Президентът Румен Радев разсекрети стенограмата от среща на 14 юли 2014 г., на която политиците не успяха да постигнат консенсус по въпроса фалит или спасяване на КТБ. Към онзи момент спазването на обещанието банката да отвори на 21 юли вече не е възможно, дори решението за фалит и изплащане на влоговете до 20 дни е технологично трудно. Това твърдят и двамата подуправители на БНБ - Димитър Костов и Калин Христов, които присъстват на срещата. Управата на БНБ категорично не желае да поеме отговорност, но политиците не са вчерашни и също лавират. При тези обстоятелства срещата изглежда като съвещание на тема "Какво да кажем на народа долу".

Заседанието при президента се провежда, след като на 11 юли БНБ е обявила резултатите от прегледа на активите, извършен от трите одиторски фирми, като заявява: "Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят, меко казано, за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер г-н Цветан Василев."



Политиците обсъждат два варианта за КТБ -



разделяне на добра и лоша банка или отнемане на лиценза и изплащане на гарантираните депозити. БНБ се позовава на мнението на представител на Европейската комисия в подкрепа на своя вариант, който е защитаван само от ДПС. Заличени са ключови пасажи, имена и числа, така че не може да се разбере много.

Липсва информация за разделянето на активите на добри и лоши и никой не пита за критерия. Това е странно, защото в същото време Искров повтаря няколко пъти, че има неяснота и одиторите не са могли да се произнесат по кредитния портфейл. Една седмица преди 21 юли обаче той защитава идеята, че банката може да отвори, стига да се приеме закон, който да позволи трансфер на добрите активи в "добра банка".

Вземането на решение за съдбата на банка в затруднение по принцип е в прерогативите на централната банка. По закон тя няма право да консултира решенията си с правителството. Това не попречи на управителя на БНБ Иван Искров да заяви патетично "На ход са политиците" по време на бурната пресконференция на 11 юли. Патетиката цели да се убедят депутатите да одобрят специалния закон за КТБ и като цяло друг да поеме отговорността. БНБ скромно си приписва експертни функции.

Не става съвсем ясно дали представителят на ЕК е подкрепил трансфер на активите в добра банка и държавна помощ за национализираната ТБ "Виктория".

Всъщност всички позовавания на ЕК са в контекста на това, че не се препоръчва затваряне на системна банка, при което големите вложители губят парите си, за да не се създава напрежение. Искров: "И те изрично са препоръчали да не се пристъпва към такъв вариант, тъй като имат същите притеснения да не би да се създаде някакво огнище на напрежение, което да прерасне като системна криза към другите банки". Подуправителят Калин Христов: "Сутринта се обадиха и казаха, че ...(заличено, вероятно комисар) казва: не ви съветваме големите депозанти да си загубят парите, защото дълбоко вярваме, че ще си създадете системен проблем. Имаме същия случай, който тече в Португалия с втората най-голяма банка. Не сме щастливи в този момент Европа да се тресе. И Португалия ще направи същото - няма да си загубят големите депозанти." (Има се предвид португалската Espirito Santo, която през август 2014 г. бе спасена от държавния фонд за преструктуриране на банки със сумата от 4.4 млрд. евро, като бе разделена на добра и лоша банка.) В интерпретацията на Йордан Цонев (ДПС) обаче това звучи така: "Подходът, който ни препоръчва Европейската комисия, който се прави в Европа, е точно това - болната банка се разделя на две: на болна такава с лошите активи и на здрава такава".

"Навсякъде в Европа е имало национализация или рекапитализация на проблемни банки", обяснява убедено Искров, давайки за пример "Дексиа" и "Фортис".

Твърдението на БНБ е, че решението за разделяне на добра и лоша банка е европейска практика, изпреварила времето си. Споменава се новата директива за преструктуриране на банки. Директивата предвижда да не се спасяват банки, преди мажоритарният собственик да плати част от цената (bail-in). БНБ обаче иска да изолира Цветан Василев, има резерви и към суверенния фонд на Оман. Михаил Миков (БСП) заявява, че няма как да се прескочат акционерите. А президентът Плевнелиев предупреждава, че има вероятност фондът да осъди държавата и да платим трети път. "Всъщност, ако аз съм собственик на банката, г-н Искров, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора. Та Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват. В несъстоятелност ли е или има съмнение, добра или лоша е отчетността? Ако БНБ не може това да оцени, какво очаквате от нас?"

Към онзи момент създаването на добра банка, която да бъде подкрепена от Фонда за гарантиране на влоговете (с толкова, колкото той би дал и за изплащане на гарантираните влогове, казва премиерът Орешарски) и с добрите активи на КТБ, се представя като единственият начин да се плати на негарантираните вложители. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага това плащане да се разсрочи във времето. Но дяволът е в числата, а те са неясни. Не може да се каже дали би било по-евтино и по-бързо да се търси реализация чрез създаването на добра банка, защото БНБ няма интерес към онзи момент да каже кои са т. нар. добри активи. Никой от политиците дори не пита колко би струвало подобно решение, единствено председателят на парламента Михаил Миков на няколко пъти поставя въпроса за съществуващата неяснота в числата. Стои въпросът за това кой ще контролира добрата банка и е забележително, че той не се обсъжда. А това, както видяхме от случилото се след фалита на КТБ и вторичното разграбване на активите й, е ключов въпрос.



Колко голяма е "ямата"?



На срещата се дискутират резултатите от първата експресна проверка на ключовите активи на КТБ, както и изнесените пари в чували. Тезата на БНБ е, че липсват документи. По думите на Искров от стенограмата: "И не знаейки, пак подчертавам, не знаейки всъщност този кредитен портфейл на какъв процент е работещ, какъв процент трябва да бъде провизиран и т.н., дай Боже да е 100%, но ние се съмняваме, тъй като има и свързаност, самите одитори изразиха притеснение, че в значителна степен трябва да бъде провизиран, когато се открият документите". Има размяна на реплики за непълнотата на кредитните досиета - дали оригиналите са в прокуратурата, дали са прочистени преди 20 юни, или просто са си били непълни. Този въпрос още не е докрай изяснен, възможно е обвинителният акт, който се очаква да бъде внесен до 20 юли, да помогне.

Йордан Цонев е по-смел: "Имаме 3.5 млрд. неопределен, в невъзможност да се определи, кредитен портфейл - коректно ще се изразявам - което на финансов език означава "нулев". Това се оказа близко до крайния резултат. Няколко месеца по-късно, след повторна, по-подробна оценка на активите и пасивите БНБ разпорежда на квесторите да отчетат препоръчаните обезценки за 4.2 млрд. лева, в т. ч. обезценки на кредити в размер на 4 млрд. лева. В резултат капиталът на банката стана отрицателна величина и лицензът й бе отнет.

Доста несериозно се дискутира качеството на кредитния портфейл на банката. Главният прокурор Сотир Цацаров е бил по-обстоятелствен от БНБ по този въпрос. Медиите охотно разпространиха описанието му на кредитите към фирма на охранител в банката, който само се е подписвал под документите. Това всъщност не е нова информация. Вероятно става дума за Красимир Зарев. Друг бивш охранител, на когото се водят фирми, е Александър Цветков.

"Най-общите резултати от проведените одити на КТБ според мен сочат данни, че 67.2% от всички кредити на приблизителна стойност от 4.86 млрд. лева са били получени от търговци, кредитополучатели, които попадат в някои от следните категории: Първо такива, за които няма каквато и да е информация за финансовото им състояние или наличната информация по копията от кредитни досиета, с които ние разполагаме, е крайно недостатъчна. Второ, за тях няма и информация за целевото усвояване на кредита. Трето - те са абсолютно новоучредени търговски дружества - буквално дни преди получаване на кредитите. Четвърто - те са дружества без какъвто и да било опериращ бизнес, без да имат платени данъци, без да имат наето нито едно лице на трудово правоотношение. Пето - източникът на кредита е абсолютно неясен", обяснява Цацаров.

