|
| --- |
"Вярвайте, че вашето дете е в най-доброто училище, при най-прекрасната госпожа, сред най-ученолюбивите деца. Позитивната нагласа е от особено значение за успешния старт на малкия ученик". С тези думи се обръща към майки и бащи асоциация "Родители", която за поредна година помага чрез своите наръчници на семействата на малки и по-големи да се справят с новата ситуация. Книжките, както обикновено, са безплатни и могат да бъдат поръчани или изтеглени в pdf формат на http://www.roditeli.org/. В. "Сега" предлага някои от съветите на асоциация "Родители" за семейства с първокласници.
-----
Правила в училище, правила и вкъщи
Когато детето тръгне на училище, то попада в нова среда и се изправя пред нови трудности. Това изисква пълна мобилизация на способностите му за адаптация. Децата по принцип са гъвкави и приспособими, но не бива да забравяте, че този процес поглъща голяма част от енергията им и може да доведе до различни затруднения.
Дори обстановката в училище да е позната от подготвителната група, първокласникът се сблъсква с цял набор нови правила - да не се разхожда в час, да следи сигналите на звънеца, да подрежда чантата и принадлежностите си, да следва инструкциите на учителя, да се движи по определен начин по коридорите, да ползва тоалетни, които вероятно не са обичайни за него и т.н. Запомнянето и особено спазването на тези правила е трудно за децата и процесът може да доведе до стрес, ако реакцията от страна на учителите и родителите е свързана с порицание, наказания и липса на подкрепа при допуснати грешки.
Ключът тук е в търпението и постоянството от страна на възрастните - напомнянето, вниманието към успехите и увереността, че детето ще се справи, могат да направят чудеса с течение на времето. За детето ще бъде по-лесно да се адаптира към новата среда, ако част от правилата в училище бъдат въведени и вкъщи: например детето самостоятелно да връзва обувките си, да отсервира след хранене, да прибира моливите и боичките си след рисуване и т.н.
В този период особено важно е да се включи бащата - първи клас обикновено съвпада със седмата година на детето, когато то психологически се отделя от майка си и бащата става много значим. Той е този, който трябва да се включи активно в училищния живот, за да може детето да свикне с правилата, да ги приеме и да ги уважава. Връзката с бащата в тази възраст е много важна за мотивацията за учене и за намаляването на агресията.
Много от децата преживяват стрес поради засилената конкурентна среда, която съществува в някои класове. В тази възраст състезателната нагласа е полезна преди всичко по време на игра, но ако цялото ежедневие на детето е ориентирано към "изпреварване" на съучениците, това води до непосилни за крехката детска психика нива на стрес. Родителите трябва да са чувствителни към такива нагласи и да подкрепят спокойната работа в клас, при която всяко дете се развива със собствено темпо, без да бъде сравнявано с останалите.
Ако забележите у детето си необичайни затруднения в усвояването на учебния материал, прояви на "лоша дисциплина", агресия, но и прекалена плахост, липса на желание за контакт със съучениците, липса на интерес към училището - имате основания да мислите за повишен стрес и затруднена адаптация. Възможно е тези сигнали да дойдат най-напред от страна на учителя или възпитателя, който прекарва много часове с детето и има преки наблюдения върху поведението му. Не отхвърляйте с негодувание тези индикации, а се опитайте заедно да намерите причината за възникналите затруднения и да върнете радостта от ученето в душата на детето. Бъдете активни и използвайте времето, договорено с учителя, за да получите обратна връзка за развитието на мъника. Партньорството е изключително важно - не забравяйте, че и вие, и учителят искате едно и също - най-доброто за вашето дете. Това усилие ще се изплати многократно в бъдещия му училищен живот.
Основни правила за изграждане на добра самооценка
- Не забравяйте, че детето научава повече, когато се поощрява за постиженията, а не когато се санкционира за неуспехите.
- Поощрявайте детето за конкретни постъпки - веднага след като е направило или казало нещо хубаво. Вярвайте в детето. Когато то вижда, че родителите му са убедени в способността му да овладее някое умение, то също вярва, че може да успее.
- Поставяйте ясни граници. Не давайте награди, за да прекратите лошо поведение. Това е подкуп. Детето започва да очаква винаги награда, за да престане да се държи зле.
- Помогнете на детето да изгради кураж да прави грешки, да ги поправя и да върви напред. Оценявайте усилията, не само резултата.
Как да похвалим?
Съвременната психология убедително показва, че можем силно да влияем както върху самооценката на детето, така и върху поведението му, като му показваме, че забелязваме постиженията или неуспехите му.
Най-много помагаме на детето, ако отбелязваме успехите, а не провалите. Например: "Тези две камшичета са написани много красиво!" вместо "От цял ред камшичета си написал само две правилно!". "Виждам, че си се постарал да напишеш домашното докрай! Хайде сега да опитаме да намерим верните отговори!" вместо "Цяла страница със задачи и нито една вярна!".
От друга страна реакцията трябва да е адекватна. Например: "Това "и" е написано точно на място." вместо "Ти си гений! Това "и" е направо за музея!"
С похвалите не бива да се прекалява, защото така децата развиват зависимост към тях и започват да правят нещо само ако знаят, че това ще им донесе похвала или награда.
Как да разберем какво се случва в училище
Лесно е да се каже "Да говорим с децата си", но често е доста трудно да разберем какво се случва в действителност в училище. В тази възраст децата бързо забравят събитията от деня, но продължават да ги преживяват. Способността им да разказват свързано все още е слабо развита, така че, дори и да имат желание да споделят нещо, бързо се оплитат в подробностите и се отказват. Въпроси от типа "Как беше в училище?" няма да помогнат. Опитайте се да бъдете конкретни - кое беше най-хубавото ти преживяване днес? А най-лошото? Какво би искал да се повтори утре? Какво ти беше най-трудно? А кое беше лесно? Нещо натъжи ли те? А какво те разсмя? С кого ти беше най-приятно? А имаше ли някой, с когото ти беше неприятно?
Имайте търпение да изслушате отговорите, дори и те да са дълги, объркани или да ви изненадат неприятно. В заплетени ситуации не бързайте да давате решения, преди да чуете всичко, което детето иска да каже, и да попитате за неговите предложения.
Час по скука
Много често родителите се страхуват да оставят децата си дори за миг, без да им осигурят някакво занимание, от страх да не се сблъскат с това страшилище - скуката. Специалистите по детско развитие обаче съветват да оставяте не по-малко от два часа на ден за неорганизирани и неструктурирани занимания на децата - т.е. време, в което те да се учат сами да се справят със скуката. При целодневната организация на деня и допълнителните занимания, които родителите смятат за необходими, това изглежда мисия невъзможна. Ако си дадете сметка обаче, че точно часовете на "скука" са времето, в което тече тихата и невидима работа по преработка на огромната информация от външния свят и подреждането на вътрешния мир на детето, ще се замислите дали да не предпочетете това пред още един курс или кръжок. Това са часовете, в които детето изгражда основите на своята психическа устойчивост и потенциал за творчество.
Правила за безопасност
В първи клас децата все още са под непрекъснатото наблюдение на учителите, но постепенно започват да се опитват да бъдат по-самостоятелни. Най-доброто, което можете да направите в този случай, е да научите детето на някои основни правила за безопасност. Започнете с проверка дали детето ви знае и може тези неща:
- Знае трите си имена, имената на родителите си и домашния си адрес.
- Знае разликата между добра и лоша тайна. Добрата тайна е забавна. Лошата го кара да се чувства неприятно. Да разкаже за лошата тайна на родителите си е правилно, това не го прави "предател".
- Навън винаги е с приятел или близък възрастен, избягва да се разхожда или играе само.
