Нека надпреварата да започне.

Намиращите се в Лондон агенции на ЕС трябва да бъдат преместени след Брекзит - разделянето на тези две важни ведомства се превръща в акцент в есенния политически сезон в Брюксел. Досега 19 държави са подали молби да приемат Европейската агенция за лекарствата (ЕЛА), а 8 страни - Европейския банков орган (ЕБО), обявиха от Съвета на ЕС. От тях 6 ще бъдат доволни, независимо кое от ведомствата ще приютят, въпреки че според правилата те не могат да отидат в една и съща държава.

Евентуалният победител ще получи икономически предимства и престиж, тъй като агенциите ще "донесат" работни места, данъчни приходи, неочаквано или допълнително влияние в сферата на финансите или на здравеопазването. Резултатите ще покажат също до каква степен старите начини на взимане на решения в ЕС са се променили в надпревара, за която Брюксел определи доста специфични критерии и организира вот, при който всяка държава има право на глас.

Кандидатите представиха дебели папки с предложения, в които хвалят очарованието и добрите страни на градовете си. Предполага се, че предимствата ще им донесат успех. Истинската политика обаче ще играе значителна роля, тъй като 27-те държави участват в старата евроигра с търгуване с гласове, географски баланс и трудни компромиси. И въпреки затворените врати, със сигурност ще изтекат любопитни детайли.

По-голямата битка е за ЕЛА. Лекарствената агенция, която извършва високо технологичната работа за оценката на нови лекарства, има персонал от 890 постоянни служители и 36 000 експерти, които идват през цялата година и ангажират хотели и ресторанти за срещи. Приемането на подобен клъстър с научно ноу-хау има и други предимства. Близостта до ЕЛА беше причина, която много големи фармацевтични компании извън ЕС посочваха за установяването си в Лондон и някои от тях вероятно ще последват ведомството в новата му страна домакин.

Европейският банков регулатор е доста по-малък и има под 200 служители. Но като една от трите институции, наблюдаващи финансовия пазар, ще привлече банкери, адвокатски кантори и много данъчни приходи в града победител.

Големите играчи

На хартия ЕС прави избора си прозрачно. ЕК и Съветът на ЕС през юни изготвиха условията за преместването на ведомствата и сега ще разглеждат всяка кандидатура, а през октомври ще представят заключенията си пред Комитета на постоянните представители в ЕС (КОРЕПЕР).

Тогава оставащите в ЕС 27 държави ще изберат победител в три кръга при тайно гласуване, като използват система за оценка, в сравнение с която вотът за песен в конкурса "Евровизия" изглежда елементарен. Първо ще се гласува за ЕЛА, а след това и за ЕБО.

Тук вече идва ред на политиката - и на драмата.

Въпреки че гласовете им нямат по-голяма тежест от тези на останалите страни членки, Франция и Германия - големите кучета на блока - се очаква да имат много значима роля при взимането на решението. Париж и Берлин кандидатстват и за двете агенции, но според наблюдатели това прилича на стратегическо позициониране. Французите не са смятани за сериозни играчи за ЕБО (в Париж се намира регулатора, отговарящ за ценните книжа), а германците не изглеждат готови на всичко, за да приемат ЕЛА. Германия обаче иска Франкфурт, който е банков център, да затвърди позицията си като финансов хъб на ЕС след Брекзит, като се закичи и с ЕБР, а Лил във Франция сериозно иска ЕЛА.

При подаването на документи до 31 юли французите се отнесоха с пренебрежение към германското желание за ЕБО и заявиха, че агенцията не може да работи в сянката на намиращата се вече във Франкфурт Европейска централна банка. Появиха се спекулации, че Париж може да подкрепи германците - но в случай, че Берлин даде рамо за кандидатурата на Лил за ЕЛА, или пък покаже одобрение на френските предложения за финансов министър на ЕС. Според друг сценарий французите могат да участват в по-сложна договорка, за да подкрепят Франкфурт за нов дом на ЕБО и източноевропейска държава за ЕЛА срещу това намиращият се в страната Европейски регулатор на ценните книга и борсите да получи по-голямо влияние. И за други възможни сделки говорят любопитните наблюдатели и играчите, които пряко участват в наддаването.

За протокола - кандидатите за ЕЛА са Амстердам (Холандия), Атина (Гърция), Барселона (Испания), Бон (Германия), Братислава (Словакия), Брюксел (Белгия), Букурещ (Румъния), Копенхаген (Дания), Дъблин (Ирландия), Хелзинки (Финландия), Лил (Франция), Милано (Италия), Порто (Португалия), София (България), Стокхолм (Швеция), Валета (Малта), Виена (Австрия), Варшава (Полша) и Загреб (Хърватия).

Осемте кандидата, състезаващи се за ЕБО са Брюксел (Белгия), Дъблин (Ирландия), Франкфурт (Германия), Париж (Франция), Прага (Чехия), Люксембург (Люксембург), Виена (Австрия) и Варшава (Полша).

Неясноти около ЕБО

От държавите - кандидатки за ЕБР, Австрия, Чехия, Ирландия и Полша могат да повдигнат въпроса от гледна точка на справедливостта: те са домакини само на една агенция на ЕС. В Германия има две, в Люксембург - три, а в Париж - четири. Брюксел, който пък е дом на всичките три институции на ЕС, е домакин и на 15 агенции.

Решението за ЕБО е по-интересно, особено след като в пуснатия през март преглед на надзорните органи на ЕС, се предлага ЕБР да бъде обединен с Европейския регулатор, отговарящ за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване, който се намира във Франкфурт. Франция официално не харесва тази идея.

Някои предложения привличат вниманието на ЕБО с помещенията, които й се предлагат, при това без да плаща наем за офисите в рамките на 25 години. Това предлага Виена. Други пък залагат на транспортните потребности на служители или на желанието им да се насладят на хубава бира (в Брюксел може да намерите 1500 различни марки). Варшава изтъква, че в Полша "няма местен тероризъм и известни терористични организации", и ще предложи наем на офисите на половин от реалната им цена в следващото десетилетие. Но Полша, която не е част от еврозоната, почти няма шанс да получи банковия регулатор.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле използва кандидатурата на Франкфурт за ЕБР, за да призове още веднъж банкерите в Лондон да преместят финансовия център по река Рейн. "Решение в полза на Франкфурт ще гарантира продължителен успех на работата на ЕБО", казва той. "Това се отнася не само за ЕБО, но и за всички финансови институции във Великобритания, като всички от тях биха искали да бъдат базирани в Германия."

Предложенията за домакинство на ЕЛА също са пълни с хубави обещания. Избързвайки да публикува предложението си още в понеделник, Финландия обяви, че ще премести няколко отдела на агенцията 7 месеца преди Брекзит. Сред тях са повечето от научните комисии на ЕЛА, сред които тези за ветеринарни лекарства, за медикаменти за сираци и педиатрични, както и инспекторите, занимаващи се с производствения процес на лекарствата. Това е амбициозен план, тъй като предложената сграда за ЕЛА все още няма да е напълно завършена. Финландия също така ще предостави на половината персонал с деца малко време, за да намерят училища за тях, къща или работно място за съпруга/съпругата.

Дания пък предлага да плаща наема, данъците и сметките в продължение на 20 години за различните видове услуги в новата сграда за ЕЛА в Копенхаген. Страната също така ще покрие други разходи, сред които плащанията на архитект консултант, за да подготви Копенхаген тауърс, ще даде депозит на наемодателя и ще поеме дял от разходите на агенцията (за еленергия, вода и отопления) в рамките на две десетилетия.

"Преференциални гласове"

Гласуването за нов дом на агенциите ще бъде през ноември по време на заседание на Съвета по общи въпроси. Страните могат да се въздържат, а също така могат да гласуват и за своята собствена кандидатура. В първи кръг всяка държава има 6 точки. Тя трябва да даде 3 точки на предпочитаната кандидатура, две - на втората и една - на тази, която не смятат за толкова подходяща. Ако нито една страна не успее да си осигури 14 първи преференциални гласа (мнозинство в 27-членния ЕС), ще бъде проведен втори тур.

Във втория тур страните гласуват за една от трите (или повече) кандидатури, които са получили най-голям брой гласове от първия вот. Всяка страна има един глас, който трябва да даде за предпочитаната номинация. Ако никой от кандидатите не получи отново 14 или повече гласа, се отива на трети вот, при който държавите гласуват за едно от две останали предложения с най-голям брой гласове. Този с най-много гласове печели надпреварата.

Единственият прецедент се случи през 2013 г., когато Европейската агенция за разработване, прилагане и координиране на обучение за служителите на органите за правоприлагане (CEPOL) трябваше да напусне Обединеното кралство и никой не искаше да й е домакин. 7 града участваха в надпреварата да бъдат домакини на 60 души персонал: Темпълмор, Ирландия; Верия, Гърция; Авила, Испания; Рим, Будапеща, Хага и Тампере, Финландия. Гласуването стана по време на среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС през октомври 2013 г., а Будапеща спечели.