Навлизането на веригите за модерна търговия като важен играч в търговията на дребно с бързооборотни стоки бе съпроводено с изграждане на своеобразна митология, която все повече се отдалечава от действителността. Сред най-познатите митове са: веригите изтласкват малките магазини от пазара и ги лишават от клиенти; продават предимно вносни стоки, с което вредят на местните производители; стоките им са със съмнително качество; не инвестират в местния пазар; водят до фалити на малки предприемачи и закриване на работни места. Тези митове служат и за политическа употреба и дори вдъхновиха писането на законопроекти.

А има обективни данни и лесно проверими факти. Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен. В България през последното десетилетие неотклонно растат и магазините, и оборотите на фирмите за модерна търговия - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри (магазини, които залагат най-вече на ниските цени, не толкова на разнообразието на стоки), кеш-енд-кери формати. В същото време оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.

Обемът на пазара на дребно с храни и безалкохолни напитки у нас през 2016 г. се оценява на около 10 млрд. лева. По данни на Euromonitor за 2015 г. най-големите са "Кауфланд" с около 13% пазарен дял, "Метро" със 7% и "Лидл" и "Билла" с по 6 на сто. С най-голяма търговска площ е "Кауфланд". "Билла" обаче има два пъти повече магазини. "Лидл" пък се разраства най-бързо - според USDA продажбите й са се увеличили с 20% в рамките само на 2015 г. От навлизането си у нас през 2010 г. фирмата е увеличила търговските си обекти от 25 на 79, като планира откриване на нови в близко бъдеще плюс нов логистичен център край Кабиле (оценяван на около 80 млн. лева).



Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.

Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.


Според данните на Евростат за търговията на дребно фирмите с над 250 заети у нас са 43 през 2015 г. Ако приемем, че те и т.нар. търговски вериги до голяма степен се припокриват, излиза, че веригите, въпреки бързото си навлизане на местния пазар, държат дял от около 25.6% от търговията на дребно. По оценки на GfK през 2015 г., модерните форми - хипер- и супермаркети, дискаунтъри и Кеш-енд-Кери магазини, държат около 40% от българския пазар на дребно.

Техните приходи растат от 4,75 милиарда през 2012 г. до 5,36 милиарда лева през 2015 г. В същото време приходите на традиционните магазини (с до 249 заети) остават стабилни - около 4.4 милиарда лева и през 2015 г., и през 2012 г. Излиза, че ръстът при големите не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на българите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход. Прави впечатление бързото развитие на специализираните павилиони за храни/напитки/цигари изделия, свързано вероятно с появата на вериги като Лафка, Relay, One Minute и др.


Мит:Търговските вериги продават предимно вносни стоки.

Факт: Средно около 60- 70% от продаваните стоки са от български доставчици.



Сред най-честите критики към модерната търговия е продаването предимно на стоки с чуждестранен произход, което води до загуби за българските производители. Този аргумент стана и повод за предлагането на закон, който да принуди търговците да продават поне 50% български стоки. Само по себе си определянето на "български стоки" е доста трудно начинание, тъй като това понятие би могло да означава различни неща - продукти, произведени изцяло в страната и от български суровини, или пък продукти, произведени от фирми, регистрирани в България, без оглед на суровините?

С развитието на международни вериги за доставки проследяването на произхода на всяка суровина и материал за крайния продукт става практически невъзможно. Може само да се изчисли приблизителният дял на стоките от български доставчици. Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, то техният дял е над 70% от всички стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон), сочат оценки на ИПИ. Повечето компании, особено сред супермаркетите, споделят, че продуктите на български производители съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки в магазините им. Много от тях имат различни кампании, насочени към интегрирането на местни производители във веригите си за доставки чрез заобикаляне на прекупвачите и създаване на преки взаимоотношения с български производители. Някои дори правят директни инвестиции в местно производство.


"Градините на Билла", една от популярните кампании за партньорство, е насочена към малките производители на плодове и зеленчуци. В началото на годината фирмата сключва договор директно с производители и предоставя гаранция, че ще изкупи определено количество от продукцията, като се наема и с контрола на качеството на изкупуваната земеделска продукция. Програмата дава възможност на производители и търговци да предлагат български стоки и в други магазини на REWE извън страната. В програмата вече участват над 150 земеделски производители.

В рамките на "Родна стряха" "Лидл" предлага стоки на български производители. Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 изделия от различни региони на страната. Само през 2015-2016 г. делът на продуктите българско производство в постоянния асортимент на "Лидл" е нараснал с 30%.

Отношенията между местни доставчици и модерните търговски формати са търсени и заради трамплина, който те представляват за пласиране на продукцията и в обекти на веригите извън страната.

Навлизането на търговските вериги води и до ръст на дейността в други сектори от местната икономика - строителство, комунални услуги, охрана, маркетинг и реклама и други.



Мит: Търговските вериги не инвестират в България.

Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2.6 млрд. лева (5.8% от всички ПЧИ).



Данните на НСИ не позволяват разграничаването на инвестиционната дейност според мащаба на предприятието. Но може с висока доза сигурност да се допусне, че по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в търговията на дребно са извършени именно от модерните търговски формати. ПЧИ в сектора бележат сериозен ръст след 2011 г., като от 1.5 милиарда лева с натрупване към края на 2008 г. достигат 2.6 милиарда лева към края на 2015 г., или 5.8% от общия обем на чуждестранните инвестиции в нефинансовите предприятия в България.

На база на данните на НСИ може да се заключи, че през 2015 г. предприятията в търговския сектор с над 250 служители са внесли осигуровки и данък върху дохода в размер на около 170 милиона лева. Тази сума е нараснала почти два пъти в сравнение с 2008 г., когато са внесени малко над 80 милиона лева.

По последни данни към 2015 г. в сектора "Търговия на дребно, без автомобили и мотоциклети" работят около 296 000 души. Именно в големите фирми са 12% от всички заети в сектора - около 36 600 души. Най-много са във фирмите с до 9 служители - в тях са повече от половината от сектора. При различните по размер предприятия се наблюдават противоположни тенденции в броя заети. Във всички освен най-големите се наблюдава лек спад на заетите, а при тези с 250+ служители през същия период има ръст от около 170% - най-вече заради навлизането на няколко нови вериги на българския пазар и разширяването на мрежата на останалите. Заетостта в сектора е концентрирана в големите градове - там, където се намират както повечето големи търговски обекти, така и мнозинството малки магазини.



Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.

Факт: През 2015 г. заетите в търговията на дребно са с 12% повече от 2005 г.



Към 2015 г. работещите в най-малките търговски фирми (с 0-9 заети) са получавали 46% от заплащането на тези в най-големите, а при тези с между 49 и 250 служители отношението е 79%. Номинално брутната заплата през 2015 г. в най-големите предприятия в сектора е над два пъти по-голяма от тази в малките - съответно 976 лв. в най-големите спрямо 449 лева в най-малките. В периода между 2008 и 2015 г. брутните заплатите в сектора следват общите за страната тенденции. Най-високият ръст на заплатите е при фирмите с между 10 и 19 и тези с между 20 и 49 служители - с по 79%, а при тези с 250+ служители - със 72%.

През 2008 г. средната брутна месечна заплата в търговския сектор е била 253 лева за малките фирми срещу 567 лева месечно за тези с над 250 заети. С други думи, малките фирми имат много повече поле за "догонване" на средната заплата, което и обуславя малко по-бързия им ръст.

Има и значителни регионални различия - данните за отрасъл "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" сочат, че към 2015 г. най-високите заплати са в общини около столицата - Елин Пелин (1294 лева месечно) и Божурище (1005 лева), както и в самата София (1112 лева). В Девня (1020 лева) и Дряново (1179 лева) заплатите също са относително високи. Най-ниската средна заплата в сектора е в община Бойница (242 лева месечно), следвана от Сърница (323 лева). Тук трябва да се отбележи, че тези заплати са по-ниски от минималната заплата за 8-часов работен ден (360 лв. от януари 2015 и 380 лв. от юли 2015), което навежда на мисълта, че в тези общини доминира заетостта на непълен работен ден (поне на хартия).

Голямо разделение между различните по размер предприятия в търговския сектор има и в производителността на труда. При най-малките търговци през 2015 г. годишно на един зает се падат по 2650 евро добавена стойност, а при най-големите - по 11 400 евро. Също като при заплатите, производителността е функция на размера на предприятието - колкото по-голямо е то, толкова по-производителни са отделните му служители. Най-големият скок в производителността е между средните и големите предприятия, където произведената продукция нараства почти двойно.



Мит: Веригите продават некачествени стоки.

Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.



Поради липса на данни за целия асортимент на търговските вериги е трудно да се правят прецизни оценки за качеството - в някои вериги до 20 000 различни стоки. Но е факт, че веригите ползват системи от вътрешни (за местните си доставчици) и външни сертификации за качество, които залагат изисквания, на които всички предлагани от тях продукти следва да отговарят. "Метро" например ползва три отделни сертификата за управление на качеството и безопасност на храните - ISO 22000, ISO 9001 и IFS Cash and Carry/Wholesale стандарт.



КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

Секторът е динамичен и висококонкурентен. В резултат потребителите получават достъп до широк набор от продукти във всички ценови класове;

Разширяването на мрежите на търговските вериги няма значителен ефект върху традиционните търговци, включително броя обекти и приходите от продажби в тях. Търговските вериги не отнемат пазарен дял от традиционните, а по-скоро създават нов пазар;

Около 60-70% от стоките, предлагани в модерните търговски формати за храни, са произведени от местни фирми; някои от веригите директно инвестират в подобряването на качеството и стандартизацията на местната продукция;

Твърденията, че големите вериги изнасят приходите си извън страната, не правят инвестиции и не плащат данъци, не намират доказателства; обратно, чуждестранните инвестиции и данъчните приходи в сектора растат през последните години;

Веригите създават работни места с по-бърз темп в сравнение с останалите фирми в сектора, предлагат значително по-високи заплати в съчетание с възможности за професионална квалификация, а трудът в тях е в пъти по-производителен в сравнение с малките търговци.



НАЧАЛОТО

През 1991 г. на пазара настъпва веригата "Фантастико", следвана от "Пикадили" през 1994 г. Първите чуждестранни инвестиции идват от "Метро" през 1999 г., "Билла" през 2000 г. и "Кауфланд" през 2003 г. Следват ЦБА, ПроМаркет, Т Маркет, "Карфур", Пени Маркет и "Лидл". Днес играчите са много и всеки е с различна бизнес стратегия и подход към предлагането и потребителите си.

Освен в търговията с храни и напитки модерната търговия бързо навлиза и в други сегменти - при стоките за дома, строителството и инструментите "Мосю Бриколаж", "Практикер", "Баумакс" (която е на българска компания).

Българската "Хиполенд" през 2005 г. въвежда модела на модерната търговия при детските играчки и бебешките стоки. DM, водеща фирма при магазините за козметика и дрогериите, стъпва в България през 2009 г. във Видин, а днес има 69 магазина в 25 града.

През последните 2-3 години пазарът на храни се измени значително - Пени маркет се оттегли, "Карфур" и "Пикадили" поеха към фалит, "Билла" и "Лидл" се разраснаха.



ПОГЛЕД към бъдещето



Въпреки изтеглянето на няколко вериги, повечето фирми успяват да намерят своето място на българския пазар. В близко бъдеще ще има още повече конкуренция - доскоро "Лидл" беше единственият значителен участник в сегмента на дискаунтърите, но на българския пазар настъпва македонската КАМ със заявка до края на 2018 г. да е открила 60 магазина в страната, насочени към същата група потребители.

Освен по линия на навлизане на нови фирми, повечето вериги планират откриването на нови търговски обекти в близко бъдеще, особено в по-малките градове. Част от конкурентния натиск в бъдеще ще идва и от специализираните магазини. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на последните, особено при тези за плодове и зеленчуци, както и за месо. Не е изключено и в бъдеще малките магазини да започнат да формират по-големи обединения, по модела следван от КООП и ЦБА, които възникват именно като съдружия на малки фирми.

-------------------------------------------



* Статията представя проучването на ИПИ "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове". То е подготвено с подкрепата на Сдружението за модерна търговия, в което членуват собствениците на вериги от различни сфери: "Аико", "Баумакс", "Билла", "Дайхман" (обувки), "Мосю Бриколаж", "Кауфланд", "Лидл", "Максима България", "Метро", ПроМаркет, "Хиполенд".