Бойко Борисов винаги с удоволствие влиза в ролята на слуга на народа. Особено когато положението стане напечено за него. Като през 2013 г., когато предсрочно подаде оставката на първото си правителство след масирани улични протести. "Властта ни е дал народът, днес му я връщаме", смирено каза тогава лидерът на ГЕРБ. По същия начин подходи и след разгрома, който претърпя кандидатът му Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г. "Винаги сме се съобразявали с волята на народа", обяви той и отново се оттегли преждевременно от управлението. Тактиката се повтаря - усети ли, че обстоятелствата се обръщат срещу него, Борисов се хваща за "волята на суверена". И стиска палци хората да му се вържат.

Народняшкият подход на Борисов се задейства моментално около националния референдум за изборна реформа, иницииран от шоумена Слави Трифонов. Както си му е редът, още преди допитването той обяви, че ще се съобрази с волята на народа. Работата е там, че никой не очакваше допитването да има толкова голям успех. Близо 3.5 милиона гласували, от които 2.5 милиона в полза на чист мажоритарен вот, 2.16 милиона за задължително гласуване и 2.5 милиона за партийна субсидия от левче на глас - това изобщо не е за подценяване. Няма политическа сила, която да се похвали с подобни резултати от ОДС през 1997 г. насам. В известен смисъл може да се каже, че избирателите участваха в референдума напук на основните партии, които умишлено пренебрегнаха кампанията, предшествала гласуването. Тук влизат и герберите, на които изглежда им беше дотегнало от изборното законодателство след мъчително дългия и умопомрачително сбъркан ремонт на Изборния кодекс през 2016 г. Дори опитаха да създадат спънки пред провеждането на допитването, като първоначално поискаха да се изтегли през лятото, което очевидно щеше да намали избирателната активност.

Борисов обаче преобърна партийната нагласа по темата буквално дни след референдума, който премина заедно с първия тур на президентските избори. Още тогава Румен Радев изпревари Цецка Цачева и започна да става ясно, че тя може и да не пристъпи прага на "Дондуков" 2. Надушвайки, че хорските настроения са се обърнали срещу него, лидерът на ГЕРБ инстинктивно посегна към популярността на референдума като средство, с което евентуално да се хареса на избирателите. "Винаги съм се съобразявал с мнението на народа ... ГЕРБ ще подкрепя абсолютно трите точки (трите въпроса в допитването - б.а.) и ще се бори в парламента да минат.



Аз по-умен ли съм от тези 3.5 милиона?



Не съм", скромничеше тогава Борисов. Похвали се, че гласувал "за" и на трите въпроса. И дори препоръча на ЦИК "да не се захваща за буквата (на закона - б.а.) и да брои бюлетини", които недостигаха, за да станат резултатите от референдума задължителни за Народното събрание. Избирателите обаче не се хванаха на номера и Цачева се сгромоляса на втория тур.

След това обаче дойде редът на предсрочните парламентарни избори. БСП летеше на крилете на победата на Румен Радев, а Борисов и хората му се изправиха пред съвсем реалната възможност да останат извън следващото управление. ГЕРБ трябваше да качва рейтинги и от немай-къде се обърна отново към референдума и изборната реформа. Водещата роля отново пое Борисов, който през декември м.г. заяви, че предвид резултатите от допитването избори по действащата пропорционална система биха били "нелегитимни". И даже препоръча да се удължи животът на отиващото си 43-то НС, докато бъде въведен мажоритарният модел. Предложението беше повече от абсурдно - подобна радикална промяна изисква задълбочен анализ, пространно обществено и експертно обсъждане и дълга подготовка. Това обаче не интересуваше Борисов, за когото значение имаше единствено предизборният рекламен ефект от стойката му: "Вижте, аз разбивам статуквото, а не съм част от него". Че става въпрос за чисто позьорство, се видя от продължилото близо два месеца бездействие на парламентарната група на ГЕРБ по въпроса. Чак в началото на януари депутатите на Борисов внесоха законопроект от десетина странички, в който за всеобщо изумление липсваше най-важната част - новите изборни райони на страната според мажоритарната система. Определянето им герберите бяха оставили на президента Румен Радев. Шашнат,



държавният глава трябваше да обяснява очевидното



- че няма нито правомощията, нито административно-техническия ресурс, за да се справи с подобна задача (да не говорим за липсата на желание). От тези умишлени гафове на ГЕРБ се възползваха опонентите им в парламента, които вкупом отказаха да се занимават с промени в изборното законодателство. "Това се прави единствено по политически, популистки подбуди, за да може ГЕРБ да се докара на избирателите", обобщи тогава всеобщото мнение ексдепутатът Четин Казак.

Гръмовният провал на иначе шумно рекламираната решителност на ГЕРБ да защити народната воля не смути Борисов, който обяви, че въвеждането на мажоритарна система ще е първата и основна задача на 44-тото НС. Човек би очаквал, че като са приели смяната на изборния модел за своя мисия, ГЕРБ поне ще договори това с новия си коалиционен партньор. Друг път! Нито дума нямаше за подобна промяна в споразумението, което подписаха с "Обединени патриоти", нито в общите управленски приоритети. А предвид на почти всеобщата враждебност, която среща чистият мажоритарен вот в новия парламент, липсата на подкрепа дори от политическия съюзник предварително обрича на провал всякакви инициативи в тази посока. И може би точно това е идеята, както мнозина отдавна подозират. Тези съмнения се засилиха през май, когато ГЕРБ внесе законопроект за мажоритарен вот, който се оказа почти идентичен на предишния, претърпял безславно поражение в 43-тото НС. "Надяваме се, че ще имаме съпричастност от различни парламентарни групи, които в различни периоди по време на подготовката и провеждането на референдума заявяваха принципната си позиция, че го подкрепят", обяви тогава зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. И толкова.



Никакви консултации, преговори, обещания,



нищо от това, което обикновено съпровожда важни законодателни промени, на които Борисов и хората му наистина държат. За момент изглеждаше, че има някаква заигравка с ДПС по темата, след като двама депутати на движението подкрепиха законопроекта в парламентарната правна комисия. Това трая малко повече от ден, което показва, че дори да е имало нагласи за сделка в партията на Ахмед Доган, от ГЕРБ вероятно не са се съгласили. И когато се стигна до гласуване в пленарната зала, на тяхна страна застана само "Воля" на Веселин Марешки - единствения политически лидер, който може да се конкурира по популизъм с Борисов.

Историята обаче не е приключила, както се видя от идеята за нов изборен референдум, която лансира шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. Това, че той предложи инициативата от свое име, а официална позиция на партията няма, показва, че поне засега липсват сериозни планове за ново допитване. Просто ГЕРБ е наясно, че темата няма да загуби актуалност и иска да има резервен ход, в случай че Слави Трифонов се опита отново да поеме инициативата. За Борисов е важно да не позволи подобно развитие. Дори шоуменът да не направи собствена партия, огромната популярност на референдума показа, че той има значително политическо влияние дори като чисто медийна фигура. Затова и Борисов иска да отмъкне мажоритарния вот от ръцете му и така да го неутрализира на полето на общественото мнение. А дали ще има нов референдум или не, дали ще има промяна на избирателната система или не, няма значение за водача на ГЕРБ. От значение е единствено да запази аурата на слуга и защитник на народните интереси, от която така добре се възползва в кризисни моменти.