|
| След като приключи с държавническия живот, Пожарникарската стълба ще се оттегли от света в пожарникарска кула и там ще се отдаде на пост, молитва и общение с Бога като Симеон Стълпник. |
- Здрасти, че бързам! Дай да поговорим, да се разберем и да тръгвам, че още работа ме чака.
Пожарникарската стълба се съгласи:
- На драго сърце ще говорим, но после ще отидем и ще се снимаме с народа. Аз познавам и други кули, имам един куп снимки с тях, щото никой не отказва да се снима с мен.
- Дойдох - рече Айфеловата кула, - за да ти кажа, че аз съм най-високата, най-здравата и най-обичаната кула. Когато аз говоря, другите ме слушат!
- Добре - великодушно махна с ръка Пожарникарската стълба. - Аз например съм гасила какво ли не, ето ми маркуча. А ти какви ги вършиш?
- Аз - рече Айфеловата кула - гледам напред и виждам бъдещето на всички страни и народи. Аз определям височината на другите кули по света.
- Хубаво - пак се съгласи Пожарникарската стълба, - ама да знаеш, че тука аз съм най-високата. Мога да пускам без проблеми хвърчила, балони и цветни конфети. Знаеш ли как се радва народът!
Айфеловата кула не отстъпи:
- Аз съм най-високата кула. Виждам половината свят като на длан и знам кой какво го чака!
- Става - съгласи се Пожарникарската стълба, - ама да знаеш, че у нас никой не се интересува от бъдещето. Важно е миналото, както е важно какво аз ще кажа. А ти си говори, не ми пречиш.
- Дойдох - рече Айфеловата кула - да ти кажа какво го чака твоя народ. Светло и ясно бъдеще, но ще го гледат през крив макарон.
- Що така? - попита Пожарникарската стълба. - Какво толкова сме ти направили?
- Тука при вас няма високи постижения и още по-лошо е - няма никакви постижения. У вас вече никой не прави кули или стълби, по-високи от пожарникарските. А това е застой. Така ли е?
- Гледай сега - рече Пожарникарската стълба, - ама това народът го иска, не аз! Не знам как е при вас, ама аз от любовта народна не мога да се отърва. Кажи сега какво толкова се вижда от високото, аз нямам поглед там!
Айфеловата кула поклати глава:
- Виждам, че много пари изтичат през твоите стълби. Изтичат и не се връщат.
- Изтичат, аз какво да направя! - вдигна рамене Пожарникарската стълба.
- Ще направиш така, че парите да изтичат в правилната посока!
- Че коя е тя? - запита Пожарникарската стълба.
- Към мен, разбира се! - отговори Айфеловата кула. - Да не мислиш, че има други по-добри от мен!
- Готово, каквото трябва, ще се направи, ще има за всички. Важното е сега народът да види, че Айфеловата кула и Пожарникарската стълба са заедно, една до друга!
- Ще трябва да се отречеш от всички други, които казват, че са високи и мъдри като мен!
- Готово, бе! - рече Пожарникарската стълба. - За снимка с тебе от всичко ще се отрека.
- И ще слушаш само мене!
- Разбира се, че как!
Айфеловата кула помълча и рече:
- Това е паметна среща, скоро няма да има подобна. Ще увековечим този ден. Ще направиш малки Айфелови кули и там, където сте поставили пожарникарски стълби, ще сложите и по една кула. Всички трябва да знаят това!
- От ясно по-ясно! Веднага ще започнем от телевизиите - у тях съм турил много пожарникарски стълби и сега ще добавим кулите. Народът ни веднага ще свикне, той много вярва на телевизора! Давай да подписвам където трябва, а после да излезем и да ни видят заедно. Хайде! И на народа няма да му говориш за прави и криви макарони, за юфка на фурна, паста с конска глава и други алабализми. Това остави на мен.
Айфеловата кула чинно застана пред полицията, преоблечена като народ, и тълпата от репортери и всички усилено защракаха с камерите, телефони или просто мигаха на парцали.
Пожарникарската стълба се ухили от сърце:
- Снимка за милиони!
- Съгласна съм - рече Айфеловата кула, - ще ги чакам.
И се усмихна още по-широко.
