:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,259,900
Активни 115
Страници 11,136
За един ден 1,302,066

София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена като Ванкувър

Световноизвестният датски урбанист Ян Геел дава идеи как да направим по-приятелска градската среда
81-годишният датски урбанист и архитект Ян Геел съсредоточава работата си върху подобряване на градската среда чрез преориентиране на градския дизайн към пешеходците и велосипедистите. Основател е на фирмата Gehl Architects.
Може ли един стар мост със стъпала над Канала да се превърне в любимо място за срещи, а по него да има пейки за посядане и сладки раздумки? Дали пък един ден софиянци ще избират да седнат на слънце край бистрите води на реките Перловска и Владайска, а по синия коридор до тях спокойно ще минават велосипедисти? Възможно ли е стъпалата на катерещата се нагоре към "Московска" ул. "Будапеща" да се превърнат в любимо място за отмора на други, а то да ги тегли като магнит, така както са пренаселени често стъпалата към Сакре Кьор на Монмартър или катедралата "Дуомо" в Милано, или....

-----

Може ли София да се превърне в наистина удобен и приятелски настроен град - не към автомобилите, а към хората? При това по-спокоен, по-усмихнат, по-цветен и кокетен...

Отговор на този въпрос дава докладът на световноизвестния датски урбанист Ян Геел и екипа му от експерти пред Столичната община. Преди година по предложение на градската управа датските експерти и група български доброволци впериха втренчен поглед в столицата ни и тръгнаха да изследват и анализират всичките й обекти и детайли,



да надничат в прашните й кьошета,



да обследват града отвисоко, да изучат всичките му автомобилни и пешеходни маршрути. Точно една година по-късно екипът връчи препоръките си на кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект Здравко Здравков. Геел и сътрудниците му бяха в столицата по покана на главния архитект.

Всички знаем, че най-хубавите градове в света са тези, които са стъпили на вода, но София си няма пълноводна река. Затова пък може да използва потенциала на двата маловодни канала - Перловска река и Владайска река, и да превърне зелените пространства край тях в зони за отдих, препоръчват датските урбанисти. Днес водите на двете реки са силно замърсени, а околните им пространства са доста неприветливи и неизползваеми. Натовареният автомобилен трафик край тях пък ги прави нежелани за пешеходци и велосипедисти.



Почистете водите на реките,



изградете непрекъснати пешеходни и велосипедни маршрути по протежението им с достатъчно места за отдих, където хората да посядат, да се любуват на природата. Ако двете реки се впишат по-добре в публичните пространства на града, ако се помисли и за старите пешеходни мостове над тях, коритата на Перловска и Владайска коренно ще променят и визията, и функциите си, отбелязват датските урбанисти. За пример те дават Сеул, който по сходен начин възстановява своята река Чонгечон. Каква е историята?

В началото на XX век покрай реката се настанява бедняшки квартал, коритото й се превръща в бунище, а водите й - в клоака. През 50-те години градът взема решение реката да бъде асфалтирана и отгоре й да минава магистрала. Натоварената пътна артерия съвсем замърсява въздуха над града. През 2001 г. градската управа тръгва да търси начин за възстановяване на канала Чонгечон. Бившата магистрала се превръща в богато озеленен воден коридор, който привлича над 60 000 посетители дневно. Един от положителните ефекти от връщането на реката е и чувствително подобреното качество на въздуха. Действително автомобилният достъп до градския център станал по-труден, но пък центърът се превърнал в по-добро място за пешеходците и ползвателите на градски транспорт, отбелязват експертите.

Но да се върнем към София. Чужденците гледат с други очи на незабележимото за много от нас богатство на града от минерални извори. Подобно на Будапеща столицата ни би могла да доразвие балнеоложката си култура, която е част от културно-историческото наследство на града. Сега сградите на старите минерални бани са в ужасно състояние, а местата за сядане около минералните извори не са достатъчни или пък районът откровено не предразполага към отпускане (справка - градинката пред Банята). "Организирайте обществени минерални бани или градски плажове със зони за рекреация", съветва екипът на проф. Ян Геел.

Въпреки че София е една от най-зелените европейски столици, анализът сочи, че различните градски части са неравномерно озеленени, като най-сивеещи и оголени са северните райони. Дори градският център не би могъл да се похвали с равномерно разпределение на уличните дървета във всичките му части.

А връзките между парковете и зелените зони не са достатъчни,



неподдържаните редовно зелени площи,



дървета и храсти пък загрозяват градския пейзаж, отбелязват датските урбанисти. Много от дърветата по тротоарите нямат достатъчно място за развитие на кореновата си система и по тая причина повдигат и рушат уличния паваж, или пък са засадени така, че пречат на пешеходците.

Един от добрите примери, посочени в доклада, е за начина, по който Копенхаген увеличава капацитета на зелените си дробове. Датската столица си е поставила за цел до 2025 г. да засади 100 000 дървета, а общината кани гражданите да предложат бъдещото им място и да помогнат при залесяването. Инициативата "Споделено дърво" предвижда гражданите да получат безплатно дърво, ако го засадят на място, където е видимо за всички.

Датските архитекти обръщат особено внимание и на рушащите се недвижими паметници на културата в столицата, на бутафорното строителство и на липсата на работещ модел за опазване на националната ни памет, като общо взето насоката е - римското минало не е всичко.

Културните ценности са важен аспект от идентичността и градоустройствената структура, но пък отношението на жителите на София към различните обекти е различно, подчертават външните експерти. Пазим и поддържаме добре част от него, като например римските останки, но пък нехаем за редица други паметници и сгради от други исторически времена, въпреки че са



равностойна част от историята на града



Част от историческите сгради в града са реновирани, като къщата на Яблански е един от добрите примери. Други обаче са в лошо състояние, грозните им фасади, както и старите им инсталации, неотговарящи на съвременните стандарти, погубват неповторимото им излъчване и очарование. С времето част от тях остават изолирани от градската тъкан, а оттук и невидими за посетителите на града. Затова и експертите ни препоръчват да разработим стратегия за тяхното интегриране със заобикалящата ги среда, да осъвременим интерпретацията на посланията им, да разработим насоки за реставрацията и опазването им, а също така и да осигурим в най-близък план



безплатна онлайн карта на културните ни ценности



на различни езици, която да се актуализира редовно. Новото строителство пък трябва да спазва отстояние, но и се нуждае от насоки за оформяне на фасадите, на оцветяването им, осветлението по сградите, материалите, витрините, разположението на климатиците...

Датските урбанисти и българските доброволци надникват и във вътрешните дворове на сградите - едно интересно измерение на градското пространство, което у нас се използва по различен начин: като зелени площи, като паркинги и като възможност за отдих. Един от добрите примери, който им е направил впечатление, е двор между бул. "Васил Левски" и ул. "Раковски", който се е превърнал в място за неформални срещи. Ако обаче това прекрасно местенце още малко се трансформира и сред озеленените му пространства се появят кокетни масички и пейки, то ще стане още по-привлекателно, интересът към него ще нарасне като към зона за отдих, отбелязват експертите.

За пример на такова пространство е даден комуналният двор Planquadrat - градинка в центъра на Виена, която се управлява от жителите на прилежащите сгради. Тя съществува близо пет десетилетия и е резултат от сливането и озеленяването на 34 вътрешни двора, разделени първоначално с огради и бодлива тел. Появата й става възможна благодарение на добрата воля на живеещите в кооперациите, на специално създадена асоциация и общината. След като общината поема ангажимент за облагородяването на вътрешния двор, а асоциацията - поддръжката на площите, живеещите в кооперациите също се ентусиазират и тръгват да помагат за превръщането на мястото в оазис. Днес на това пространство се организират летни фестивали, битпазари, открити уроци по тай чи и йога. А към него се стичат не само местни жители, но и хора от целия град, разказва докладът.

Датските архитекти ни препоръчват да обърнем по-голямо внимание и на дребните елементи, които създават морфологичната структура на града. Това би означавало да придадем друг смисъл на детайлите, да им добавим финес. Старите отблъскващи кабинки на регулировчиците по натоварените кръстовища, например, с малко фантазия могат да се превърнат в истински произведения на изкуството.



Изоставените павилиони, неугледните будки за кафе,



безличните магазинчета също могат да сменят облика си, да станат по-цветни и кокетни. Или в краен случай да бъдат премахнати. Един от добрите примери за гъвкав дизайн на уличните кафенета и в същото време запазен индивидуален облик е Лисабон, сочат експертите в доклада до Столичната община.

Според анализа София не съумява на този етап да си подсигури нужните зрителни коридори. "Небостъргачите са мързеливото решение на проблема с плътността на застрояване. Просто другите възможности искат много повече работа", смята Геел. Новопоявяващите се сгради често пречат на уникалната гледка към планината, с която градът е благословен. Ванкувър например, който в края на осемдесетте години разработва политика за защита на гледките, и до днес пази своите 27 визуални коридора. Въпреки все по-високото строителство в центъра и пристанището градът е успял да запази баланс с водните пътища и планината на заден план.

София пък трябва да изгради връзка между центъра и планините, които я заобикалят, а като за начало да подобри точките за пресичане на Околовръстния път. В по-дългосрочен план пък трябва да направи връзка между Витоша и града чрез



велосипедна алея по течението на Перловска река,



препоръчват експертите.

Докладът обаче отчита липсата на велосипедна култура у нас, макар че открива потенциал за добри условия за велосипедистите. "Подобрете количеството и качеството на мрежата. Основните булеварди в централната градска част разполагат с достатъчно пространства за обособени велосипедни алеи. Велосипедната мрежа трябва да отнема пространството от улиците, а не от тротоарите. Като начало осигурете добър велосипеден достъп до училищата, детските градини и университетите. А в дългосрочен план изградете транзитни велосипедни маршрути", съветват датските урбанисти от екипа на проф. Ян Геел.

Използвайте уникалната топография на града, е следващият им съвет. И слизат съвсем на микрониво - чарът на ул. "Будапеща" със стълбите към "Московска", които могат да се превърнат в прекрасно място за почивка и общуване.
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
---
снимка: "Сега"
----
Снимка: НЕВЕНА ТЕНЕВА
---
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
--
Снимка: Юлиян Савчев
---
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
----
СНИМКА: БГНЕС
----
СНИМКА: НЕВЕНА ТЕНЕВА
---
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
34
2709
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
05 Октомври 2017 20:06
чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена

Рано е да се мисли за това!
Все още има много къщи и незастроени площадки, тротоарите и улиците все още са скандално широки и двама пешеходци/коли свободно се разминават.
05 Октомври 2017 20:06
София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена като Ванкувър

Може - ако се засели с корейци, австрийци или канадци.
05 Октомври 2017 20:07
но най-вече с манриканци, разбира се
05 Октомври 2017 20:31
То и за България като цяло може всичко това, ама първо трябва да спрат да крадат онези "политиците", после трябва да се премахнат шуробаджанашките схеми или май обратното ?
05 Октомври 2017 20:35

София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена като Ванкувър

Може, мечтите са безплатни.
05 Октомври 2017 20:44
Всички шопи и потомците им трябва да се изселят. Иначе - през крив....през Стрийт Вю, искам да кажа...
05 Октомври 2017 20:46
Кой ще дава парите? Така че да има за всички отговорни фактори...
05 Октомври 2017 20:49
София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена като Ванкувър

Може да бъде и е била до преди няколко десетилетия, но сега е...кочина с извинение.
05 Октомври 2017 21:10
Имам лоши предчувствия за г-на. Най-вероятно ще си тръгне без да му е платено. Тука е така.
05 Октомври 2017 21:21
Може и да може,ама за кво? София не е Виена,нито Сеул,нито Ванкувър!
Скоро четох една статия,че европейските и оттатък океана педеруги са полудяли по Dark Tourism, и нашата Бузлуджа им се струва рая на земята София,горе доле мяза на Бузлуджа,само туроператорите да пращат групи и готово.Ще има работа като на слънчака,ама целогодишно
И ако оная дърта педеруга Бакърджиев не беше съборил мавзолея 90-та година и Гочето беше още вътре,щеше да носи милиарди приходи годишно
05 Октомври 2017 21:49
Може обаче, тогава собствениците трябва да плащат доста по-високи данъци. Толкова колкото плащат собствениците в другите развити страни.

Или да излъжем ЕС да ни даде 100 милиарда поне, от които 80 ще бъдат раздадени законно като комисионни.

05 Октомври 2017 21:59
Манрико е казал всичко по темата.
05 Октомври 2017 22:02
манрико е изтърсил една огромна глупост. споменът за канадеца майкъл капустин все още е жив. неясно защо, но той предпочете да си завърти далаверите по нашенско.

що ли, манрико, ловки?
05 Октомври 2017 22:46
Можеше София да стане кво ли не на света, само да не я управляваше сбирщайн от Злокучане и пр. картофенопоясни населени места.
05 Октомври 2017 23:36
само да не я управляваше сбирщайн от Злокучане и пр. картофенопоясни населени места.
За сметка на това такива са най-пробивни.
05 Октомври 2017 23:51
и кво против Злокучене имате?
Верно че масата от района са картофоиди ама все пак не сме всичките такива..
06 Октомври 2017 00:16
Тц. Не може. Дори и по предложения от манрико метод.
06 Октомври 2017 01:59
Нормално е,Onzi-"Риба се лови в мътни води"
06 Октомври 2017 06:28
Абсолютно прав е датчанина. Велосипедът е решението.
06 Октомври 2017 09:01
След толкоз години на проби и грешки дали може да се прескочат етапи в развитието на държавата, съм сигурен, че е твърде рано за реализиране на предписанията на датчаните - просто нацията трябва да узрее и да почне да мисли и за тези проблеми.
06 Октомври 2017 09:33
изградете непрекъснати пешеходни и велосипедни маршрути по протежението им с достатъчно места за отдих, където хората да посядат, да се любуват на природата.

По стар цигански обичая, точно в поречияьта е най-удобно да си мяташ боклуците.
А ние нали мощно се циганизираме, та ...
06 Октомври 2017 10:13
Много по добре щеше да бъде ако бяха публикували линк към: доклад на Ян Геел пред Столичната община.pdf
06 Октомври 2017 10:22
София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена
и зелена като Ванкувър

София беше такава, но при друг обществен строй.
https://bultimes.com/wp-content/uploads/2017/10/22046669_1438619879561201_4045264766708872893_n.jpg
За по-малко от 30 години осъществихме бърз
и успешен преход от държава към колониална територия.
Костадин Костадинов, Фейсбук
06 Октомври 2017 10:48
Но да се върнем към София. Чужденците гледат с други очи на незабележимото за много от нас богатство на града от минерални извори. Подобно на Будапеща столицата ни би могла да доразвие балнеоложката си култура, която е част от културно-историческото наследство на града. Сега сградите на старите минерални бани са в ужасно състояние, а местата за сядане около минералните извори не са достатъчни или пък районът откровено не предразполага към отпускане (справка - градинката пред Банята). "Организирайте обществени минерални бани или градски плажове със зони за рекреация", съветва екипът на проф. Ян Геел.



Аз не съм чужденец. Не съм архитект по образование. Но защо съм писал същото? Странна работа?

Безхаберието превърна градските бани от капитал в язва вестник Сега
13 март 2017 г.
Между другото банята в Банкя, бившия "санаториум" в с. Искрец, Централна Баня София имат архитектура която ни прави част от Европа.
Между другото в центъра на Буда Пеща има минерална баня.
Между другото селището което днес наричеме София е възникнало покрай минералните извори в центъра на града. Пазиме ли си историческото наследство?
Тц.

Аз съм Софиянец. Толкова прости и очевидни неща. Само в Софийска община ли са слепи?

06 Октомври 2017 11:15
Аз съм Софиянец. Толкова прости и очевидни неща. Само в Софийска община ли са слепи?

По-лесно се правят пари от паркиране - 10 лева на ден на всеки 5 метра, които така или иначе трябва да се асфалтират - ефективност
06 Октомври 2017 11:31
София може да е чиста като Сеул, подредена като Виена и зелена като Ванкувър
Единственото условие е местната популация да бъде сменена с германска
06 Октомври 2017 12:09
Абсолютно прав е датчанина. Велосипедът е решението.

Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала краче.

И в България, в населените места, които са равни и с равномерен климат при който не се задържа сняг, колелета се карат масово, откакто са се появили. В неравна, лятото много гореща, а зимата с месеци с непочистен сняг София, да караш колело е безумие. Затова го правят само наркоманчета и то като имитационна субкултура.

Да предлагаш да стесняваш и без това тесните улици, за да правиш велоалеи, които никой няма да ползва, също е повече от безумие. Пита се кой и колко плати на тази датска фирма и "група доброволци", за да отбиват номера ? И колко пари се върнаха обратно към съответните общински служители и кметицата ?
06 Октомври 2017 12:15
Като изключим "Св. София", "Баня башъ" и донякъде "Черната джамия", "Света Петка", царския дворец (конака) и археологическия музей, то историческите остатъци на София са основи на сгради и крепостни стени, които са по-скоро музейни експонати, отколкото действащи неща останали от миналото. Да наричаш "исторически" съборетини на по 100 години, при това световна конфекция за времето си, е повече от абсурд, който се допълва от безумието да привиждаш в павета културно наследство.
06 Октомври 2017 12:35
Всичко си е навързано. Велосипедна култура има при чист въздух. А в София чист ли е?
06 Октомври 2017 12:42
И в България, в населените места, които са равни и с равномерен климат при който не се задържа сняг, колелета се карат масово, откакто са се появили. В неравна, лятото много гореща, а зимата с месеци с непочистен сняг София, да караш колело е безумие. Затова го правят само наркоманчета и то като имитационна субкултура.


Изводите са следните:
1. Климатът в София и околностите е драстично различен в сравнение с останалата територия на Републиката.
2. Всички велосипедисти са наркомани.
3. София е на баир. Потвърждава се от народната поговорка: "Що ми трябваше на баир лозе." Виж квартал Лозенец.

да продължавам ли:

3. Копенхаген е град с пустинен климат в който не е падал дъжд от 30 години.
4. Амстердам също.
5. В София, да караш колело е безумие, НО според субкултурата на Вито Корлеоне.
06 Октомври 2017 13:21
да продължавам ли:

3. Копенхаген е град с пустинен климат в който не е падал дъжд от 30 години.
4. Амстердам също.

Продължавай, да.
За дъжд през зимата не знам дали е ставало дума, ама в Амстердам през зимата не пада под 5 градуса над нулата и сняг я превали, я не. И не трупа, а се топи веднага.
И не прави коловози, които перфектната поддръжка на общината държи като атракцион до средата на април.

Забрави за картините на Петер Брьогел Стария, в който каналите са замръзнали и всички джиткат с кънки.
Може да е било през "малкия ледников период" на 15-16ти век, ама сега не е така.

Предполагам, че и в Копенхаген е подобно.

Иначе - да, София можеше да е чудесен град, ако се управляваше с малко повече грижа и любов и много по-малко крадене.
Неслучайно главният му архитект е с предходна месторабота архитект на Червен бряг.
Нищо лично, ама ми се види твърде симптоматично.
06 Октомври 2017 13:42
Много хубаво ни съветват хората!

Пазим и поддържаме добре част от него, като например римските останки, но пък нехаем за редица други паметници и сгради от други исторически времена
Ами ние, "блудни пияни патриции", само за римското си потекло сме на едно мнение!

Мисля, че общината ще реши видни съветници да посетят споменаваните, като добри примери, места - Сеул, Виена, Лисабон, Ванкувър... Владивосток. А не бе, последното беше от друго място!
06 Октомври 2017 16:07
В града на Брьогел и на Винсент Ван Гог имаше десетки велосипеди вързани с вериги на всяко едно от мостчета над каналите, а те - мостчетата са стотици. Някои от велосипедите сигурно си висяха така от десетки години. Тези, най-старите бяха ги обърнали да висят от към страната на канала - сигурно за да не пречат. И още нещо за успокоение на местната публика - любителите на Amstel пикаеха в каналите.

В Копенхаген пък гледам една датчанка си кара децата (две или три на брой) в една триколка, отпред в нещо като като кабинка. Дъжд се лее като из ведро. Датчанката руса, децата мургавички. И майката и децата красиви, но мокри. Да се неначудиш!
06 Октомври 2017 16:44
Предполагам, че и в Копенхаген е подобно.


Не, не е. Там е студено и мразовито, през повечето време зиме е и заснежено. Но снегопочистването им е на висота, като се чистят абсолютно всички улици барабар с велоалеите.

Но там имат друг проблем - задръствания с велосипеди в пиковите часове сутрин и вечер. Не вярвах, докато сам не го видях. Толкова много хора вече карат колела, че ширината на алеите не стига за всички. И тъй като велосипоедистите са с предимство (дори пред пешеходците), колите и автобусите на градския транспорт просто нямат шанс и понякога чакат по 15-20 минути без да мръднбат на светофар, който междувременно извърта няколко цикъла, докато се разтика масата от колелета.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД