Голяма част от работното време на депутатите вчера премина в обсъждане на предварително отхвърлените промени в Закона за храните, внесени от БСП. Според предложението на социалистите в големите търговски вериги трябва да се предлага определен процент български стоки за различни категории храни. Депутатите се заеха със закона, въпреки че той вече бе отхвърлен от ресорната комисия и въпреки отрицателните становища на всички инстанции, до които е бил пратен за съгласуване.

Изненадващо обаче на фона на странния дебат дойде и странно гласуване. "За" проекта се обявиха 102-ма депутати от БСП, ДПС и "Воля". "Против" бяха едва 19 депутати, а 90 от всички останали парламентарни групи се въздържаха. Така проектът бе отхвърлен, но видимо бе на ръба изненадващо да премине през първо четене. Въпреки пропадането на проекта бе обявено, че той все пак ще бъде пратен за нотификация в Брюксел.

Силно спорните предложения на авторите на проекта начело с лидера на БСП Корнелия Нинова предвиждаха в магазини или вериги магазини с оборот над 2 млн. лв. годишно да се предлагат поне 70% български млечни продукти. Процентът за пресните плодове и зеленчуци да е 51, за пилешко месо - 50 на сто, а за месо и месни продукти - 25%. Три четвърти, или 75%, трябва да е присъствието на български вина и спиртни продукти. За нарушение на тези съотношения се предлагаха санкции в размер на 10% от годишния оборот на веригата за съответната група стоки. Те трябваше да влизат във фонд "Земеделие" за подпомагане на местното производство.

За идеите, заложени от БСП в законопроекта, се говори от години, като те винаги са били отхвърляни от бизнеса и от икономистите. Нещо повече - наскоро изследване на Института за пазарна икономика показа тъкмо обратното - че големите търговски вериги надхвърлят исканите в законопроекта проценти на български стоки. Някои от тях работят с директни договори и подпомагат присъствието на родни стоки по витрините си.

Един от аргументите на БСП за въвеждането на квотите е, че така българските фермери ще получат шанс пред вносните стоки, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи субсидии. В становище на Министерството на земеделието и храните обаче се посочва, че държавите от ЕС не могат да приемат или запазват национални мерки, които създават пречки пред свободното движение на стоки, включително да не водят до дискриминация по отношение на храни от други страни членки. От ведомството изтъкват още, че е разработен проект на нов Закон за храните, който е в процес на нотификация от ЕС.

От ГЕРБ смятат, че промените ще въведат ограничения в избора на потребителя, дефицит на стоки и по-високи цени. Според депутата Делян Добрев, бивш министър на икономиката, в страната ни няма чак толкова голямо производство на българско месо, за да се задоволят нуждите на пазара. "По този законопроект има отрицателни становища от всички възможни институции, включително и от браншовите организации", заяви той. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също е против предлаганите промени.