|
| Антонина Желязкова |
- Г-жо Желязкова, етническият конфликт в Асеновград избухна и стихна, довеждайки до засилено полицейско присъствие, изселване на 30-ина роми и до решение за събаряне на няколко незаконни постройки. Ще решат ли тези мерки проблема и докога?
- Да, ще тушират напрежението само временно. Като цяло в подобни ситуации няма какво друго да се направи. Това се вижда от опита в САЩ със сблъсъците в гетата или в градовете, населени преобладаващо със смесено население. Създава се известна рутина на силова намеса в при подобни ситуации и тя е необходима, колкото и цинично да звучи.
- В Асеновград досега бе тихо и спокойно. Защо точно там изведнъж се появи напрежение?
- Почти навсякъде, с някои изключения, напреженията възникват там, където има пришълци. Те не познават деликатните неписани закони на съжителството, които са изграждани с десетилетия в една местна общност. Навсякъде в селищата, където живеят дълготрайно заедно хора от различни етнически и религиозни групи, съществуват правила и зони на контакт, на съвместимост и несъвместимост, които се спазват и охраняват от всички. Новодошлите не се и опитват да вникнат в тази система, защото са с усещането за временно пребиваване, а и са опазени от известна анонимност. В държавата се случва и това, че се официализира реториката на омразата. Имаме вече политици и хора в изпълнителната власт, които почти ежедневно през медиите изказват възгледите си на отхвърляне и презрение към другите, към малцинствата. Това е не само глупаво, но безотговорно и опасно, защото пренапряга междуетническите отношения и религиозното равновесие в страната.
- Може ли да се говори за режисура в използването на етническите конфликти?
- Не съм по конспиративните теории, за да виждам режисура. По-скоро има жалка и егоистична партизанщина, абсолютно захвърлени отговорности, административна и политическа тъпота, както и злоупотреба с ромите в периоди на избори, което естествено води до чувство за безнаказаност. Сред останалите - до усещането за отсъствие на справедливост.
- Как да си обясним, че в отговор на българите в Асеновград скочиха веднага ромите в "Столипиново"?
- Не само българите се страхуват от ромите, от бежанците, от мюсюлманите. Ромите също имат своите страхове от футболни фенове, от скинари и крайни националисти, от рокери. Няма нищо нелогично, че когато вървят зле нещата в Асеновград, превантивно от страх се надигат ромите в "Столипиново" и в други големи градски квартали. Така ще бъде в следващите поне 10 г.
- Преди време шефът на полицейското управление в града бе арестуван за прикриване на престъпления, много от които ромски. Там, където институциите работят зле, по-голяма ли е вероятността да избухне конфликт на етническа основа?
- Сигурна съм, че е така. Хората са твърде изнервени, изтощени от липсата на справедливост, ред и сигурност. В някои малки градове и селища съвсем не е рядкост да съществуват деформирани феодални форми на управление, които са нетърпими и унизителни за хората. В работата си на терен съм била свидетел на близки отношения и съмнително сътрудничество между местни политици, полицаи и ромските босове. Всъщност най-лесно гневът се излива, когато има ярки криминални прояви. Тогава гражданството демонстрира, че е на ръба и е възможно да вземе правосъдието в свои ръце. Имаме нужда от прецизно и бързо съдопроизводство, ако това е възможно в България. Институциите трябва да работят заедно с ромите, и то вътре в кварталите.
- Работите с етноси от десетилетия. Преди 2 г. казахте, че процесът по антиинтеграция на ромите е бъзвъзвратно приключил и ни чака враждебно съжителство по подобие на това в ЮАР. Как допуснахме това?
- Реалността е, че драматичната социална и културна дистанция между ромите и всички други се надгражда и разширява много отдавна, системно и ние ще трябва да се научим да живеем по правилата на Южна Африка. Там белите са локализирани в луксозните си гета и въпреки че са образовани, богати и с добро здравеопазване, живеят в изолация от външния свят. Това означава, че те носят всичките нездрави белези и психологически деформации на хора от гетото. Означава също, че няма нищо общо между бялата и цветнокожата част от населението, няма контактни зони. Това предстои да се случи и в България, ако не се действа бързо и решително.
