Слугите на народа побързаха да си определят за неработен 15 септември - деня, когато деца и тийнейджъри тръгват на училище. Какво отношение има парламентът към това събитие? Голямо - гласуват се купища закони, чиято цел е да побърка родители, ученици и учители и да вгорчат живота им за празника. Да си признаем това е висша математика. А все някой трябва да е доволен. Кой, ако не целокупното депутатство. То си харесва работата във всички сфери, които изправят на нокти цялото общество. Затова и социологическите агенции мерят доверие в парламента около нулата, а обектът на изследванията се сърди, че го омаловажават като висш законотворец. "Качествените" закони се кърпят, лепят и вулканизират непрекъснато, за не стане ясно накрая кой се е настанил под кръпките. Отношението на НС към празника е по-скоро отношение към родителите, тези страдалци на българската демокрация, изтърпели хилядите глупости на депутатите в сферата на образованието. Хората са вдигнали ръце, защото не се ориентират в дебрите на сектора. Както впрочем и в други сектори на обществото.

Вчерашната работа на народното представителство би трябвало да се нарече "какво НЕ свърши парламентът". Не свърши една от спешните си дейности - да гласува членовете на ВСС, които трябва да са факт един месец преди края на мандата на сегашния съдебен съвет - 3 октомври. Вместо да се сбързят обаче, депутатите направиха традиционното отлагане, докато всяка от политическите сили остане доволна. И си осигуриха един ден повече за размисли под юргана.