|
| Петър Делчев |
------
- Като писател ли се възприемате най-вече или като нещо друго. Да речем, конструктор, алпинист, ветроходец, електорална единица...?
- След атака от мастилен вирус заразеният започва да дели действителността на годна и негодна за омастиляване.
- Това сложно дойде. Разяснете, моля.
- По този признак съм писател. Но никъде, освен навремето сред катерачите, не успях напълно да се впиша в общност. Инженер не станах, защото не завърших, "яхтсмен" без яхта е претенциозен досадник, а всички сме електорални нули - свински куйрук, пришиван ту към един, ту към друг политически задник. Байгън и мерси! - казано на чист български.
- Цветисто. Макар че се славите като не особено общителен. Изглежда, че не общувате много и с писателската братия... Защо?
- Наскоро получих писмо от Съюза на българските писатели, че същите щели да ме отписват, защото не съм си плащал членския внос от пет години. Аз пък безплатно ги отписах преди шест. Вече не искам да членувам в никакви формални, неформални, активни, пасивни, ангажирани и аранжирани с каузи, идеи и "политики" формирования. Не желая да бъда гостоприемник за плода между демагогията и домогванията на дребнодушни персони, струпали културно-браншова задруга.
- С какво ви разсърдиха така?
- Говоря принципно и не визирам само СБП. Писателстването е самотно занимание, като инициация на млад ескимос чрез лов на бяла мечка. Накрая има или хубава история за разказване край огъня в иглуто, или сита бяла мечка. Покажете ми писател, който е готов да рискува читателите си в името на своята инициация и аз ще го нарека "братко".
- Е, моята работа не е да показвам. Но книгите ви "Трънски разкази", "Балканска сюита", "Кастинг за Месия" показват, че имате фенове. Смятате ли се за популярен в България?
- Надявам се фенове да имат книгите ми, а аз да имам приятели. Кърт Вонегът мърмореше навремето, че е само един стар пръдльо. Когато балонът на егото ми започне да са надува от жегата, набързо го охлаждам с Кърт Вонегът. Популярността е опасна цел и пагубна самоцел за писателя. Обяснението, че помага на хартиените му отрочета да видят повече свят, е само оправдание за гъдела да си разпознаваем поне по муцуна, ако не би по перо. Не, не се смятам за популярен - не пускам всеки ден статуси и не издавам по две книги на година. Направо съм скучен.
- В "Кастинг за Месия" има доста сериозно познание за вярата и изобщо за религиотворните инстинкти у човека, доколкото ги има. Защо тъкмо този тип познание ви поведе към философски отклонения?
- Защото считам, че фундаментът на философията не е стремежът да се отговори на екзистенциалните въпроси, а осъзнаването, че има такива. Човекът вярва по инстинкт, но религиите се коренят във възможността да се експлоатират страховете и надеждите на другите човеци. А тези страхове и надежди произхождат директно от въпроса "Кой съм аз?" - себична перифраза на "Има ли Създател?". Познанието и Вярата не са два различни пътя към Истината, а са двата края на един и същи Път, който трябва да се извърви. Един мъдър мъж наскоро ми каза, че пътят вече е там, за където си тръгнал и дори вече се е върнал тук, откъдето тепърва тръгваш. Така че Вярата и Познанието са едно в друго отколе и довека, а ние плетем крака в глупости като наука и религия. Познанието е ограничено от науката, а Вярата е окована от религията.
- А ние от какво сме оковани? Четох веднъж една кримка - "Махди", как ЦРУ искаше да тикне исляма в избрано от него русло, и с лазерен лъч от небето уж посочи на множеството в Мека кой е избраният. Възможно ли е днес Службите да изманипулират религиозно големи маси от хора?
- Електронните медии ни манипулират достатъчно, за да не виждаме по-дълбоките манипулации. Те са коректив и последна инстанция за модно, стойностно, правилно, добро. От векове това е правила църквата. Значи днес имаме нова дигитална църква - медиите, но иде и още по-страшното - от дебрите на интернет ще изскочи и виртуална религия с по-добра резолюция от действителността и с по-добър саундтрак. И ако тази религия ни убеди, че всеки сам си е и храм и бог! Пикселно подшушнатият нов морал ще е горивото за двигателя на колосални промени. Коя уважаваща себе си "Служба" би пропуснала подобна възможност за въздействие? Обаче "Службите" се наричат така, не защото служат на обществото, а защото обслужват управниците му.
- Ами тогава? Всичко ли е война? Има ли битка на религиите днес? Ако да - кой ще победи?
- Винаги е имало битка между религиите, но днес сме в добре прикрита война. Европа официално скъса с религията, но ислямът го разбра като разлъка с християнството и настъпва чрез неизбежното нашествие на гладните и бедните. Понеже Брюксел е зает с култивирането на политически зелки, това икономическо нашествие вече се превръща в религиозна експанзия на исляма. Писал съм го вече в "Кастинг за Месия".
- Кои са ви литературните авторитети, ако имате такива?
- Джек Лондон, Михаил Булгаков, Никос Казандзакис, Джон Стайнбек, Йордан Йовков, Георги Божинов. Още Александър Чакъров, Мюриел Барбери, Джонатан Франзен...
- Сега един изненадващ въпрос - като ви звъннах първия път, бяхте на някакъв кран. Какво правехте там?
- Давах наставления на краниста. Вадя си хляба, като строя къщи с дървена конструкция. Легендарният сабльор Миамото Мусаши определя усъвършенстването на уменията на фехтовача като строеж на къща от дърво. От известно време се опитвам да проумея света и чрез сабята. Основно изискване, казват посветените, е да угасиш егото си. Умората след цял ден физически труд освен със здрав сън, ме дарява и със здрав разум.
- А я кажете за българите - видях на едно място, че ни смятате за "по-живи" от другите хора по света... Не е ли малко национално самонадеяно?
- Много пътувам из села и градчета и си говоря с обикновените хора. Днес ние, българите, гледаме световното театро от първи ред, а политически парвенюта от държави, по-млади от раклата на прабаба ми, се изживяват като режисьори на пиесата... В патил и препатил народ като нашия, научен да живее в постоянна национална катастрофа, това предизвиква само усмивка...
- Звучите ми като оптимист, в края на краищата. На базата на какво?
- Ами имам две прекрасни деца и съм убеден, че тяхното поколение проумява - ако продължим да засираме космическия кораб "Земя", всички - и богати, и бедни - ще заживеем в летящ из космоса кенеф. Опитват се да ни убедят, че богатите са богати, защото са по-умни, а истината е, че са богати, защото има бедни.
- Май сте не точно оптимист, а революционер...
- Време е за нов Ренесанс, след който хората ще са широки като църкви и добри като юнско утро...
- Е, по това пролича, че сте почнал с поезия.
- Ами да, ето го моя апокалипсис: - Неделя е, пладне. Новият човек седи под асмата и възхитено зяпа уморена пчела, кацнала на ръката му да си почине. Тя отжужава, той цъка с език и навива глава на една страна. Новата човечка усмихнато сипва по ракия - да се чукнат с нейния другар за здраве, докато поизстине мусаката. На две крачки от спасителната сянка слънчицето ласкаво милва поруменелите домати и на целия свят му е ясно, че утре ще са готови за салата... На масата, между хляба и снимка на децата, отишли да колонизират Марс, лежи томче "Събрано" на Добромир Тонев. Плетена от стара жица мухобойка служи за разделител на страниците. По радиоточката съобщават, че последният банкер се е покаял и от утре ще работи като клоун в детската градина. Да, светът е мирясал!
- Амин, дай боже!
