Така като ме гледате, може и да не ви изглеждам много сериозен човек, обаче аз имам две висши образования. Две! Но пари нямам. Как така се получи, не знам. Съседът отгоре няма завършен десети клас, обаче си направи партия! А вижте ме мене - бръкна в джоба да потърся стотинки, вадя фандък! Даже портфейл си нямам. Откраднаха ми го. Викам си - за какво ви е, бе, хулигани, вътре само снимка на жена ми има, и то не защото аз искам, а защото тя я беше сложила и всяка вечер проверяваше да не съм я извадил... Всъщност освен снимката на жена ми в портфейла имах и едно календарче на ГЕРБ с Бойко Борисов, от 2014-а беше, но аз си го пазех, вдъхваше ми кураж и надежда за промяна, пък и сякаш ми даваше две-три конски сили повече на опелчето.

Но както и да е. Аз друго исках да разкажа. Значи, оня ден, като типичен представител на най-бедната страна в Европейския съюз, реших да се обадя в една от ония телевизионни игри на късмета. Плюс това се бях стреснал - прочетох, че там, ако не си оправим бакиите със строежите в защитената зона около Калиакра, от Брюксел щели да ни глобяват с по 20 хиляди евро всеки ден... И си викам, като ги знам нашите управляващи какви са, дай да пробвам да изкарам някой лев, преди да са фалирали държавата. Затова звъннах. И, вярвате или не, спечелих. Ей ме тука, кръстя се пред цяла България, спечелих! Петстотин лева! За малко да получа инфаркт, честна дума, обаче, казах си - не мри, кой ще харчи парите после, ха-ха.

Съобщих радостната новина на жената, а тя като запищя - леле, леле, забогатяхме, забогатяхме, започна да скача по дивана, пък той диванът - само това му трябва! - ще вземе да го скъса, после от нерви няма да спя месец... Ама, айде, казах си, нека се радва женичката, дано после от благодарност поне не ме бута, че хъркам.

Лошото е, че жена ми хем е доста нахална, хем е и доста проста, все едно от Народното събрание съм си я взел, ха-ха. Казвам ви, като седна с един бележник и засмята - значи, ще вземеш с парите от играта на детето апартамент, на мене лек автомобил, а на мама кожено палто, нищо че е лято... Общо взето, само 4 тона суджук не ми поиска... Викам й, жена, чакай малко, ти наред ли си, не мога да направя тия неща с петстотин лева, да не съм Христос! И тя, като се разкрещя, като почна да мята по мене посуда - какво съм могъл изобщо, какъв мъж съм бил, веднъж да спечеля пари и не съм искал да ги дам за семейството си... Крещи, хвърля, вика, ужас! Все едно се върнах в първата ни брачна нощ, тогава пак ме нападна, но защото посегнах да броя част от подарените ни пари.

Минаха ден-два, тъкмо се поуспокоиха нещата малко и хоп, дойде сметката за телефона. Петстотин лева! Аз съм навъртял двеста заради играта, а жената триста, за да се похвали на всички роднини. Преди време, като фалира КТБ, пак така звъня на куп познати да се похвали, че сме нямали пари там. То ние нямахме пари никъде, ама тя това не го споменаваше... И сега точно си казах - нищо, здраве да е, поне с тая телевизионна игра не излязохме на минус, когато жената хвана телефона и отново се обади на абсолютно всички, за да им обясни какви са мошеници тия от телевизията и как в тая страна всеки гледа да те обере... Даже в Нова Зеландия звъня да търси някакъв лелинчо да му се оплаква и на него.

И така, сега чакам да дойде новата сметка за телефона, та поне да имам някаква съвсем основателна причина да се гръмна вече.