|
| ----- |
- Казвайте какво да правим, че народът нещо се умори, а ние нямаме много нови номера.
- Шефе - рекоха съветниците, - истината е, че народът много лесно свиква с всичко. Каквото и да направим, какъвто и трик да измислим, на третия ден народът започва да се оглежда за нещо различно и по-интересно.
- Вие само измислете нов номер, аз ще говоря с народа ми. Той винаги ме е разбирал. И за разлика от вас - народът ме е разбирал правилно.
Съветниците омърлушено рекоха:
- У нас, шефе, май нищо не помръдва. Клечим на едно място. А народът иска нещо да се случва, нещо да се промени.Това вече можем да си го кажем, нали?
Премиерът ги изгледа неразбиращо.
- Кой ви пълни главата с такива глупости? Народът иска да ме гледа и да ме чува, а не да се променят нещата. Искат да имат снимка с мен, да слушат обещания и да си повтарят, че ако не сме ние, свобода и демокрация ще гледат през крив макарон. Ясен ли съм? Никой не иска промени, това трябва да влезе в главите ви!
- Да, да, да - единодушни бяха съветниците. - Всичко ни е ясно, шефе, ама народът седи и чака!
Премиерът тихо ги попита:
- И какво, според вас, чака народът?
- Народът чака да стане по-богат, по-щастлив и по-здрав. Чака всичко обещано да му се случи, да живее и да пее!
Премиерът завъртя глава:
- Народът чака ден да мине, друг да дойде, чака на масата да има чаша и салата, чака новините си по телевизора, понякога чака и на опашки в поликлиниките. Нищо друго не чака народът. Но сте прави, че трябва да предложим нещо ново. Казвате, че всички искат да са щастливи. Добре. Ще направим хъб за национално щастие!
Съветниците усърдно пишеха по тефтерите си.
- После - продължи премиерът - ще кажем, че ще изградим национален хъб за парите. И ще го построим в центъра на държавата ни, така че да може да разпределя правилно паричните потоци до всяко затънтено крайче у нас. Въпроси?
Експертите вдигнаха глава от плътно изписаните страници.
- Шефе, какво значи хъб на щастието?
Премиерът размаха показалец:
- Рано е за такива въпроси. Това сега само ще го кажем на народа, когато започнат да ни питат, ама много да ни питат, тогава аз ще изляза по телевизора и ще го начертая. В това имам опит - що хъбове съм начертал, край нямат.
- Цар си на чертежите, шефе - съгласиха се експертите, - ама какво все пак значи това? Ние никога не сме правили хъб!
Премиерът веднага им отговори:
- Вие май не чувате какво ви се казва! Хъб на щастието, после здравен хъб и накрая - хъб за богатството на народа. Обещаваме, че ще покрием цялата страна с хъбове! Но това не значи, че трябва да ги строим. Ясен ли съм? Я вижте колко време си говорим за газовото ми хъбче! Само с тази тема можем да се пенсионираме! Но ние няма да се пенсионираме никога!
- Шефе, не трябва ли все нещо да сторим?
Премиерът се изправи:
- Това, което ще ви кажа, ще трябва си го запишете с големи букви. Никой не иска промени! Никой не чака да види хъб. Никой не ще нищо ново да му се случи, всеки си иска това, което си има и знае.
Съветниците трескаво записваха.
- Как така - ядоса се премиерът, - само вие не разбрахте най-важното, а сте най-близко до мен? Акълът не ми го побира! Народът го разбра прекрасно и хич не се колебае в това, а вие, дето сте с дебелите си тефтери тука, хич още не го вдявате! Можем ли да обещаваме, значи можем да управляваме! Ей това разбра народът от раз!
После премиерът разпали пурата си.
- Подгответе национална програма за хъбовете, другото е моя работа.
Съветниците съвестно отбелязваха в дебелите тефтери всяко вдишване и издишване на скъпия тютюн.
