В пет икономически дейности у нас средната заплата вече надхвърля 1500 лв., показват данни на НСИ за второто тримесечие. Единствено ИТ секторът обаче се откъсва много пред останалите с 2306 лв. средно възнаграждение. Следващият бранш, който носи добри доходи у нас - финансови и застрахователни дейности, е с 1815 лв. средна заплата. Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - също постоянно присъствие в топ 3 на дейностите с високи доходи у нас, дават 1769 лв. средно възнаграждение.

Към традиционните първенци по доходи вече се числят и добивната промишленост с 1540 лв. средна заплата (тук влизат добив на въглища, нефт и др.) и сектор "професионални дейности и научни изследвания" с 1529 лв. В последната категория освен учените, които не са известни с високи доходи, влизат адвокати, архитекти, счетоводители, работещи в рекламата и др.

Общо петте високоплатени сектора дават работа на 275 552 души, показват данни към юни 2017 г. Наетите лица у нас са 2.34 млн. Очаквано спрямо първото тримесечие има увеличение с 63 400 души поради навлизането в активния сезон. Сравнението с второто тримесечие на миналата година обаче е любопитно - общо наетите намаляват в края на юни т.г. спрямо миналия с близо 16 000 души. ИТ секторът продължава възхода си, като увеличава наетите с 4100 души и вече дава работа на 84 929 души. Изненадата е при два сектора, при които напоследък се отчита бурно развитие - селското стопанство и хотелиерство и ресторантьорство. В селското стопанство наетите намаляват с 9700 спрямо края на юни 2016 г. до 73 949 души, а в туризма - с 8300 души до 147 079 души. В началото на сезона хотелиери по морето се оплакваха, че не могат да намерят работна ръка и екстрено бяха облекчени условията за наемане на чужденци, за да може да се мобилизират молдовци и др.

Средната брутна месечна работна заплата за април е 1060 лв., за май - 1035 лв., за юни - 1027 лв. За второто тримесечие средното възнаграждение е 1040 лв. и нараства спрямо първото с 3.4%. На дъното остават хотелиерство и ресторантьорство с 635 лв. заплата за второто тримесечие, строителство - със 796 лв., и селско стопанство - с 823 лв. Здравеопазването, което миналата година премина психологическата граница от 1000 лв., по последна информация дава 1088 лв. средно възнаграждение. В държавното управление средно се получава 1152 лв.

В края на учебната година заетите в образованието са намалели с 4289 души спрямо април и са 163 969 души. В държавното управление посоката е обратната - там има увеличение, макар и незначително, с 453 души до 113 131 души.

Образованието все още остава под средната заплата за страната с 980 лв. за второто тримесечие. То обаче ще се радва на изпреварващ ръст в следващите години, тъй като според управленската програма възнагражденията в сектора ще бъдат удвоени. "Към края на мандата средната учителска заплата трябва да стане 1860 лв., или 1600-1700 лв. чисти", посочи вчера пред Би Ти Ви просветният министър Красимир Вълчев. Директорската заплата, според него, следва да достигне 2000 лв. през 2021 г. Въпросните крайни резултати ще бъдат постигани плавно на равни стъпки през следващите 3 г., за всяка от които са предвидени по 330 млн. лв. Първата стъпка ще е от 1 септември - както вече стана ясно, заплатите на педагозите ще се увеличат с 15%. Минималната заплата на учителите ще бъде 760 лв., а на най-ниското възнаграждение на директорите - 950 лв. До края на годината това ще коства на бюджета 80 млн.лв., а за да бъде покрито увеличението за цялата следваща година, ще са нужни още 240 млн. лв. Общо за двойния ръст на учителските заплати ще бъдат планирани 1.4 млрд. лв., изчисли министърът.