България ще премахне едни ограничения за продажба на земеделска земя на чужденци, но може да сложи други. Това стана ясно от тв интервю на ресорния министър Румен Порожанов.

Преди дни агроведомството пусна за обществено обсъждане проектозакон за пълна отмяна на изискването за уседналост, според което никой не може да придобива ниви, ливади, лозя и т.н., ако не е пребивавал поне 5 години в страната. Отпадането на ограничението се налага, защото ЕК обвини България в нарушение на европравилата и дискриминационно отношение към гражданите на ЕС. София има срок до септември да се поправи, в противен случай наказателната процедура ще прерасне в дело в Съда на ЕС. Ако бъде осъдена, страната ни ще плаща глоби - еднократно 830 хиляди евро и по 660 евро за всеки ден, в който нарушението не е прекратено.

"Ние в министерството не можем да носим отговорност за такава санкция от над 1 млн. евро, която ще се калкулира", обясни Порожанов по Би Ти Ви. В същото време обаче той съобщи, че правителството тепърва ще прави работна група, която "да види дали може да се направят друг тип ограничения". Излиза, че сега на пожар ще се поправя законът, за да не стига да съд, а после ще се търсят варианти достъпът до покупка на земя у нас все пак да се регулира.

На практика обаче и в момента всеки чужденец може да си напазарува колкото иска земя - достатъчно е примерно да купи някаква фирма с 5-годишна история, за да прескочи ограничението за уседналост.

Междувременно експерти коментираха, че у нас политици и чиновници от години си играят на мораториуми и забрани, докато нормалните държави въвеждат разумни правила.

"Няма как да забраним на европейците да купуват земеделски земи в България. Въпросът е защо трябваше да има такива ограничения. Просто трябваше да модернизираме законодателството", коментира вчера доц. Огнян Боюклиев от БАН. Той посочи, че в Австрия например всеки гражданин на ЕС може да купи земя, но за целта трябва да е земеделски производител, да живее в страната и да представи бизнес план, който да бъде одобрен от специална комисия. Във Франция пък кандидат-купувачът трябва да има аграрно образование и да е регистриран като производител в местната земеделска камара. "Правилата на ЕС за свободно движение на хора и капитали, включително правото да купуваш земя, са ясни от 1962 година и е било ясно, че ЕК ще се намеси заради законодателните ограничения в България", обясни доц. Боюклиев. Според него е много важно да има кадастър, защото "това не са тикви или зеленчук, това е българска земеделска земя, трябва да се отрегулира, това е икономика, това е национална сигурност".