Около споровете - повече в Стара Европа, отколкото у нас: имат ли място в еврозоната европейците второ качество (ако предпочитате привидно вежлив брюкселски: страните на втората евроскорост) - неизбежно стигаме до т.нар. "банков съюз". В тронната реч при откриване на политическия сезон председателят Юнкер повтори тезисите от юнския "Документ за размисъл", стратегия за икономическия и паричен съюз - всички страни в еврозоната до 2019 г. Веднага се обадиха староевропейците, че не можело да се "пуснат" в еврозоната бедни и рискови страни. Бундесфинанцминистър Шойбле предупреди "да не се повтарят предишните грешки" (да не се приемат недостатъчно стабилни страни в еврозоната). След него първокачествените европейци в хор повтарят, че всички страни трябвало първо да влязат в "банковия съюз", после "да се мисли" за еврозоната. Очевидно за хората в хора договорите нищо не значат и затова няма никакво значение, че с присъединяването си към ЕС (и срещу платената за това тежка цена) всяка страна придобива право и има задължение да встъпи в еврозоната, да ползва в пълна степен предимствата на общата валута и да получи достъп до ресурсите на Европейската централна банка. Нищо изненадващо, но е добре да си даваме сметка колко струват договорите за присъединяване и тяхната ратификация от всички европейски парламенти. Интересно е, че и у нас веднага се чуха познати бодряшки гласове: да влизаме в банковия съюз веднага!

За да преодолеем овреме тежката заблуда, че България може веднага "да влезе в европейския банков съюз", но видиш ли, някой тук пречи и спъва тази съдбовна крачка, трябва да обясним две неща: първо, европейски банков съюз няма и второ, доколкото има наченки на някаква нова организация за стабилизиране на банките, Шефовете на ЕС нямат никакво намерение да допускат България (и другите като нас европейци втора скорост) в нея. Всъщност



"банковият съюз" е една книжна химера,



която се появи в решение на върховния законодателен орган на ЕС, Европейския съвет, през 2012 г., уж като отговор на тежката финансова криза, обхванала Евросъюза. Решението гласи, че ще се създаде европейски банков съюз, който ще има "три стълба": общ банков надзор в системата на ЕЦБ, механизъм за преструктуриране на проблемни банки и общ фонд за защита (т.е. застраховане) на депозитите. Дотук добре. През 2014 г. в ЕЦБ наистина се създаде надзорен орган, но забележете - в рамките на компетенциите и в мандата на самата ЕЦБ, т.е. надзор само върху банките в еврозоната и всъщност без реални компетенции - нито да дава лицензии, нито да ги отнема, нито да налага на банките мерки, нито да ги наказва. Ако нещо прави, европейският надзор трябва да го върши чрез националните надзорни органи, защото именно те, по закона на своята страна, имат фактическата власт на банков надзор. Единствената досега осезаема дейност на европейския банков надзор бяха т.нар. стрес тестове на банките в еврозоната. Но не питайте защо трябваше да се прави този втори европейски банков надзор през 2014 г., след като от 2011 г. си имаме самостоятелна институция на ЕС, Европейския банков орган, чиято дейност обхваща не само еврозоната, а целия ЕС. ЕБО също прави стрес тест на банките в ЕС, помните това упражнение у нас.



Механизмът за преструктуриране на банки,

вторият стълб на "банковия съюз", се появи също през 2014 г. в Директивата за преструктуриране и възстановяване на кредитни институции (2014/59/ЕС). Знае се, че за въпросния механизъм са "отделени" 55 млрд. евро. По европейска традиция такива пари няма, разбира се; има поети на книга гаранции на страните да платят своята част от разходите за механизма, като станат нужни. Досега този "механизъм" не е задействан, а едва ли ще проработи някога, защото изисква, преди да се дадат пари за някоя банка, първо да е взето решение на органа за управление на механизма (Брюксел), че въпросната банка има шанс да бъде спасена и второ - акционери и кредитори, вкл. вложители над гарантираните суми, вече да са поели "своята част от загубата" при преструктурирането (колкото реши "органът").

Никоя държава досега не е ползвала "механизма", когато се наложи да се спасява най-старата действаща в света банка, Монте дей Паски дей Сиена, италианският парламент реши да забрави всички директиви и пряко да финансира банката с държавен капитал. А третият стълб на "банковия съюз": общата защита на депозити, изглежда е отменен от Шефовете. Ама неофициално; стои си третият стълб на книга, като другите два, обаче шест години ще станат скоро от огласяването на "банковия съюз", а нищо за единна европейска защита на депозитите не се прави. Единствен Шеф Шойбле на глас обясни, защо общата защита няма да я бъде (скоро, а може би никога). Защото щяла да създаде "фалшиви стимули за страните в криза" (falsche Anreize fur Krisenlander) да търпят банките си да поемат повече рискове и когато фалират, германският данъкоплатец да плати гарантираните депозити. Затова трябвало "преди да се поделят рискове, да се редуцират рисковете". "Редукция на рисковете" значи банките от "страните в криза" да изпишат всички "потенциално токсични активи", а загубите от това да поемат акционерите и кредиторите (вкл. вложителите). Това означава във всички страни на Южна Европа, особено Гърция, Португалия, Испания, Италия и Франция, да се фалират масово банки, а на спестителите да се конфискуват за изписване на загубите между 20 и 40% от спестяванията. Е, мястото на закритите банки веднага ще заемат умни и добри банки от страните донори (предимно германски), а останалите неконфискувани депозити вече ще са застраховани от общия европейски фонд за защита. Както разбирате, тези идеи повече от 2-3 гласа в Европейския съвет няма да съберат. Затова и "банков съюз" скоро няма да има. Докато не се разбере, че "Европа на много скорости" няма бъдеще.