- Знае, че непознат е всеки, когото не познава добре. Никога не остава насаме с непознати, не им казва името си или къде живее. Винаги стои на безопасно разстояние от непознати хора и техните коли. Ако непознат го хване, трябва да вика силно - напр. "Не!", "Пусни ме!", "Помощ!" или дори "Пожар!", за да привлече вниманието на някой възрастен.
- Ако искате детето ви да спазва правилата за безопасност на пътя, много важно е самите вие да му давате добър пример. Тук отново много важна е ролята на бащата. Ако винаги го водите до училището по дългия, но по-безопасен маршрут, вместо да пресичате рисковано за по-напряко, можете да бъдете сигурни, че след година или две, когато тръгне самичко на училище, то ще следва вашия модел на поведение.
С телефон или не?
В реда на нещата е родителите да искат да имат информация за това, което се случва с детето, когато е извън полезрението им. Мобилният телефон е един от възможните отговори на тази нужда. Важно е да прецените плюсовете и минусите, когато взимате решение какъв телефон да дадете на детето. Едно от предимствата е, че ще имате връзка и ще знаете как е, къде е и какво се случва с него. Имайте предвид обаче, че по правило използването на телефон по време на час е забранено, така че трябва да се съобразявате с графика на междучасията, за да звъните на детето. Друг е въпросът доколко първолакът наистина се нуждае да бъде проверяван всяко междучасие. Добро решение е да договорите с учителката подходящо време, в което да се свързвате с нея, както и да получите уверението й, че тя ще ви потърси, когато това е необходимо.
Рисковете от това детето да има "умен" телефон е той да бъде изгубен или откраднат. Ако телефонът е скъп, това повишава страха и притесненията на детето, а и вашите. Ако все пак решите да дадете "умен" телефон на детето, добре е това да бъде възможно най-евтиният модел. Способността за концентрация за дълъг период от време не е най-силната черта на 7-годишните, което прави загубата на вещи по-вероятна.
Достъпът до интернет е допълнително изкушение за децата, което разпилява вниманието им в клас. Ето защо, ако устройството позволява, препоръчваме поне в първи клас то да е с ограничено ползване и детето да няма реален достъп до интернет. От здравословна гледна точка няма категоричен отговор на въпроса дали излъчването от апарата е напълно безопасно, но специалистите съветват времето за ползване на телефона в тази възраст да се ограничи до минимум.
Какъвто и избор да направите, препоръчваме да договорите с детето правила за ползване на мобилния телефон/таблет, независимо дали вкъщи или в училище - на кого и кога може да се обажда, колко дълги разговори да води, каква да е неговата отговорност за сметката и опазването на устройството. Времето, прекарано пред мобилното устройство, трябва да се балансира с физически или други разтоварващи преживявания - семейни игри, спорт, други забавления.
Раницата
Изборът на раница е въпрос на вкус, но се подчинява и на някои прости правила.
- Теглото на пълната раница не трябва да превишава 10-15% от теглото на детето. Т.е. ако вашият първокласник тежи около 25 кг, раницата с всичко в нея не бива да надхвърля 3-4 кг.
- На ширина не бива да превишава ширината на раменете, височината не трябва да е повече от 30-40 см, така че да не достига краката на детето, когато е на гърба му.
- Презрамките трябва да са широки, меки и с възможност за регулиране, за да може раницата да се носи и когато детето е само по блузка, и когато е с дебело яке.
- Препоръчително е да е с твърд гръб, но да има меки подложки на нивото на кръста.
- За безопасността на детето по улиците е добре раницата да бъде в ярки, сигнални цветове и да има светлоотразителни елементи.
- Хубаво е да има поне две отделения - за учебниците и за всичко останало като храна и спортна екипировка. Джобовете са удобство - за шише с вода, за документи, телефон.
- Децата имат нужда да харесват и разпознават лесно раницата си. Ако не можете да осигурите раница с най-желаните картинки, добавете висулка или ключодържател, който да я превърне в любима вещ на детето.
