Нали божем вървим в някакъв тандем с комшиите от Румъния в ЕС, та подирихме разликите в две думи. В Румъния според "Дойче веле" най-разпространеният предмет, продаван и в цветарските магазини, са т. нар. "пликури". Значи пликове, уточнява в-к "Труд". Та в тия пликури се давали рушветите. Някакъв румънец дори разказва, че докато чакал в операционната, държал в ръце цяло тесте пликури - за рушвет на хирурга, на анестезиолога, на медицинската сестра, на санитаря и т.н. Притеснявал се само дали в пликурите има достатъчно, защото иначе може да го срежат, ама не както трябва, и - сбогом, драгоста и секуритате... Някои румънски доктори напуснали страната за по-големи заплати на запад, ама бързо се връщали, защото пресметнали, че с пликурите в Румъния докарват повече, отколкото на една гола заплата, макар и голяма, на запад.

У нас работата изглежда по-другояче турена. С Живко Суджука няма да ви занимаваме, ползваме суджука само като символ. Струва ни се, че у нас всичко в този план е по-първично, по-осезаемо, по-ароматно. Не като пликурите - бели и дискретни.

Та суджук стайлингът е това - на едната страница на същия вестник да пише как Борисов рекъл пред американски конгресмени, че имаме 3,9 процента ръст на икономиката, а на другата страница да пише за Мария Иванова, която от немотия и гладория си оставила бебето с надеждата да й го върнат, ама с някой лев, да го отчува. Суджук стайлингът е да пише на едната страница в "Труд" как безработицата в България е паднала до 5,9 на сто и как банките са спечелили 660 милиона лева за тази година, а на другата да пише как над 55 процента от българите нямат пари за почивка - изобщо.

Как се връзват тези неща ни е трудно да обясним, драги читателю. Струва ни се, че така - едно възелче от единия край на червото, друго от другия край. И окачваш подковата на най-темелната греда.