|
| *** |
Примирил се житейски, юристът си гледаше работата. Имаше завидна репутация и наплив от клиенти. Посрещаше всеки с думите:
- С колегите нямаме загубени дела!
- Зная - отвръщаше клиентът. - Затова съм тук.
В интерес на истината адвокат Петко Наумов не беше влизал в съдебна зала от дълги години, та по тази причина нямаше и спечелено дело. Но той съвестно консултираше клиента срещу прилично възнаграждение. Изслушваше го много внимателно, а накрая го пращаше при еди кой си негов колега, специалист точно по тези дела.
От своя страна колегата чинно му се отплащаше с определен процент. Някой може да каже, че това не е много правилно, но правистите най-добре знаят кое как е.
Отчитайки му се, една вечер негов колега го заведе на кръчма. Беше издействал оправдателна присъда на много печен мошеник.
- Добре че е тая престъпност, та да ни храни - смигна му той!
Петко Наумов звънна на съпругата си, че ще поокъснее, но тя не вдигна.
- Хм - изсумтя. - А някакъв мутрак разправял, че откакто взел джиесем на жена си, тя винаги си била вкъщи!
Двамата адвокати дълго се смяха на тази, че и на още подобни простотии, които сигурно биха намерили място в някое тв шоу, ако ги беше чул сценарист на такова. Сценаристите мрат за стари вицове.
А жена му нямаше как да се обади. Час преди това, местейки аквариума, й призля, изпусна го на пода и той се пръсна. Самата тя се строполи след това - инфаркт, както се оказа впоследствие.
И когато адвокат Петко Наумов се прибра по късна доба, го очакваше 2 в 1 - ни жена, ни рибки...
Но щом се даврандиса от загубата (за рибките не му пукаше!), той сбъдна мечтата си - взе си куче. Ротвайлер - идеален пазач. Защото престъпността храни, но крие и рискове. Я колко старци ги изпотрепаха по селата за по 5 лева, а в големия град нещата са къде по-фрапантни.
Рони (така кръсти кучето) поотрасна и всяваше респект - навън го разхождаше с намордник. Проблем беше обаче, когато вкъщи идваха гости. Стопанинът тогава го затваряше в банята. Но Рони се оказа изключително интелигентен. Бързо се научи - дойде ли гостенин, бегом в банята. Сам си отваряше вратата и даже я затваряше след себе си.
Но една вечер, връщайки се след почерпка по късна доба, адвокат Петко Наумов изтръпна. Вратата на апартамента зееше. А вътре всичко беше обърнато наопаки. Нямаше я плазмата, нямаше я кутията, в която държеше не малка сума пари... А и Рони го нямаше. "Мамка им и крадци! - сепна се. - Да не са го бастисали..."
Намери го в банята. Гледаше умно, сякаш казваше: "Имаше гости..."
|
| *** |