Съвсем на бакалница се обърна държавата ни! То не беше бира, то не бяха агнешки главички, сега пък суджук и пастърма! Не, пишещият тези редове също е подвластен на магията на пекнатия на скара или пръжнат в тиганче суджук, ала от мазни хартии съвсем се не види чистата и свята република на онзи безсребърник, когото старателно честваме цяла година. Крайно време е портретът му да бъде махнат от безбройните кабинети, които пречиства, и на мястото му да бъдат окачени онези схеми от едновремешните месарници, на които бяха нарисувани различни добитъци, прилежно разчертани според кое как се яде. Тогава отношенията в държавата ще станат съвсем естествени, макар че пак ще има разслоение, то е навсякъде, пример с виц:

Мъж: Моля, дайте ми 20 бири, 2 бутилки ракия, 4 бутилки вино, 2 пръчки салам, 10 пържоли и от филето, така, към половин килограм.

Продавачка: Разбира се... Заповядайте!

Мъж: Благодаря, довиждане.

Продавачка: Извинете!

Мъж: Да?

Продавачка: Вземете ме с вас, моля ви!!!

Всеки иска да го вземат, обаче суджук няма за всеки, в това у нас има учудващо равноправие - в прясната депутатска афера обществеността бе потресена най-вече от огласеното от главния прокурор утежняващо вината обстоятелство, че дори един колбас не е стигнал до премиера Борисов. Естественият въпрос е дали аферата щеше да се развие по-инак, ако ББ се бе смърсил с някое суджуче, но ние няма да го зададем, има си прокуратура, ние сме по хахо-хихито:

- Интересно племе са това купувачите! - негодува продавач. - Когато учените им казват, че Сатурн тежи толкова и толкова милиона тона, им вярват, а когато им кажа колко тежи саламът, веднага искат да им го претегля пак!

Тази реакция, разбира се, е естествена - саламът е с пари. Ракията също и затова голям обществен интерес предизвика вестта, че митнически служители от Лом са задържали 266 литра домашна ракия. (Малък тест - кога италиански митничари заловиха 8 тона колумбийски кокаин на стойност 1.6 милиарда евро?) В успешната акция са участвали и полицаи от Видин, което е колегиален жест, можело е да викнат и подкрепление от Монтана, ама нейсе, все пак ракията не е разтегателна, което ни подсеща за следващия виц:

- Защо на чорапите е написано, че са номер 36-46, да не са гумени?

- Всички купуват и не питат, но щом ви е интересно, обяснявам - единият е 36-и, а другият е 46-и номер.

Съвсем като у нас, а! Суджук за 45 000 лева и банка за 4 милиарда, а горе-долу едни и същи ресурси са ангажирани за възтържествуването на справедливостта. Поне така изглежда отстрани, но и това са естествени неща - конфискуваната ракия защо предизвика такъв широк обществен отзвук? Защото в цяло българско е продукт от първа необходимост, да не говорим, че село на име Винарово за нашенци звучи като Витлеем. Пък банкерите какво - гаранция, че те не могат едно патоки да разпознаят. Но така е, като се занимаваме с предварително обречени казуси, наместо да наблегнем на важните неща, което веднага коригираме: Колектив учени от Пернишката академия на науките със серия експерименти са доказали, че най-трудният за съхранение в хладилника продукт е ракията - тя е напълно неустойчива там и веднъж поставена, много бързо изчезва.

А пък следващата година трябва да започне строителството на нов затвор в столичния квартал "Кремиковци". Колко удобно, на хвърлей място от жълтите павета! За съжаление капацитетът му ще е само 400 души, няма и два парламента, но все е нещо, все дава някаква надежда, а тя е най-важната, за това даже и вицове има:

- Тате, осиновен ли съм?

- Засега не, но не губим надежда.

Ключ към теста: януари 2017 г.