"Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!", гласи българската поговорка. Без да отдаваме значение изцяло на късмета, следва да отчетем, че настоящата българска власт получава комфорта да управлява в една спокойна международна среда - доста по-тиха, отколкото бе в предишни години. Птичето кацва точно в навечерието на европредседателството и е възможно да чурулика на клона през неговия период. Източните и западните циклонни фронтове се усмириха, отваря се циганско лято.

Бежанската вълна се укроти. По някаква причина натискът спрямо границите на България намаля, а това предоставя прекрасната възможност на властта да не се занимава с нерешими проблеми. Пък и й дава повод да отчита успехи - "Ето, справихме се!". Още по-интересно е, че се кротна положението на целия Стар континент. Мигрантите все така създават грижи, но Европа няма да се разпадне заради тях или по други причини. А точно преди година изглеждаше, че е стъпила на ръба. След референдума за Брекзит обаче се



случиха ред събития с обратен знак -



в Холандия Рюте победи Вилдерс, във Франция два вота (президентски и за Национално събрание) спечели Макрон, Наполеонът на либералния свят, в Австрия Александър Белен надви крайнодесния Норберт Хофер. Забележителен бе начинът, по който се случиха събитията в Австрия - през май 2016 г. на балотажа Белен имаше едва 31 000 гласа преднина, а през декември, вече след Брекзит, на повторения втори тур победи с 350 000. Във Великобритания консерваторите спечелиха, но губейки мнозинство. Какво означава всичко това и как се отразява на България? Означава, че Брекзит, напук на страховете, в противовес е родил интеграция, която създава спокойствие на целия континент и по-малко нерви на ръководещите го "началници" (по Борисов). Вещае по-спокойно председателство на България. А специално за ГЕРБ е и един малък празник - вятърът, който довчера събаряше кулите на ЕС, се обърна и почти сигурно ще даде победа на Меркел през септември във вота за парламент; каква по-голяма радост за Борисов - и християндемократическа, и лична?

Освен това имаше години (при тройната коалиция), когато София за Брюксел бе грешникът за всичко. После в тази роля влезе Будапеща, а сега, изглежда, шамарите ще ги яде Варшава. Няма вариант да ни плашат с изгонване и наказания скоро. Дори в един момент, ако Борисов е все така пресечна точка на различните европейски интереси, може да бъде възнаграден с отпадане на механизма за сътрудничество и проверка.

Успокоиха се страстите и по източните граници на Европа. Конфликтът в Донбас е мина, която поне на този етап никой не настъпва, а помним как се възпламени преди 3 години. У нас Волен Сидеров бродеше из страната и най-отговорно заявяваше, че САЩ всеки момент ще нападне Русия. А и Русия ще ни нападне нас като член на НАТО - лидерът на "Атака" посочваше датата, часа и мястото на инвазията. Не малко хора му вярваха, БСП дори направи митинг под надслов: "Не щем да нападаме Русия!". На Борисов Втори му се налагаше да обяснява, че желае платноходки в Черно море, а и оправдаше с "надвисналата голяма война" редица свои вътрешни действия и бездействия.



Няма такива рискове за политическото и психично здраве на нацията сега,



не само защото Сидеров е във властта. Просто липсва причина. Няма да има война, "сатрапът" Путин и "неконтролируемият" Тръмп не ще се сбият, дори Ким Чен Ун няма да нападне САЩ - нелепо е да се обясняват тези неща, но колкото и несериозни да изглеждат, често разбъркват стъклените топчета на политици, медии и електорат у нас. Спокойно, още дълги години българите ще намаляват и без война!

Изключително позитивно се стекоха процесите и по отношение на Македония. Българската власт със сигурност има роля в договора за добросъседство, но главната причина да се подпише отлаганото с 18 години споразумение е фактът, че от двете страни на границата се оказаха прозападни (проамерикански) правителства. Договорът даде западна перспектива на Македония, това бе публично аплодирано от американските посолства в София и Скопие, а също и публично нехаресано от Русия (помните ли думите за азбуката на Владимир Путин на 24 май в присъствието на македонския му колега Георге Иванов; това бе знак, че Русия в перспектива е благосклонна към Македония, иска да я задържи в своя орбитата, точно в контекста на отношенията с натовска България). Важното в случая за страната ни в тази голяма геополитическа игра е, че



тя наистина се оказа мост, по който Македония



прави стъпки в западна посока. Малки, но важни. И сега съвсем резонно българското правителство кандидатства за ролята на "умиротворител" на Западните Балкани, напира да чертае и на тях светли евроатлантически перспективи. Международник се оказа Борисов, какво да го правиш.

Всичко това не на шега дава външни и вътрешни бонуси на настоящото българско правителство. Ситуацията е нарисувана и за плодотворно европредседателство, и за български ползи, и за уют във вътрешен план. Ако се провали, това няма да е заради международното положение.