Управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединени патриоти" и кабинетът "Борисов 3" се крепят на усещането в обществото, че нови парламентарни избори няма да променят нищо. Дори корупционните скандали около властта нямат отглас, който биха направили в близкото минало. Доверието в институциите е отчайващо ниско, а след серията от редовни и предсрочни вотове избирателите вече са уморени и крайно апатични. Това са основните изводи от новото проучване на социологическа агенция "Афис", направено между 21 и 25 юли.

"След изтощителната поредица от избори през последните четири години апатията и разочарованието от институциите и партиите вземат връх. Независимо от всичко това едва 12 на сто е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори. Близо 40% смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи до края на мандата си", се казва в анализа. Забележителното е, че гражданите са примирени, при положение че няма нито един актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране или одобрение от гражданите - от икономиката и социалната политика до международните отношения.

"Мнозинството от гражданите преценяват, че живеят по-зле в сравнение с миналата година и нямат позитивни очаквания за близкото бъдеще", пише в изследването. Във всяко домакинство има най-малко един човек, който е емигрирал или възнамерява да го стори. През миналата година това е било валидно за всяко второ домакинство. Във всяко второ домакинство пък днес има най-малко един работещ, който е загубил работата си или се опасява, че може да я загуби в близко време. М.г. този дял се е отнасял за всяко трето домакинство.

Според проучването кабинетът се крепи на "баналността" - поведението на управляващата партия е добре познато, макар и неодобрявано, а опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. "Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало", смятат от "Афис".

Президентът Румен Радев има най-високо доверие от всички институции, чиято работа българите следят. Доверието в него е 59,8%, а недоверието - 40%. Втори е Европейският съюз, в който вярват 55,3 срещу 44,6 на сто. "Въпреки Брекзит, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от континента Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика", гласи изводът в доклада. На дъното е съдебната система, следвана по петите от Народното събрание. "Въпреки че мандатът е още в началото си, рейтингът му е на стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до атмосферата, която е типична за навечерието на нови избори", смятат авторите. Прави впечатление, че синдикатите са трети по събрано недоверие.

Допитването показва, че ако имаше избори днес, в новия парламент биха влезли същите партии и коалиции, които са в сегашния. "Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила БСП, заради което дистанцията между нея и ГЕРБ се е скъсила до стойности, регистрирани непосредствено преди изборите през пролетта", твърдят социолозите.

В списъка с проблеми, които хората оценяват като най-съществени, с бързи темпове се придвижват нагоре теми като финансовата стабилност на държавата, демографската криза, здравеопазването и битовата престъпност. "Наред с проблемите на бедността и безработицата, които трайно заемат челото на класацията, споменатите теми вече образуват нова потенциална група от водещи проблеми, които са на път да заемат центъра на обществените страхове и притеснения. Дори и инициативите на властта по някои по-конкретни въпроси се натъкват на масово неразбиране и неодобрение", се казва в заключение.



ТЕМАТИЧНО

56,3% от анкетираните не искат под никаква форма да се разрешава на чужденци да купуват земеделска земя, а само 5,3 на сто са против каквито и да е ограничения. 50 на сто искат държавата да запази паметниците от социализма, а под 10% са за повсеместното им бутане. 44% на сто желаят паметникът пред НДК да се запази и поддържа в първоначалния си вид (той вече е разрушен). 18% очакват "1300 г. България" да се замени с друг паметник, а още толкова смятат, че там е добре да се оформи зелена площ.