Не крия, че в последните години доста често ми замирисва на море - пържена цаца да си купя от някоя търговска верига (разбира се, гледам да е на промоция за по-евтинко!), на море ми замирисва. Освен това добре познавам автора на стиховете на тази песен "И замириса на море" - що водка сме изпили с Жоро Борисов, вие толкова чешмяна вода не сте изпили, но пък и вашите проблеми са ми последна грижа.

Обаче внучето ме пита:

- Дедко, ти кога за последно ходи на море?

- Не ме заглавичквай с подробности от пейзажа - усмихвам се. - Все пак аз съм вече в разцвета на склерозата.

- Добре - усмихва се и внучето, - ама как я караш?

- Чуй сега, дедковото - като бивш радиоработник употребявам "чуй", а не "виж" като някои льохмани, които си мислят, че ги дават по телевизията. - Аз и навремето бях прозорлив. Където и да идех на море, си пращах цветни картички до себе си. И сега им се кефя, като ги гледам. Имам си картички от Варна, от Бургас, от Ахтопол, от Созопол, от Балчик, от Златните, от Несебър, от Слънчевия, от Кранево, от Каварна...

- Ама нямаш от Гърция и от Турция - опитва се да ме жегне внучето.

- За чий са ми? - отвръщам. - На мене в България ми беше хубаво.

- Айде - вика внучето - да те водя на море! На твоето Черноморие.

Замислих се. Аз моите деца редовно ги водих на море, те мене никога не са ме водили. А внучето ще ме води. Явно някои неща наистина са през поколение.

И тръгнахме.

Че и стигнахме.

Егаси кефа - така замириса на море, направо ми идеше да звънна на Жоро Борисов да дойде, че и да вземе със себе си Румен Леонидов. Обаче реших да не се разкисвам и да не се разсейвам. Защото много неща не бяха като от моето време.

А внучето вика:

- Дедко, да ти кажа един виц. Знаеш ли как Бойко Борисов е преплувал Дунава, за да спаси България?

Ако мразя нещо, това са вицовете, ама нали ми е внуче, че и на море ме води, попитах:

- Как?

- Само с една кратунка. Ама се е казвала Цецо Цветанов.

Все пак, колкото и да му бях благодарен на внучето, че ме е завело на море, го скастрих, защото определено мразя политическите простотии:

- Това го пробутай в "Шоуто на Слави". Обаче ми кажи на мене какво е това, дето плува за атракция? Едно време имаше надуваеми банани. Това сега какво е?

- Хитът на сезона - хили се внучето. - Надуваем суджук!

Е, писна ми. Влязох в морето. Все още мога да плувам кроул или по гръб. Стигнах до шамандурата. А внучето плуваше до мене, за да не стане сакатлък. Обаче на шамандурата пишеше "Цецка Цачева"!

- Това пък какво е? - кипнах.

- Дотук е правосъдието - продължи да се хили внучето. - Нататък е дълбокото, ама Цацаров го няма.

Някак си се добрах до брега. И се сетих за стиховете на моя приятел Христо Фотев: "Морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега..."

Па се зачудих чий го търся на брега.