- Кажи сега, според теб ще влезем ли в еврозоната, или няма да влезем? - попита ме комшията.

Сгърчих се като на зъболекарски стол, проплаках:

- Защо биеш, дето най-боли?! Сърце, душа нямаш ли?!

Той ме гледаше с очите на естествоизпитател от времената на вивисекциите, заяви:

- Налага се! За да оцелеем, трябва да режем до здраво! И с нажежено желязо ще горим, за по-сигурно!

Убедил съм се, че този човек като си науми нещо, прави го, затова го ударих на молба:

- Добре, де, знаеш, че аз пред локомотива на прогреса никога не съм лягал! Обаче като режеш, поне една ръка ми остави, да държа бирата!

И надигнах шишето, засмуках живителната течност като бебе от народен епос. Той също отпи, пък пак заговори, ала меко, явно бе оставил тоягата, за да продължи с етап "морков", което у нас не е чак такъв повод за успокоение, понеже тук и с моркова бият, да не кажем нещо нецензурно:

- По света има алтернативи на еврозоната, наложили се.

- Евразийски съюз?! - ахнах.

Той поклати глава:

- Защо така първосигнално? Светът не е само Евразия!

Засрамих се, пот ме обля въпреки дебелата кестенова сянка, под която седяхме. Човекът до мен продължи:

- Сомалийски вариант - икономика, основана на отвличания на чужденци.

- Да не пострада туризмът?! - настръхнах.

- Напротив! Ние ще подходим творчески! Отвличаме, настаняваме, сервираме ракия и шопска салата! Откупът е в размер на човеколеглохраноден тип "олл инклузив"!

Представих си го, макар и в едри щрихи, признах:

- Умен си като змей, завършил право в Старобългарския университет!

Той скромно отпи, продължи по същество:

- Друг вариант - пигмейски! Икономика, основана на лова и събирачеството!

Тук на мен веднага ми прещрака:

- И без това сума ти народ събира кашони и бутилки!

Той мъдро не коментира, премина нататък:

- Ескимоски вариант! Икономика, основана на лова на моржове и бели мечки! Структуроопределящ елемент - сняг!

Вметнах уважително:

- Ама тук няма сняг целогодишно, да не говорим за моржове и бели мечки?!

Комшията се усмихна като Мона Лиза с поне десет години стаж в Шесто управление на ДС:

- Именно! Алармираме Брюксел! Катаклизъм по югоизточната граница на съюза! Традиционният поминък е компрометиран! В Гърция изсипват десетки милиарди за няма нищо, не може и тук да не капнат нещо!

Уважението си е уважение, черпнята е записана със златни букви в недрата ми, обаче истината също ми е скъпа. Така му казах на моя човек и резюмирах визията си за съответното развитие на нещата:

- И да ни дадат, ние няма да ги усвоим! Друго трябва, комши, друго!

- Аха! - той стана направо диаболичен. - Ето, че узря!

Разбрах, че всичко това е било само облагородяване на почвата в мое лице, а истината предстои, затова станах целият уши и други, не така видими сетива. Той се огледа, заговори тихо:

- Съвсем наскоро жителите на Пуерто Рико гласуваха да станат 51-ви щат на САЩ.

- Я станат, я не, това не зависи от тях.

- Друго е важно - какъв е сега статутът на тази мъдра държавица? Свободно присъединила се към САЩ!

Усетих, че разбирам накъде бие, но си замълчах, че и за по-малко са ми се подигравали. Той цепеше смело напред:

- Присъединяваме се свободно и започваме смело да трупаме още дългове! Пуерто Рико дължи 70 милиарда, зор ще видим да ги догоним! А когато това стане, също като тях ще поискаме да ни направят щат, тогава Вашингтон поема дълговете!

Схема, красива като шахматния ход е2 - е4! Ала ще ни премат ли янките? Той кимна:

- Да, като повлечем и останалите! Меркел ни слуша, Макрон също ни гледа в устата, Великобритания се чуди накъде да поеме!

Усетих, че ми олекна на душата и това надали бе от студената бира...