13 Септември 2005 06:15
По желание или насила 8000 заселници от Газа трябваше да си съберат багажа и да напуснат тази тясна крайбрежна ивица, принадлежаща на палестинците и окупирана от 1967 от Израел.Очевидно това “легло за двама”-Газа- стана много тясно за два противоположни бляна:свободна Палестина и голям Израел.Целият свят разбра това много отдавна. Най-накрая и Шарон го разбра. Разбирам разочарованието на тези заселници, повикани от четирите краища на света с надеждата да преместят границите на Израел все по-далече. Съзнателно или по внушение на всички израелски правителства, те се стекоха за да осъществят една божествена мисия.Гледката как израелски войници насилствено изкарват от домовете заселниците, съдържаше нещо абстрактно, въпреки, че това го бяхме виждали вече през 1982 с изселването на 5000 заселници от Синай. Всички медии чакаха непрекъснато “на гюме”за най-малката добра новина, идваща от Бл.изток, обезпокоени, като същевременно поздравяваха в хор”историческото събитие”,”смелостта на Шарон”, даже “начина по който действа”израелската армия.
Изтеглянето през последните няколко седмици предизвика ожесточени, понякога патетични дебати м/у привърженици и противници.Въпреки че днес дебатът е решен, мнозинството израелци скърбящи за Газа, са принудени да признаят, че евакуацията на заселниците е изживяна като болезнен преход от “поезия от догми за голям Израел” към геополитическата проза за две бъдещи, съществуващи една до друга държави.
Що се отнася до палестинците от Газа, то те имат право да се радват.С тази географски разпокъсана територия от 21 селища, но бързо развиващ се демографски процес, Газа ни поднасяше тъжен спектакъл от времето на апартейда:от една страна 8000 еврейски заселници, присвоили си 40% от площта на Газа, настанени в комфортни жилища, заобиколени с тревни площи и градини, консумиращи 165 л. вода на ден на човек, а от другата-претъпкани в един пренаселен град откъснат от света 1300000 палестинци, без ресурси, без работа , без вода.За палестинците Газа беше един затвор под открито небе. Съвсем справедливо е палестинците да се радват от края на този кошмар. Може би Газа е началото на една нова ера м/у палестинци и израелци, но днес много хора се опасяват, че освобождаването на Газа ще стане залеза на мечтата за свободна Палестина.Тези съмнения се споделят от много европейски наблюдатели, свързвайки ги с личността на Шарон и неговите задни мисли. И наистина как може да се вярва на странната промяна на Шарон, който беше най-големият поддържник на заселването на палестинските територии?Как може да се гордеем с човек, който до неотдавна(април2001)говореше без заобикалки, че “войната за независимостта на Израел още не е завършила. 1948-та беше само първа част.Всеки метър спечелена земя, е спечелен метър за Израел”?Да допуснем, че има някаква хитрост.Напускането на Газа не означава непременно отказване от идеите на ционизма, понеже това позволява да се постигнат няколко цели: да се разположи армията в Западния бряг; да се намали нейният числен състав, както и финансовите разходи по нея; да се обезвредят критиките на международната общност; да се даде гаранция за добронамереност, особено към САЩ.И нещо още по-лукаво: целите на Шарон са да се отърве от ивицата земя, която не е толкова интересна, за да “запази всичко останало”-Западния бряг и източен Йерусалим.Даже някои направо казват, че изтеглянето от Газа, вместо да стане увод към прилагането на "Пътната карта”, в действителност е неговият “ смъртен акт”.Тук бих желал да припомня изказването на съветника на Шарон-Дов Вейсглас с известната фраза”да потопим мирния процес във формалин”. Съществуват много презумпции, че това няма да е началото на възобновяването на мирния процес за суверенна палестинска държава, а края на палестинските надежди за пълното и окончателно изтегляне на окупираните територии.Така лозунга”първо Газа” би могъл да се превърне в”Газа и..толкова”.Освен това, като се има в предвид, че Шарон избра дностранна позиция, без да се допита до палестинските власти(които са основният заинтересован), както и продължаването на изграждането на Стената, разкъсваща палестинската територия и очертаваща новите граници, би могло да се каже какви са истинските израелски намерения в средносрочен и дългосрочен план. Тези съмнения, подозрения и предположения могат да се намерят сред многобройни арабски и даже европейски мнения, които не са никак неоснователни.Естествено, че изтеглянето от Газа не я освобождава напълно. Естествено, че заселниците от Газа представляват 1/40-та от заселниците на Западния бряг и източен Йерусалим. Разкъсвайки свещеното табу в Израел, изтеглянето от ивицата Газа е добра новина, която трябва да радва както палестинците, така и международната общност.От сега нататък трябва да се удвои бдителността, да се действа трезво с политическа и стратегическа прозорливост за доброто, както на палестинците , така и на израелците.
|