:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,834,532
Активни 57
Страници 21,695
За един ден 1,302,066
Реконтра

Малка частна приказка

Ало, вече съм широк само 110 000 км! Пластика "Майцепродавец Храбър". Сега съм като Къванч Тътлату.
Наистина всичко стана като в приказка!

В понеделник се събудих с неистовото желание да стана милиардер.

Не милионер, милионер всеки глупак може да стане, стига да има пет стотинки в джоба, за да си изтрие билетчето. Всъщност, вече не се казва "изтрие", а "изтърка". Защото ние не сме теляци, та да трием нечии гърбове и подгърбия, ние сме горди българи, не трием ничия кир, а гордо и достойно си търкаме билетчетата.

Излязох пред денонощния и - ега ти късмета - пред него клечи отчаян собственик на завод и брои стотинки в шепичка - не му стигат за двеста грама водка.

- Братко - рече ми, - не кралство за кон, завод за шейсет и четири стотинки ти давам - спаси горящата ми душица от мъки танталови!

Това, тантала, не го знам какво е, но човекът наистина беше я закъсал - ловичкаше си по ръцете буболечки, дето ги няма. Един милиардер трябва да е склонен към благотворителност - бръкнах в задния джоб и с известно съжаление открих, че имам само левче на цяло. Гепи, готин, рекох, но да си ми върнеш после рестото, че ще ми трябва, за да развия производство.

Честен и наивен човек, върна ми стотинките, връчи ми завода и надигна лечебното шишенце още преди да е завил зад ъгъла. Пък аз продължих напред. Продължих напред, а насреща ми - стратегически инвеститор. Здравей, стратегически инвеститоре, рекох, разгеле си тук, дай да инвестираш малко, та хем ние с някой лев да се видим, хем държавата да просперира и отчете три цяло и кусур растеж на нещо, каквото и да е.

Инвеститорът се бръкна и веднага инвестира. С инвестицията санирах завода, за да изглежда по-представително, продадох го и си купих два. Оттук нататък беше лесно - продадох двата, купих четири, с парите от четирите - осем, и така нататък, бързичко, смело и сръчно, до обяд всичко в радиус от триста километра наоколо вече беше моя свещена частна собственост и за да ми е по-забавно, взех, че си купих и тротоарите, за да принудя плебса да щъпурка по пътното платно, та да го глобяват полицаите. Никой не може да ми гази собствеността!

Забравих май да спомена, че от ранния следобед и полицаите бяха моя собственост - от най-сладките - на държавна заплата, но глобите отчитаха при мен.

Привечер намина някакъв прокурор - заядлив ми се видя, нещо искаше да ме пита, но не го оставих да любопитства дълго - почерпих човека, той разкопча най-горното копче на панталона и след третото голямо призна, че тоя живот му е писнал, не иска вече да вижда във всеки срещнат потенциален престъпник, колко по-добре би било всички хора да са братя, да се обичат и уважават помежду си, та такива като него да останат без работа...

Дожаля ми за него и взех, че си го назначих при мен - човек никога не знае кога ще му потрябва прокурор, за да му завие бушона, или закове някоя дъска.

Прокурорът се зарадва и ми каза, че съм готин човек, такива като мен били злато двайсет и четири карата и отгоре, ей сегинка ще викне един приятел да се запознае с мен, той много обичал такива хора. Приятелят доведе още приятели и стана чудесно милиардерско парти, от тия, дето още никого не са утрепали, трепането се отлага евентуално за по-късно, когато се преразпределят чиниите за миене. Не си спомням много, но на сутринта се събудих с ей такава глава и нотариален акт за апетитен парцел от сто и единайсет хиляди квадратни километра.

Чиста и свята частна собственост!

Ако искам, мога да си го продам и да си купя двеста двайсет и две хиляди квадратни километра някъде по света. Но не съм такъв човек - може да съм милиардер, ама съм патриот! Живейте си, прочее, спокойно в моя имот, само спазвайте някои правила - пазете ми чистата и свята частна собственост, няма да ми ходите по моите тротоари, плащайте си каквото там трябва и не споменавайте напразно името ми без крайна необходимост!

Всичко останало са празни приказки.
1264
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД