Правителството започва ударно да харчи натрупания бюджетен излишък. От 2.151 млрд. лв. в края на август през септември той вече се е стопил със 100 млн. лв. Намалението ще продължи и през следващите месеци до края на годината до доближаване на фискалната цел - хазната да излезе на червено с 1.4% от БВП. Това стана ясно от отчета на финансовия министър Владислав Горанов пред бюджетната комисия в парламента вчера.

Намалението на излишъка Горанов обясни с обществените поръчки и усвояването на европейските фондове, които в края на годината "влизат в ритъм". Голяма част от излишъка до момента се дължи на изоставане в планираните разходи. Общите бюджетни разходи до края на август са за 21.1 млрд. лв., което е 57% от планираното въпреки по-големите социални и осигурителни плащания през тази година. Приходите в бюджета за първите осем месеца са 23.3 млрд. лв., или 62.7% от разчетените, а в сравнение с миналата година ръстът е 7.2%.

"Бюджетът върви добре и няма рискове за изпълнението му", каза финансовият министър. Подобрение в събираемостта има на всички видове данъчни и осигурителни приходи. Единствено по-малко са постъпленията от безвъзмездните помощи от европрограмите и това се обяснява с миналогодишните големи суми за възстановяване на евросредства при приключването на стария програмен период. Тогава постъпленията по линия на еврофондовете бяха причина за рекордния излишък от над 3 млрд. лв. до началото на септември, които също бяха изхарчени до края на годината.

Горанов увери депутатите от бюджетната комисия, че тази година дефицитът ще е доста под разчетените 1.4%, но не посочи с колко. "Със сигурност няма да има необходимост от актуализация", каза финансовият министър.

По оценка на финансовото министерство ръстът на икономиката през тази година ще бъде по-висок от заложените 2.9%. "Още през май имаше плахи оптимистични очаквания, че растежът ще надхвърли прогнозите на правителството. Вече спокойно може да коментираме реален растеж от 3.9 - 4% за 2017 г. и близки числа за следващите две години", заяви Горанов. Според него икономиката ни се намира на етап, в който е заплашена от прегряване, и затова трябва бдюжетът да премине от залагане на дефицити към излишъци. Все пак Горанов се застрахова, че още няма нужда от такива превантивни действия и правителството ще следва начертания си график, без да променя нещо във фискалния баланс. Според тригодишната фискална прогноза правителството планира бюджетът през 2018 г. да е с 1% дефицит, който да намалее до 0% едва през 2020 г.

До средата на октомври проектобюджетът за 2018 г. ще бъде представен в Народното събрание, обеща министърът. В данъчната система единственото увеличение ще е на акциза на цигарите, при което се следва графикът на доближаване до минималния за ЕС налог. Очаква се това да оскъпи цигарите средно с 10 стотинки на кутия. В разходната част ще бъде планирано обещаното увеличение на учителските заплати, по всяка вероятност и на заплатите в армията и полицията. В бюджета ще бъдат включени и разходите за модернизация на въоръжените сили, одобрени от парламента. По план ще стане и увеличението на минималната заплата до 510 лв. Според министър Горанов "има мегдан" за увеличаване на доходите в реалния и бюджетния сектор. Затова правителството обмисляло стратегия как да подходи към работодателските организации, които втора поредна година отказват да договорят минимални осигурителни доходи по икономически сектори и категории персонал. Според финансовия министър делът на сивия сектор в страната все още е висок, така че тези прагове били необходими.