017 08:10
ОРЕЛ И ОХЛЮВ
02 Юни 2017 08:13
*


02 Юни 2017 08:25
Нелепо четиво за дата като днешната. Писаното е за една друга епоха, на идеологическо противопоставяне , и всъщност не визира Христо Ботев , а тогавашната политическа конюнктура.Конюнктура в която Марков добре се е "вписвал" и печелил, двупосочно. Затова е нечестно и поръчково писане. Залепено днес , 2017 към датата , направо изглежда като черна кръпка на бял костюм. Впрочем и аз съм от тези които не разбират култа към личността на този двоен агент и приближен до Тодор Живков ?
02 Юни 2017 09:04
ХРИСТО БОТЕВ
http://septemvri23.com/botev_bratski_sauz_mejdu_narodite/
„Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род“ (Христо Ботев)
01/06/2017 23 Uncategorized 0

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето те, из сляпо едно низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът. Правителството и привилегированите класове у секи един народ ще да мъчат и притесняват сиромахът, ще да поядат неговът труд, ще да го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на сичкото това ще да го изпроваждат да бие и изтребява брата си или да бъде бит и изтребен от него. Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то те тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своя празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. „Divide et impera“ е била девизата на оная приснопаметна империя, която е станала идеал на сичките почти коронясани глави; „divide et impera“ е и сегашната девиза на сяко едно господарство.

„Разделяй и владей!“ Но кого? Ето главният вопрос, когото не разбират или не искат да разберат оние, на които е широко около шиите им и на които е почти сякога пълен стомахът. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще да бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло.

И наистина, в коя държава силните не държат слабите в ръцете си, богатите — бедните, а управителите — сичкият народ?…….

В. „Знаме“, г. І, брой 14 от 2 май 1875 г.
02 Юни 2017 09:07
поживял на Запад и е видял гнусната фасада на целият двуличен и престъпен Запад

Тц другари. И така не разсейвате каналната миризма на любимия ви социализъм, която се разнася и до днес.
02 Юни 2017 09:49
Освен заглавието на есето, не виждам нищо друго свързано с Ботев в него... освен името му, цитирано няколко пъти.

Редакцията,

днес е денят на Ботев, а не на борбата срещу социализма и комунизма... Лошо попадение, тъпо отвсякъде..., обидно за читателите.



Не за Г. Марков, за редакцийката...
02 Юни 2017 09:52
Есето е "антикомпрадорско" !

То е насочено срещу "елита" на България и преди 1944г и разбира се след 1944г. Марков няма как да избяга от времето в което е живял.

Много точно примерно е сложил Стамболов в ада.

В пълна дисхармония с днешното папагалско говорене .....

02 Юни 2017 10:22
Гениите разговарят помежду си така, проблемът е, че блеещото стадо си е все същото. И днес няма никой да сбърка, ако римува патриоти с идиоти.
02 Юни 2017 10:32
Тц другари. И така не разсейвате каналната миризма на любимия ви социализъм, която се разнася и до днес.


Жалко че Марков не доживя да види евротлантическа България......... Кочината в която превърнаха една държава относително хармонична държава евроталантиците..... Представям си какво щеше да пише Марков
02 Юни 2017 10:45
"Драги Христо Ботев,"

нещо като :

"Драги ми Смехурко"...

недоумявам...

"не мислиш ли, че си виновен?'

към някой, чиито девиз е бил "Свобода или смърт". без други алтернативи. и то не за ЛИЧНАТА си свобода.

по който въпрос разсъждава БЕГЛЕЦА от узурпиралите делото на Ботев. без аргументи. и без намек към узурпаторите. които Марков много добре познава кои са и и къде са. защото това той е написал: "На всеки километър".

02 Юни 2017 10:50
И така не разсейвате каналната миризма на любимия ви социализъм, която се разнася и до днес.


Да. Тя, и тогава и СЕГА, иде от едни неизгребани лайна. Лесно се разпознават. Плуват най-отгоре.
02 Юни 2017 11:13
DAX: ...имаше една малка книжарничка, в която още преди много години раздаваха безплатно книги на писатели-дисиденти от социалистическите страни само срещу паспорт


В тази книжарничка се намираха обикновени романи, стихосбирки, че даже и речници. Никакви паспорти не искаха. Раздваха ги без пари, стига да кажеш, че си учител или преподавател по аглийски. Приемаха го на вяра. Вероятно на DAX по онова време всичко, което не прославя всепобеждаващото учение, му е изглеждало като пропаганда.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД