Просветното министерство се отказа от спорната идея за удължаване на учебната година до 6 юли, но пък категорично държи на другото си противоречиво предложение от последните дни - за въвеждане на уседналост за приема на първолаците. Освен това наесен ще направи нов опит да въведе задължително образование у нас от 4-годишна възраст. Това обяви вчера просветният министър Красимир Вълчев. В момента задължителната предучилищна подготовка обхваща децата от 5-годишна възраст. Промяната за 4-годишните може да влезе в сила най-рано за учебната 2018/2019 г.



Ранното обхващане на децата в училищна подготовка е ключово за задържането им в образователната система, мотивира се просветният министър. Вълчев обясни, че децата, които не ходят на детска градина и чийто майчин език не е български, най-често отпадат от училище. "Тези деца, още преди да постъпят в училището, имат натрупан такъв дефицит, че преподавателите трудно ги "избутват" до 5-6-и клас, след което отпадат", обясни Вълчев. Заради това МОН ще предложи и допълнително обучение по български език през лятната ваканция за децата от малцинствата. Това е сред мерките срещу отпадането на учениците. В МОН вече има информация от ГРАО за всички ученици, като в момента се прави анализ за липсващите от образованието. Данните ще се дадат на общините до 10 август. Кметствата пък трябва да определят поименно екипите, които ще връщат в системата напусналите деца. Почти всички общини са направили това райониране, като екипите ще са над 1100. По думите на министъра резултатите от тяхната работа трябва да се почувстват непосредствено преди учебната година.

Идеята за задължителното образование на по-малките бе залегнала в законопроекта на ГЕРБ за училищното и предучилищното образование още през 2014 г., но беше изоставена след остра обществена реакция. Тогава родителите недоволстваха, че държавата ще ги лиши от избор дали да запишат децата си толкова рано на училище. Изтъкваха се и огромните проблеми с материалната база - липсата на места в детските градини в големите градове, невъзможността да се оборудват подходящи стаи за малки деца в училищата и пр. Тези проблеми не са решени и до днес, макар че се обсъждаха още при въвеждането на задължително образование от 5-годишна възраст през 2010 г. В закона даже има глоби за родители, ако не запишат детето си на задължителна предучилищна подготовка (или в първи клас). Те са между 50 и 150 лв., но не е известно дали се налагат.

Освен това със социалното министерство се работи по промени в законите за семейните помощи за деца и за социалното подпомагане, чиято цел е помощите по двата закона да се обвържат максимално с посещението на детето на училище. И в момента детските се спират, ако детето не посещава редовно училище. От думите на Вълчев се разбра, че се обсъжда еднократната помощ за първокласник от 250 лв. да се дава само ако детето е ходило на предучилищна. В момента няма такова изискване, но ако детето не ходи в първи клас, парите трябва да се върнат.

МОН се отказва да удължава учебната година до 6 юли заради недоволството на родители, учители, синдикати. Така учебната година ще свършва на 30 юни за гимназистите и ще започва на 15 септември. Вълчев изрично подчерта, че няма да се предлага учебната година да започва по-рано - на 1 септември, както поискаха работодателите. "Климатичните условия не позволяват обучението на учениците през юли. Всички училища са с южно изложение, температурите през юли са много високи, класните стаи не са климатизирани и когато учениците се обучават на 42 градуса на сянка с 26-28 ученици в класна стая, учебният процес е ад. Това се случва и през юни, когато има много горещи дни и всички учители и ученици го изпитваме на гърба си, особено тези, които са втора смяна на училище", пишат от учителския синдикат на КТ "Подкрепа" в Благоевград до министерството. Вчера министърът се съгласи с този аргумент. Завършването на учебната година в края на юни обаче означава, че няма да се удължават другите ваканции, както беше първоначалният замисъл.



ПЪРВИ КЛАС

Вълчев е категоричен, че няма да се откажат от идеята за въвеждане на уседналост за прием в първи клас, като според него принципът за най-близкото училище е най-добър за децата от гледна точка на безопасността. "И при джиесем клетките се закачате на най-близката", направи сравнение министърът. Според предложението на МОН за цялата страна се въвежда уседналост - първо ще се приемат децата, чийто родител/настойник има настоящ или постоянен адрес в района на училището над три години преди приема. Втората група са децата с родители с адресна регистрация от една до три години. Третата - под една година, а четвъртата ще са децата, които изобщо не попадат в района на школото. Министърът не успя да аргументира избора за над трите години уседналост, а и наредбата няма оценка на въздействието. "Какъвто и критерий да заложим, ще има усещането за несправедливост у някои родители. Въвеждането на уседналост от 3 г. ще намали злоупотребите с адресните регистрации", обясни министърът. Според него най-вероятно в повечето училища ще се приемат и деца от другите две групи - с родител или настойник, чийто адрес е сменян от една до три години преди приема или в последната една година. Той даде пример с училищата в центъра на столицата, около които по думите му много малко ще са родителите с адрес там от над три години.