"Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?". Петко Р. Славейков, 1870 г. "...Пеял бил съм и стихове нареждал, коя полза и каква ли надежда, като няма кой да слуша, разбира туй, що пея, туй, що дрънкам на лира? - Като няма в труд поету награда, чезне песен, фантазия отпада", нарежда още поетът

Същият лирически герой в днешните условия би преживял проблемите със силно цивилизационно изменение. "Търсим врачки вместо психиатър", пише челно "Труд". Вестникът цитира млад български учен, наскоро получил японска награда по психиатрия и неврология: "Българинът продължава първо да търси врачки и баячки, опитва да се лекува с леене на куршуми и разваляне на магии". И че "стига до специалист, чак когато е изпробвал без успех всички немедицински методи". Според младия учен "у нас има добри психиатри и най-нови медикаменти, но проблемът е в народопсихологията".

При тая народопсихология, дето отхвърля постиженията на науката, чудно е, че най-желаната специалност и тази година е "психология" - "30 души в битка за едно място", четем пак в "Труд". Веднага след психологията мераците на студенцията слагат на второ място специалността "публична администрация".

На този фон идва и дописката в "Стандарт": "МВФ: Нивото на лошите заеми е твърде високо. БНБ трябва да напише стратегия за намаляване на необслужваните кредити". Това пак опира до народопсихологията тип "като взема заем, го пиша приход", същевременно говори и за известен проблем с публичната администрация.

Не пей му се на кредитодателя, не пей му се и на кредитополучателя - и всички заедно лудват, обаче вместо на лекар, отиват на баячка.

А Кобилкина продава капки за пари и изобилие...