С котката ми безумно се обичаме. Тъй безумно, че се подозираме взаимно - "Ами тя дали ми дава достатъчно истинска обич?".
Започвам работа от рано заран. Горещи новини, получени мейли, форуми.
Но първо натрупвам брекфаста на Здравчето. След малко, като ме вижда пред компютъра - а тя знае какво ще види - както аз знам какво ще видя на мордичката й с форма на теменужка - виолетово отчаяние като на отминато безпризорниче: "Пак ме пренебрегва". "Пак я оскърбявам", изтезавам се душевно.
Чувствата са автентични, кълна се.
Тя се оттегля, накуцваща от мъка, в кашона от компютъра, полегнал възнак (кашонът) като гараж до вила на Martha's Vineyard. Смятението (ой, русизъм) ми е безгранично. И за обяд не се явява... (:
Познай кой ще дойде за вечеря! Здравчето. Жестокостта й се сломила. Лигавя се като звезда от ням филм с надпис вместо гласова реплика: "Папче ли ти се, папкай, славейче!". Изписва осморки около крачолите ми със славеево мяучене. Пастет "Гурме", мир и любов... Настъпва редовният критичен момент - "А сега накъде?". Натежала от гурмето, тя желае да полегне, а аз да я чеша по гушката. На мен ми се ще да прегледам в интернет новия брой на "Сега", в който имам скромна дан. Търчим до изнемога във всички посоки. "Ти не ме обичаш", "Не, ти не ме обичаш"... докато се заковем пред вратата към стълбището.
Обезверената в мен Здравка иска да излезе вън? Да загине? Никога! "Случва се" чудо - осъзнаваме, че безумно се обичаме.
Едва ли не хванати за ръце, посред нощ отиваме при компютъра, тя поляга под портрета на баща ми близо до бюрото, нежно примирена с недъзите ми. Мърка - жужене на пчелно колибри - под песента на клавишите. Вдъхновявам се от утвърдената ни взаимна любов и написвам това, което написах. Часът е 2:33... "Товато" е честитка за рождения ден на внучката ми. От мен и Здравка.
Безценна ми Саше! Обичаме те. Пожелаваме ти всичко, което се полага в такива случаи. Ти си ни златна книго- и джадже-любка, хубава, разумна, прагматична, обичлива и обична - дано никога не застанеш на изход завинаги от Родината ни! Тя те обича, без да го долавяш с обикновени сетива. С историята и културата си. С тих бял Дунав и Мусала. С "Българан е галант" и "Бай Ганьо"! С Вазов, Яворов, Вапцаров, Петя Дубарова... Гена Димитрова и Паша Христова... Че и с Бай Тошо - прадядовците ти го познаваха добре!
Съкровище наше, направи така, че да няма Сашки като Васева и Сузанити. Управници като... ти си знаеш и много се смееш. Да няма безплатни американски бази и съвещания на терористи в Правец. Помни - Родина на Ботев и Левски. На Батак и Шипка.
Саше, силно я обичай и не преследвай "Гурме" от гурбет. Да си направим гурмето тук. Ще можете ли ти и поколението ти?
И да случиш на готин Котарак!
...знам какво ще видя на мордичката й
А, не!...
Не знам за Вашата котка, но моят красавец има муцунка! Муцунка!
----------------------
На внучката здраве, а дали ще остане тук – е, това е въпрос на реализация и личен избор...