Може ли един стар мост със стъпала над Канала да се превърне в любимо място за срещи, а по него да има пейки за посядане и сладки раздумки? Дали пък един ден софиянци ще избират да седнат на слънце край бистрите води на реките Перловска и Владайска, а по синия коридор до тях спокойно ще минават велосипедисти? Възможно ли е стъпалата на катерещата се нагоре към "Московска" ул. "Будапеща" да се превърнат в любимо място за отмора на други, а то да ги тегли като магнит, така както са пренаселени често стъпалата към Сакре Кьор на Монмартър или катедралата "Дуомо" в Милано, или....

-----

Може ли София да се превърне в наистина удобен и приятелски настроен град - не към автомобилите, а към хората? При това по-спокоен, по-усмихнат, по-цветен и кокетен...

Отговор на този въпрос дава докладът на световноизвестния датски урбанист Ян Геел и екипа му от експерти пред Столичната община. Преди година по предложение на градската управа датските експерти и група български доброволци впериха втренчен поглед в столицата ни и тръгнаха да изследват и анализират всичките й обекти и детайли,



да надничат в прашните й кьошета,



да обследват града отвисоко, да изучат всичките му автомобилни и пешеходни маршрути. Точно една година по-късно екипът връчи препоръките си на кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект Здравко Здравков. Геел и сътрудниците му бяха в столицата по покана на главния архитект.

Всички знаем, че най-хубавите градове в света са тези, които са стъпили на вода, но София си няма пълноводна река. Затова пък може да използва потенциала на двата маловодни канала - Перловска река и Владайска река, и да превърне зелените пространства край тях в зони за отдих, препоръчват датските урбанисти. Днес водите на двете реки са силно замърсени, а околните им пространства са доста неприветливи и неизползваеми. Натовареният автомобилен трафик край тях пък ги прави нежелани за пешеходци и велосипедисти.



Почистете водите на реките,



изградете непрекъснати пешеходни и велосипедни маршрути по протежението им с достатъчно места за отдих, където хората да посядат, да се любуват на природата. Ако двете реки се впишат по-добре в публичните пространства на града, ако се помисли и за старите пешеходни мостове над тях, коритата на Перловска и Владайска коренно ще променят и визията, и функциите си, отбелязват датските урбанисти. За пример те дават Сеул, който по сходен начин възстановява своята река Чонгечон. Каква е историята?

В началото на XX век покрай реката се настанява бедняшки квартал, коритото й се превръща в бунище, а водите й - в клоака. През 50-те години градът взема решение реката да бъде асфалтирана и отгоре й да минава магистрала. Натоварената пътна артерия съвсем замърсява въздуха над града. През 2001 г. градската управа тръгва да търси начин за възстановяване на канала Чонгечон. Бившата магистрала се превръща в богато озеленен воден коридор, който привлича над 60 000 посетители дневно. Един от положителните ефекти от връщането на реката е и чувствително подобреното качество на въздуха. Действително автомобилният достъп до градския център станал по-труден, но пък центърът се превърнал в по-добро място за пешеходците и ползвателите на градски транспорт, отбелязват експертите.

Но да се върнем към София. Чужденците гледат с други очи на незабележимото за много от нас богатство на града от минерални извори. Подобно на Будапеща столицата ни би могла да доразвие балнеоложката си култура, която е част от културно-историческото наследство на града. Сега сградите на старите минерални бани са в ужасно състояние, а местата за сядане около минералните извори не са достатъчни или пък районът откровено не предразполага към отпускане (справка - градинката пред Банята). "Организирайте обществени минерални бани или градски плажове със зони за рекреация", съветва екипът на проф. Ян Геел.

Въпреки че София е една от най-зелените европейски столици, анализът сочи, че различните градски части са неравномерно озеленени, като най-сивеещи и оголени са северните райони. Дори градският център не би могъл да се похвали с равномерно разпределение на уличните дървета във всичките му части.

А връзките между парковете и зелените зони не са достатъчни,



неподдържаните редовно зелени площи,



дървета и храсти пък загрозяват градския пейзаж, отбелязват датските урбанисти. Много от дърветата по тротоарите нямат достатъчно място за развитие на кореновата си система и по тая причина повдигат и рушат уличния паваж, или пък са засадени така, че пречат на пешеходците.

Един от добрите примери, посочени в доклада, е за начина, по който Копенхаген увеличава капацитета на зелените си дробове. Датската столица си е поставила за цел до 2025 г. да засади 100 000 дървета, а общината кани гражданите да предложат бъдещото им място и да помогнат при залесяването. Инициативата "Споделено дърво" предвижда гражданите да получат безплатно дърво, ако го засадят на място, където е видимо за всички.

Датските архитекти обръщат особено внимание и на рушащите се недвижими паметници на културата в столицата, на бутафорното строителство и на липсата на работещ модел за опазване на националната ни памет, като общо взето насоката е - римското минало не е всичко.

Културните ценности са важен аспект от идентичността и градоустройствената структура, но пък отношението на жителите на София към различните обекти е различно, подчертават външните експерти. Пазим и поддържаме добре част от него, като например римските останки, но пък нехаем за редица други паметници и сгради от други исторически времена, въпреки че са



равностойна част от историята на града



Част от историческите сгради в града са реновирани, като къщата на Яблански е един от добрите примери. Други обаче са в лошо състояние, грозните им фасади, както и старите им инсталации, неотговарящи на съвременните стандарти, погубват неповторимото им излъчване и очарование. С времето част от тях остават изолирани от градската тъкан, а оттук и невидими за посетителите на града. Затова и експертите ни препоръчват да разработим стратегия за тяхното интегриране със заобикалящата ги среда, да осъвременим интерпретацията на посланията им, да разработим насоки за реставрацията и опазването им, а също така и да осигурим в най-близък план



безплатна онлайн карта на културните ни ценности



на различни езици, която да се актуализира редовно. Новото строителство пък трябва да спазва отстояние, но и се нуждае от насоки за оформяне на фасадите, на оцветяването им, осветлението по сградите, материалите, витрините, разположението на климатиците...

Датските урбанисти и българските доброволци надникват и във вътрешните дворове на сградите - едно интересно измерение на градското пространство, което у нас се използва по различен начин: като зелени площи, като паркинги и като възможност за отдих. Един от добрите примери, който им е направил впечатление, е двор между бул. "Васил Левски" и ул. "Раковски", който се е превърнал в място за неформални срещи. Ако обаче това прекрасно местенце още малко се трансформира и сред озеленените му пространства се появят кокетни масички и пейки, то ще стане още по-привлекателно, интересът към него ще нарасне като към зона за отдих, отбелязват експертите.

За пример на такова пространство е даден комуналният двор Planquadrat - градинка в центъра на Виена, която се управлява от жителите на прилежащите сгради. Тя съществува близо пет десетилетия и е резултат от сливането и озеленяването на 34 вътрешни двора, разделени първоначално с огради и бодлива тел. Появата й става възможна благодарение на добрата воля на живеещите в кооперациите, на специално създадена асоциация и общината. След като общината поема ангажимент за облагородяването на вътрешния двор, а асоциацията - поддръжката на площите, живеещите в кооперациите също се ентусиазират и тръгват да помагат за превръщането на мястото в оазис. Днес на това пространство се организират летни фестивали, битпазари, открити уроци по тай чи и йога. А към него се стичат не само местни жители, но и хора от целия град, разказва докладът.

Датските архитекти ни препоръчват да обърнем по-голямо внимание и на дребните елементи, които създават морфологичната структура на града. Това би означавало да придадем друг смисъл на детайлите, да им добавим финес. Старите отблъскващи кабинки на регулировчиците по натоварените кръстовища, например, с малко фантазия могат да се превърнат в истински произведения на изкуството.



Изоставените павилиони, неугледните будки за кафе,



безличните магазинчета също могат да сменят облика си, да станат по-цветни и кокетни. Или в краен случай да бъдат премахнати. Един от добрите примери за гъвкав дизайн на уличните кафенета и в същото време запазен индивидуален облик е Лисабон, сочат експертите в доклада до Столичната община.

Според анализа София не съумява на този етап да си подсигури нужните зрителни коридори. "Небостъргачите са мързеливото решение на проблема с плътността на застрояване. Просто другите възможности искат много повече работа", смята Геел. Новопоявяващите се сгради често пречат на уникалната гледка към планината, с която градът е благословен. Ванкувър например, който в края на осемдесетте години разработва политика за защита на гледките, и до днес пази своите 27 визуални коридора. Въпреки все по-високото строителство в центъра и пристанището градът е успял да запази баланс с водните пътища и планината на заден план.

София пък трябва да изгради връзка между центъра и планините, които я заобикалят, а като за начало да подобри точките за пресичане на Околовръстния път. В по-дългосрочен план пък трябва да направи връзка между Витоша и града чрез



велосипедна алея по течението на Перловска река,



препоръчват експертите.

Докладът обаче отчита липсата на велосипедна култура у нас, макар че открива потенциал за добри условия за велосипедистите. "Подобрете количеството и качеството на мрежата. Основните булеварди в централната градска част разполагат с достатъчно пространства за обособени велосипедни алеи. Велосипедната мрежа трябва да отнема пространството от улиците, а не от тротоарите. Като начало осигурете добър велосипеден достъп до училищата, детските градини и университетите. А в дългосрочен план изградете транзитни велосипедни маршрути", съветват датските урбанисти от екипа на проф. Ян Геел.

Използвайте уникалната топография на града, е следващият им съвет. И слизат съвсем на микрониво - чарът на ул. "Будапеща" със стълбите към "Московска", които могат да се превърнат в прекрасно място за почивка и общуване.