:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,496,126
Активни 118
Страници 22,273
За един ден 1,302,066
Прелет над печата

Кой кого?

"Труд" повдига фундаменталния за медиите въпрос "Кой кого информира?". В "Другарска забележка" отправя критика към в. "Капитал", който писал в края на миналата седмица по повод разследване в НДК : "Прокуратурата разследва "нецелево изразходване на средства" (за което информацията изтича в "Труд")". Не било така: "Не прокуратурата дава данни на "Труд" за случващото се в НДК, а точно обратното - данни от нашите публикации са предизвикали действията на държавното обвинение", възразява редакцията. Така или иначе установяваме симбиоза, при която единият вид носи ползи на другия и обратно.

Културната дискусия е много важна, за да разберем как функционира информационното перпетуум мобиле. Някой някого захранва с информация (и дезинформация), за да се възползва от публикуването й. Стана така, че в отделни редакции вече почти нямат нужда от репортери, защото "новините" и "статиите" им идват наготово, подписани с измислени имена или с името на медията гостоприемник, а в някои случаи въобще без авторски подпис. Читателите не могат да следят тези процеси и единственият начин да се ориентират е да четат периодично редакционните карета. Ако забележат, че броят на репортерите се свива, а броят на страниците се запазва, значи действа законът за скачените съдове - готови текстове преливат скришом отвън навътре, за да се появят преродени като собствени разследвания на медията.

Разбира се, не е нужно всичко да се калъпи навън. Редакциите си имат свои калъпи, в които могат да натъкмят новините. Ето ви пример: "Земя" пише на първа страница - "Румен Радев с най-висок рейтинг". Позовава се на изследване на "Алфа рисърч". Същото изследване е отразено и в "Труд", но под заглавие "Борисов е най-одобряваният лидер, Радев пръв по рейтинг". Какво разбрахте? Че "Земя" харесва Радев, а "Труд" - Борисов. Фактите са второстепенни и ако противоречат на тезата на вестника, толкова по-зле за тях.

Другите издания предпочитат да не затъват в екзистенциални проблеми и наблягат на зрелището: "Ела да видиш как я заклах" ("Стандарт"), "Наркоман уби приятелката си с винкел" ("24 часа"), "Арабин хули нацията ни, че е мързелива и мирише" ("Монитор"). Борисов акбар!



1292
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД