|
| *** |
***
- Ама ти не ми се надувай много! - каза Пакин на Ракукин. Ракукин сбърчи нос и погледна недоброжелателно Пакин.
- Какво гледаш? Не можеш да ме познаеш ли? - попита Пакин. Ракукин прехапа устни и обръщайки с възмущение въртящия се стол, се загледа в обратната посока. Пакин побарабани с пръсти по коляното си известно време и каза:
- Брей че тъпак! Няма да е зле да го шибна зад врата с бастуна.
Ракукин стана и тръгна из стаята, но Пакин веднага скочи, догони Ракукин и каза:
- Стой, бе! Къде тръгна? Я седни да ти покажа едно-друго.
Ракукин спря и недоверчиво погледна Пакин.
- Какво, не вярваш ли? - попита Пакин.
- Вярвам - каза Ракукин.
- Тогава седни ей тука, на тоя стол - каза Пакин. И Ракукин седна обратно на въртящия се стол.
- Ами ето - каза Пакин, - какво си се изтъпанил като последен глупак? Ракукин помърда с крака и бързо започна да премигва.
- Не мигай - каза Пакин. Ракукин спря да мига, едновременно с което се прегърби, изпъчи корем и протегна шия.
- Ех - каза Пакин, - да взема да ти шляпна един по зурлата! Ракукин хлъцна, изду бузи и внимателно изпусна въздух през ноздрите си.
- И не ми се надувай! - каза Пакин на Ракукин. Ракукин още повече протегна шия и отново бързо-бързо замига.
Пакин каза:
- В случай, че ти, Ракукин, не спреш незабавно да мигаш, ще те блъсна с крак по гърдите.
За да не мига, Ракукин изкриви челюстите си, още повече протегна шия и отметна глава назад.
- Пфу, какъв мерзопакостен вид имаш - каза Пакин. - Муцуната ти като на кокошка, шията ти синя, просто отврат! През това време главата на Ракукин се отмяташе назад все повече и повече и най-накрая, загубила сила, се отпусна на гърба.
- Що за дивотия! - възкликна Пакин. - Що за фокуси са това?
Ако погледнем от мястото на Ракукин към Пакин, бихме могли да помислим, че Ракукин си седи изобщо без глава. Адамовата ябълка на Ракукин стърчеше най-отгоре, неволно образувайки мисълта, че това е нос.
- Ой, Ракукин! - каза Пакин.
Ракукин мълчеше.
- Ракукин! - повтори Пакин.
Ракукин не отговори и продължи да седи неподвижно.
- Така - каза Пакин, - Ракукин издъхна.
Пакин се прекръсти и излезе на пръсти от стаята. 14 минути по-късно от тялото на Ракукин излезе малката му душа и злобно погледна към мястото, където доскоро бе седял Пакин. Но в този момент иззад шкафа се показа фигурата на ангела на смъртта. Той хвана за ръка душата на Ракукин и я поведе нанякъде направо през къщата и стените. Ракукинската душа бягаше след ангела на смъртта, час по час озъртайки се злобно. Но ето че ангелът на смъртта засили крачка и Ракукинската душа с подскоци и препъвания се скри зад завоя.