Едно бързо пояснение по този въпрос. С годините бе изяснено, че такъв е бил моделът на КТБ. Заобикаляйки закона и ограниченията за свързани лица, Цветан Василев създава сложна плетеница от фирми, чрез които финансира проектите си. Това са придобиването на БТК, НУРТС, ТВ7, "Булгартабак", "Рубин" и фабриката за стъкло в Сърбия, Русенска корабостроителница, "Дунарит", "Авионамс", ИПК и печатницата, която сега е собственост на Делян Пеевски, "Техномаркет", "Домо Ритейл" в Румъния,"Сана Спейс" и още хотели, недвижими имоти и др. За някои от тези проекти - например ТВ7, е платено повече, отколкото един разумен бизнесмен би си позволил. В няколко случая чрез кредитиране банката е получила контрола над реален бизнес - "Гипс", "Костенец ХХИ", "Телиш". С кредити от КТБ са финансирани и проекти на партньори на Василев - Гриша Ганчев, Петър Танков ("Инкомс"), Красимир Гергов, собствениците на "Винпром Пещера" и др.

Най-адекватното изказване по темата е на президента Плевнелиев: "И позволете ми да не се съглася с Вас с оценката за 3.6 млрд., които са "дупка", ... достатъчно много медии са описали цялата ситуация, че само едни 5 фирми, те се наричат .......(имената са заличени, вероятно има предвид БТК, "Петрол", "Дунарит" и т.н.) - тези 5 фирми струват много повече от 3.5 млрд. лв., а гражданите навън са почти убедени, че от офшорката на пазача 53-те млн. са отишли в една друга офшорка, която си е купила БТК. И тук въпросът за мен е, че тези 3.6 млрд. лв. всъщност не са нула, те са 3.6 млрд. лв., ако има силна държава, ако има институции, които са готови да стигнат докрай." От следващите му думи се разбира, че той не е очаквал друго освен ликвидация на банката и се опитва да предложи международна компания да продава активите на КТБ, което обаче не се случи.

Три години по-късно активите на КТБ са почти напълно разграбени, а възстановимата сума е много по-малка от 3.5 млрд. лева. Дори да продадат "Телиш" и ТБ "Виктория" и да върнат част от средствата от БТК, синдиците едва ли ще получат и 1/10 от това. Това е дълга тема, затова само едно число - всички постъпления през първата половина на 2017 г. са на стойност 15 млн. лева.

Едно от най-важните неща в стенограмата е признанието на Искров, че



отчетните доклади на банките пред БНБ може да се правят на "лъжлива база"



и това не може да се хване, освен ако няма изрична проверка от БНБ. Но такава проверка е имало през 2013 г. и тя не е хванала нищо - въпреки че повечето проблемни длъжници са съществували тогава, включително фирмите на охранители.

Не сме имали проблеми с тази банка до този момент, настоява управителят. Неговата теза е, че за надзора над банките единствено отговорен е ресорният подуправител - Цветан Гунев, а преди него Румен Симеонов. Управителят не може да се меси, настоява Искров, но после се издава, че се е месил в други случаи. Пропуските в банковия надзор не са откритие от тази стенограма. Те са документирани в доклад на Сметната палата от 2015 г., който показва, че проблемите не са били само при КТБ.

По закон УС на БНБ приема отчетите на управленията, в т.ч. тримесечните доклади на управление "Банков надзор". Твърде невероятно е проверка, извършена за две седмици от външни фирми, да установи "яма" в КТБ за 3.5 млрд. лева, а професионалистите, работещи в надзора, години наред да не са забелязали никакви нередности в КТБ и да не са ги докладвали, както твърди Искров. При множество медийни публикации по темата. Освен това УС на БНБ би следвало да е проверил състоянието на КТБ и когато й разреши да купи "Креди Агрикол". Всичко това свидетелства за провал на банковия надзор, както признава по-късно Димитър Радев, настоящият управител.