Цялата вина трябва да поемат политиците от 90-те години и до днес. Те никога не пожелаха да се вслушат в препоръките на специалистите дори за най-простите неща. Давам винаги като ярък пример със Закона за реституция на земеделските земи в реални граници, който се прие в зората на демокрацията. Няколко експерти, които разбираха от роми и от закони, предложихме две-три кратки допълнения, които да предвидят оземляване от общинските и пустеещите земи на безземлените групи. Това бяха преди всичко селските роми (по онова време около 50% от всички). Никой не обърна внимание. Това доведе до постепенното откъсване на ромите от селата, прогонването им поради безработица и глад, и съответно тяхната реномадизация, която ги придвижи към градовете, обраствайки градските квартали. Впрочем онези селски роми от началото на 90-те притежаваха земеделска и фермерска култура, не малко от тях работеха добре и с всякаква селскостопанска техника. Подобна съдба последва и всички образователни програми. Някои от тези програми бяха неуспешни, но други като стипендиантските бяха много успешни. Всички външни дарители обаче очакват, след като се поработи 1-2-3 години на принципа проба-грешка с техните пари, институциите да поемат задълженията си. Да продължат успешните практики за връщането на децата в училищата, за стимулиране на образователните им потребности. Няма донор, който да е готов да финансира вечно вместо държавата.
- Какви спешни и дългосрочни мерки трябва да се предприемат?
- Винаги има шанс процесът на дезинтеграция на ромите да се обърне в правилната посока, ако има силна управленска воля. Ако успеят институциите да постигнат 95% от ромските деца, които сега са на възраст между 1 и 6 г., да бъдат приети в детските градини и предучилищните класове, а останалите от 7 до 16 г. да посещават училище задължително, може да се излезе от мъртвата точка. След десетина години да усетим първите положителни резултати. Въпросът е, че са изпуснати много години и имаме поне три поколения роми, които са неграмотни и са извън пазара на труда, които са твърдо гетоизирани, много от тях и криминализирани. За тях трябват сложни социализиращи, здравни, ограмотителни и правни програми, с които съм скептична, че държавата ще се справи. Не отписвам тази голяма маса наши съграждани, но допускам, че с тях ще се сблъскваме, ще се пердашим по градове и села, по кварталите, докато не им дръпнат юздите техните, в перспектива, дай боже, вече образовани и работещи деца и внуци.
-Преди дни в парламента видяхме махленски скандал заради доклада за ромската интеграция. Защо партиите са толкова гръмогласни на думи и неспособни на дела?
- Не желая да обсъждам простотиите на парламента. Неведнъж съм развивала с научни доказателства теорията, че депутатите около шест месеца, след като попаднат в тази важна институция, изпадат в аномия. Луксозното парламентарно гето ги омайва и деструктурира като личности: говорят на свой сленг, кулоарно се занимават с пазарлъци и далавери, забравят кои са и откъде са по произход, за какво са всъщност в НС. Най-малко им се иска да си цапат ръцете с този безкрайно тежък проблем. Колкото и да им е неприятно, би било добре всеки ден някой да им напомня, че ромите са неразделна част от българското общество.
На сократ.май му имах уважението... сега разбрах, че тва май е 15 годишен тийн... като го гледам що пише... 
.
Иронията е в това, че вече и ... ромите не щат да си дават децата да учат в ромски паралелки. Тия дни научавам за едно училище, дето беше на четири пети българско, а СЕГА е на пет пети ромско. Та в него, остане ли сама девойка ромка в стаята, търчи та бега да се скрие в ... учителската стая и не мож я извади от там. Щото юнаците роми, мераклии, го накамарват момичето - я в стаята, я в коридора, де го хванат. Те така. То и поначало ромки в горните класове трудно ще видиш. Или вече са женени с по две деца или пък родителите им не ги пускат на училище, щото ще ги ... откраднат. Уж. 
) съм го изживял. Имаше си много кусури (дефицит, неефективност и т.н ), но няма защо да не се види там където имаше успех. По-въпроса с циганите например. Такава безпросветна мизерия заедно с цигански барони нямаше. Такава масова проституция, криминали като "цар" Киро нямаше. Строителните войски не са ги измислили комунистите, за да ги премахнат от седесариата. Въведени са от Ал. Стамболийски.