Въпреки че е одобрен бюджет от 150 млн. лв. за председателството на ЕС, България ще разчита на спонсори за осигуряването на част от логистиката и материалите за събитията. Министърът за председателството Лиляна Павлова е изпратила на 9 юни до браншови организации покани да дарят различни артикули и услуги, като срещу това имената им ще бъдат публикувани на официалната страница на събитието. Новината бе съобщена от "Оффнюз" и бе потвърдена пред "Сега" от министерството.

В заявката са посочени 60 продукта, като рекламни и брандирани материали, химикалки, тефтерчета и напитки, тоалетна хартия, течен сапун, салфетки и хартия за ръце. Според министерството в това няма нищо нередно, защото такава била практиката и в други държави, които напоследък са председателствали ЕС.

В бюджета за председателството на България, който е в топ 5 на най-скъпите, са заделени близо 1.5 млн. лв. за рекламни материали, а за кетъринг са предвидени 1.7 млн. лв. Не е ясно защо и колко пари няма да достигнат, че се налага търсене на спонсори. От министерството твърдят, че държавата "няма да има никакъв финансов ангажимент към заявилите желание за партньорство", защото спонсорството ще бъде "безвъзмездно". Компаниите само ще получат възможност да се прочуят в Европа чрез продуктово позициониране. "Логото на компаниите, които ще подпомогнат председателството, ще останат на сайта (му) през целия 6-месечен период", пише в отговора.

Източник в министерството обясни на "Сега", че бюджетът за председателството не е променян - по 50 млн. лв. на година. Но тъй като миналата година са похарчени само 6 млн. лв., сумата е преразпределена за по-ударно харчене тази година, която е решаваща за подготовката. У нас ще има 200 европейски срещи, за които ще се използват спонсорските продукти. Но още 1500 срещи под българско председателство ще има и в Брюксел. Там финансирането би трябвало да е изцяло европейско, като се изключат разходите за подсиления щат с още 200 души, командировани от България.



АМБИЦИЯ

България ще кандидатства да бъде домакин и на двете европейски агенции, които трябва да се изнесат от Лондон след Брекзит - Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) и Европейския банков орган (ЕБО). "Ще се борим и за двете. Искаме равностойно състезание и нека няма предварителни условия, които да ни изключат", заяви в Брюксел премиерът Бойко Борисов. България предлага да настани агенциите в София и Пловдив.

В края на май ЕК огласи критериите, по които страните от ЕС ще кандидатстват за домакинството на ЕАЛ и ЕБО. Крайният срок за заявяване на кандидатурите е 31 юли. Едно от условията е, че нито една страна не може да приюти и двете служби, писа "Файненшъл таймс". Изборът ще бъде направен след няколко кръга на гласуване и окончателният резултат трябва да е ясен най-късно през октомври.