България е една от държавите с най-силно застъпено обучение по изкуства и чужди езици в основното образование. Това обаче става за сметка на обучението по други важни дисциплини - география и история, например.

Това показва сравнението между българските учебни програми и данните от 2004 г. за учебното време в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.



С общо 33% от часовете, отделени за български и литература в началното училище, страната ни е абсолютен рекордьор спрямо 29 други държави. Средният показател за тях е 24%. Ползата от това се видя при международното проучване за знанията на четвъртокласниците PIRLS, където през 2001 г. българските ученици излязоха на 4-о място по четене от общо 35 страни.

Чувствително повече са и часовете по чужд език - 9.5% у нас срещу 6% средно за ОИСР, по изкуствата - 16% срещу 12%, по физическо възпитание - 11% срещу 9%. Това разминаване е за сметка на часовете по природни и обществени дисциплини, изучаващи география, история, химия, физика и др. За тях е отделено 4% от учебното време срещу съответно 9 и 8% в ОИСР.

По-балансирано спрямо средните показатели на ОИСР е разпределението на учебното време в 5-8 клас. Първенството в областта на изкуствата се запазва и тук - 13% от задължителния учебен минимум срещу 8% в 29-те страни. Повече продължават да са и часовете по чужд език - 16 срещу 11%. Рязко спада обучението по български език и литература. Няма предвидени часове за информационни технологии. За тях в ОИСР средно са заделени 8% от общото учебно време.

У нас липсват сериозни анализи, доколко разпределението на часовете между отделните предмети и предвиденото за тях учебно съдържание са причина за спада на качеството на образование. Докато в 4-и клас българските ученици се представят добре спрямо връстниците си, в края на основното образование България пада на дъното на международните класации. Изследването PISA ни прати на 33-о място по литература и математика и на 30-о - по естествени науки, от общо 41 страни.