|
| Колаж: "Свободен човек". |
Но Бай ви Ганя направо мре да управлява. Ама не му се мре, затова душа дава да управлява - пък ей къде е душата на народа. Нали и народът трябва да участва - демокрация е, а народът е суверенът.
Знае Бай ви Ганя как се правят избори и винаги носи със себе си дисагите с обещанията. Не, няма у тая държава, както скромно твърди, по-подготвен от самия него за премиер. Много го краси скромността, току-виж го номинирали за "Мис Европа", а защо не и за "Мис Свят". И мъж на годината беше, и футболист на годината щеше да бъде...
Защото знае кое как става: на гол тумбак - чифте пищови, на пълен - чифте суджуци!
Пък нека маргиналният Раданчо си пише справочника "Who is whoй (!) в българската политика". Ще му пробутва английски - ами че английският му е като матерен на Бай ви Ганя, а Раданчо го е учил факултативно във френската гимназия!
Ой-ла-ла! Нема лабаво - и френски поназнайва Бай ви Ганя, нали всеки у нас е парле ву франсе... Те и затова най-сериозно вече му викат Парлевуфрансето!
Важното е обаче да се държи непринудено. Както в Париж, когато го посрещна лично френският държавен глава. Разбира се, заведоха го да види Айфеловата кула.
- Ремонтирате ли я? - попитал. - Щото не виждам термометъра. А на бюрото си в Министерския съвет имам мостричката...
Французите паднали от смях:
- Леле, че е културен! - рекли. - И на кино ходи. Гледал е филма ни "Един идиот в Париж"...
Абе, кой ще се мери с Бай ви Ганя! Учил се е лично от Тато и ако се напне, колко му е да надмине учителя си по дължина на управлението!
Ех, живот си живееше Тато...
Сутрин го закусваха и го водеха на летището. Ако има някой за посрещане или изпращане, Тато го посрещаше или изпращаше.
После го обядваха и следобедно подремваха, па хайде пак на летището - да види има ли нещо за посрещане или изпращане...
И Бай ви Ганя си пада по летището. Майната му на трена - нека народът да гони Михаля с БДЖ-то!
Я, как посрещна Парлевуфрансето френския държавен глава! Даже по някое време го попита:
- Кел йор ет-ил?
- Je ne sais pas - още ошашавен от яката му прегръдка отвърна високият гост, който в интерес на истината е поне с една глава по-нисък от нашия.
- Хм... - учуди се нашият. - Че кога стана толкова късно?!
Разправят, че от небето над тях долетяло емблематичното Татово:
- Ха-ха-ха!
Но за да не стават гафове, се доверили изцяло на преводачите.
- Значи каква е програмата... - казал сериозно нашият. - Утре сутринта ще имаме първо работна закуска. После ще имаме работен обяд. А накрая ще имаме работна вечеря.
И понеже френският държавен глава гледал учудено, се наложило уточнение:
- Така е у нас, брато! И яденето го имаме за работа.
Ех, има нещо фатално в управлението му. Много я обича Бай ви Ганя тая дума "фатален" - сякаш фаща някого за гушата, докато пълни своята. Но нали всеки народ си заслужава управниците...
_________
* Както трябва (фр.)