Според закона управителят не е само конферансие на заседанията на УС на БНБ, както се опитва да внуши Искров. Негово е задължението да предложи на УС да се даде лиценз или отнеме лиценз на банка, както и за поставяне на банка под специален надзор. Също така УС, а не подуправителят одобрява акционерите, които притежават над 20% от капитала на банка, увеличенията на капитала и някои други преобразувания. Управителят, който организира и ръководи дейността на БНБ, следователно е пряко отговорен за осигуряване на достатъчно информация за всяка банка, така че УС да може да взема информирано решение. Това няма как да стане, ако "Банков надзор" е "държава в държавата". Твърдението на Искров, че е бил изненадан в 12 часа по обяд на 20 юни 2014 г. от проблема в КТБ, се доближава до престъпна небрежност.



Още една измама за финал



Решението да се започне процедура за присъединяване към Банковия съюз е предложение на президента Плевнелиев, което политиците изобщо не дискутират. От стенограмата става ясно, че това е било опит за отклоняване на вниманието. Румен Гечев (БСП) репликира в смисъл "Запиши го, като толкова искаш", а Лютви Местан нарича предложението "утешително". Именно това съобщение обаче се превърна в основната новина от срещата.

БНБ изобщо не коментира въпроса за Банковия съюз, въпреки че Плевнелиев го поставя три пъти. Това обяснява защо централната банка не предприе нищо за присъединяването към Банковия съюз. Уж смелата заявка си остана само едно изречение, целящо да прикрие факта, че политиците и БНБ още тогава - на 14 юли, са знаели, че КТБ върви към разграбване.

Накрая Михаил Миков заявява: Какво значи "дупка", аз така и не разбрах.

Бойко Борисов обяснява: Значи "яма".



---------------------------------------

МИЛИОНИ В ЧУВАЛИ

Неизяснен докрай остава и въпросът за липсващите 206 милиона лева от касата на КТБ. На 13 юли 2014 г. прокуратурата се отказа от версията за изнесени пари в чували и обясни, че 206-те милиона лева, за които бяха арестувани изпълнителният директор Орлин Русев и счетоводителки на банката, са нескопосан опит да се прикрият липси на касова наличност. Стенограмата допълва тази информацията с пояснението, че след 2011 г. безотчетно с пари от банката е плащано на ръка за различни проекти, например на Николай Бареков (в отговор на въпрос за плащанията към Николай Бареков и "България без цензура" Искров казва, че "вероятно част от тези 205 или 206 млн. са там"), а тези липси в последния момент преди затваряне на банката са били оформени с разписка с подправен подпис, както се разбра по-късно. Тоест въпросните 206 млн. лева са водени като касова наличност, но пари в касата е нямало. Проверките на БНБ не са открили дори това.



-----------------------------------

ОЩЕ ПРОБЛЕМИ

Стенограмата съдържа и признанието на Иван Искров за проблеми с други банки: "Аз съм запознавал лично г-н Борисов като министър-председател, оправихме се бързо с три банки, намирайки асистирано от БНБ решение на малки банки, които бяха пред затваряне през 2011-2012 г., известно ви е, намерихме частни инвеститори. Имали сме проблем с ................,която също беше пострадала от подобни практики и която ни скъса нервите 3 години..." Това изявление на Искров кореспондира с намеци на Борисов в първия му мандат за помощ по отношение на други банки. Никога не е казвано кои са били тези банки, депозирани ли са средства от фискалния резерв в тях (както беше направено за ПИБ).

Споменава се и Общинска банка (името е заличено, но се подразбира, че става дума за проблемите с Ковачки), за която Искров казва: "И тогава, понеже беше доста скандално, против обществения интерес, тогава аз като управител се намесих и държах отблизо случая, без да имам правата, но като управител, все пак правех връзка с колегите от общината и с други органи".

--------------------------------------

В ЧИСЛА

Ликвидационната стойност на активите на КТБ според оценката е 1.38 млрд. лева. Възстановимата сума според доклада на Аликс Партнърс е 800 млн. лева, но без активите, свързани с БТК. Синдиците работят по петгодишен план за осребряване. През февруари те разпределиха частично на ФГВБ и негарантираните вложители 534 млн. лева (решението се обжалва и не е влязло в сила). Активите на КТБ преди фалита бяха 6.9 млрд. лева.