|
| *** |
Слушам го с половин ухо. Неговите теории край нямат.
- Знаеш ли кой е най-големият проблем? За всичко се говори, всеки детайл се коментира и обсъжда, а утре започваме отново. Няма значение, че темите са други, а фактите различни. Хората много говорят. Направо нямат спирачки! Какво ще кажеш?
Казвам:
- Освен спирачки хората нямат и съединител!
Той се цупи. Питам го:
- Какво толкова се говори? Нали и аз ходя по улиците и слушам. Нищо ново няма.
Той не е съгласен.
- Ти слушаш с половин ухо, не знам как го правиш, но това не е качество, а проблем. Хората говорят, че властта се е уморила, че вече няма никаква енергия в нея. Започва процес на препозициониране, регрес.
- Не думай! - викам му.
- Да - продължава той, - не виждаш ли какво става! Преди време всеки ден се режеше лентата на някоя нова инфраструктура. А сега от месеци е суша, нищо никъде не се открива.
Замислям се.
- Може би пък сега строят усилено и после ще започнат всеки час да откриват на новите неща. Ще има голямо рязане на ленти.
- Глупости - върти глава той, - никой нищо не строи, а само разглобяват и носят за скрап. Помниш ли, че управлението излизаше по телевизора всяка седмица и ни набиваше в главите колко добре живеем и задължително трябва да сме щастливи, че те ни управляват? Властта се умори, и то много.
- Нямам телевизор, забравил си.
- Хората говорят, че от месеци нашият премиер не се е явявал на екрана, за да ни образова. Само някакви дежурни чиновници от властта обикаляли сутрин телевизиите, за да ни наглеждат, ама това е хлабава работа. Пък и те явно нямат друга работа, така говорят хората. Казват още, че нещо се случва с нашия вожд.
- Нищо му няма - успокоявам го аз. - Има доста здрав вид.
- Не е до вида, а до поведението. Хората късат от залъка си, заделят за него, грижат се, а той не ще да вземе. Всички казват, че не е било така преди време. Всички нагоре взимали и за още питали.
- Какво е отказал? - питам. - Щото, ако е нещо дребно, и аз бих отказал, ако съм на неговото място. За неговия ранг трябват бая едри неща.
- Говорят, че е отказал тонове суджук!
- Той!
- Да, не ги е взел и не ги ще. Нещо става, някакви нови позиции се отстояват, май.
И вика:
- Казах ти: не са наред нещата!
Аз го давам по на едро:
- Сигурно вече са се нахранили и повече не щат.
- Не - върти глава той, - хората казват, че там горе нахранване няма.
- А да си чул друго да е отказал? - питам. - Захар, олио, брашно?
- За други продукти нямаме данни - вика той, - никой нищо не казва.
- Значи може и да ги взимат, а балъците по улицата нищо да не знаят и нещата да са наред - решавам аз. - Или просто властта се е отказала от градежа на светлото бъдеще и вече откровено се е позиционирала продуктово.
- Хич не е ясно - вика той - къде се позиционират и какви планове имат в управлението, но се разбира, че вече нещата са на друго ниво. Говори се за свобода, братство и равенство, ама торбите все са препълнени с продукти и все нагоре, към властта ги носят. И май така ще бъде вече, не мислиш ли?
- Не знам - викам му аз, - докато това не го кажат по телевизора, не е нищо друго освен хорски приказки. У нас властта управлява през телевизора, а не през приказките от улицата, нали? По-демократично от това няма, няма и да има!
Както той рече - ние може и да сме без телевизор у дома, ама не сме толкова боси и знаем как стават нещата, разбираме ги!
