|
| Министърът на икономиката Емил Караниколов (вляво) се срещна вчера с бизнеса в Кърджали и съобщи, че летището в града може да се превърне в индустриална зона. Ден по-рано, заедно с началника си - премиера Борисов, Караниколов рекламира идеята за опростените административни процедури. |
На първо място от АИКБ са записали, че при такса смет трябва да се въведе безалтернативно принципът "замърсителят плаща". Във връзка с това вече има разработен проект за промени в Закона за местните данъци и такси, който би трябвало да се приеме спешно. Засега управляващите не проявяват активност за прокарването на проекта.
Парадоксално, но в четвъртък за намаляването на административната тежест върху бизнеса и гражданите се обяви и премиерът Бойко Борисов. "Ако трябва някъде да се финансира, ще дофинансираме, важното е накрая максимум да скъсим времето на бизнесмена или на гражданина, отишъл да си изважда документ, и да не го размотават по етажите", уверява той министрите по време на последното заседание на Министерския съвет.
Трън в очите на бизнеса от години е и подаването на годишните финансови отчети. След като в НАП и НСИ се представя годишен финансов отчет на търговеца в съответните срокове, за нас е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, изтъкват работодателите. Нещо повече - подаването на отчета в агенцията е платено. За ако документът е на хартия, таксата е 40 лв., а за онлайн подаване - "само" 20 лв.
От АИКБ подчертават, че подобна ситуация е в разрез със Закона за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност. Там е записано, че държавата не може да изисква информация или документи, които са налични в някой от нейните органи, а ги осигурява служебно. Това на практика не се случва, а държавата на практика сама нарушава закона. По този проблем все пак има някакво решение, макар и в бъдеще време. Фирмите ще могат да подават годишните си отчети само на едно-единствено място, но това ще стане едва от есента на 2018 г.
Тогава ще приключи започналият тези дни проект на Националния статистически институт, който цели свързване с НАП и Търговския регистър. Идеята зреела още от 2010 г., но до реализирането й така и не се стигнало заради липсата на средства, с които да се финансира "опъването на жиците" между отделните администрации. Сега това ще струва 594 100 лв., част от които ще бъдат осигурени от програма "Добро управление".
Сходна и е ситуацията със свидетелството за съдимост, което може да се поиска по служебен път. Подобно изискване за представяне на налична в администрацията информация води до значителна загуба на време и средства за предприемачите и е крайно време да бъде отменено, подчертават от АИКБ. Губенето на време и енергия за изваждането на удостоверение за липса на публични задължение също трябва да се промени. Поправка в закона за "чисто данъчно досие" от м.г. облекчи фирмите, които кандидатстват по обществени поръчки, но за другите това изискване остана.
От АИКБ очертават и други проблеми. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, или т. нар. "клас" е дискриминация и отпадането му ще позволи наемането на повече хора. Отпадането на минималните осигурителни доходи по дейности и професии пък ще изсветли икономиката, смятат от асоциацията. Сред десетте най-тежки бизнес регулации са и липсата на едно гише за трудови визи, пропуски в Закона за счетоводството, свързани с критерии за независим финансов одит на фирмите и др.
(ЕВРО)ИЗИСКВАНИЯ
Списък с най-излишните документи, но при кандидатстването за европари, пусна неотдавна Българската стопанска камара. Сред най-ненужните документи влязоха купища справки, декларации, бележки и др., които така или иначе съществуват в държавната администрация. Подобни документи са например счетоводните отчети за последните три финансови години, справка за приходи и разходи, заети лица и др., които се изискват при кандидатстването за финансиране от ЕС.