"Ръкостискайте се с дясната ръка, но дръжте в лявата си камък" - съветът е на Франк Ъндърууд, достигнал до президент в хитовия американски сериал "Къща от карти". Изглежда, този съвет се следва и от "първите цигулки" в държавата, както премиерът Бойко Борисов определи себе си и президента Румен Радев. Трябва ли обаче да използваме конфликтна речникова температура, за да търсим скрити причини зад отношенията между стопаните на двете съседни сгради на "Дондуков"?

Каквито и интерпретации да слушаме от Борисов или Радев, и двамата са влезли в



политическата игра на взаимна легитимация



И докато Борисов е изградил своя властови център, политикът Радев се учи в крачка. Той не само търси опонент, постепенно прави и леки маневри за еманципация от партията, която му спечели президентския стол. Но и направи в момента грешка да слезе на терена на лидера на ГЕРБ - там, където "бистришките тигри" са най-силни.

Още не изкарал месеците на двете си ръце, президентът успя да наложи собствен ред от теми и проблеми в държавата. И независимо че беше дамгосан от самото начало "за връзки с Москва", хулен от "моралната полиция" за публично поведение на него и съпругата му, той видимо учи политиката в крачка. Използва макиавелистки правомощията си по конституция - играта около политическата криза и служебния кабинет преди встъпването му в длъжност показа институционален характер около кандидатурата на новия шеф на Върховния административен съд (президентът Плевнелиев беше окъпан в обожание, когато отказа да легитимира избора на Венета Марковска в Конституционния съд). За кратко време показа, че може да представлява България зад граница, и демонстрира потенциал за добри международни контакти.

Държавният глава обаче



не успява все още да излезе от обувките



на военния генерал. Макар и признат авиатор, експерт в своята област, той не осъзна, че решението за модернизация на армията не е на президентската институция. От нея не зависи този избор. Защото такива са правомощията на президента. С изключение на кризисни състояния, институцията е с представителен характер. Оттам може да се обръща внимание на проблеми, да се налагат теми, да се търси баланс и стабилност, когато има надвиснала политическа криза. Но не може да се управлява. През годините се нагледахме на различни случаи, в които президентската институция подпираше енергийни проекти, даваше рамо на лобистки закони, заемаше страна на политическата сцена.

Емоционалните обобщения на политика Румен Радев, опасността да се увлече от опиата на властта, ще го свалят на терен, където политикът Борисов е най-силен. Там той разполага с голям човешки арсенал, самоотвержени хористи, които са готови да сезират ДАНС и да оспорят достъпа до секретна информация на шефа на кабинета на президента, да излязат с призиви да "свали военната си униформа" и дори да го сравнят със севернокорейския лидер Ким.

Решен да отвърне, президентът



Радев показа привързаност към БСП



в разгара на сагата "Кумгейт" и назначенията в хасковската община. "Аз очаквах премиерът да озапти беквокалите си в парламента, но това не се случи - те пеят все по-високо и по-фалшиво"..."Освен това наблюдавам всички действия на партия ГЕРБ, че или премиерът губи контрол върху партията си, или ги насърчава в битката срещу мен", обяви държавният глава в понеделник.

Словесната престрелка между ГЕРБ и левицата се превърна в касапница, в която започнаха да се търкалят имената на бивши енергийни министри, шефове в енергетиката и държавните фирми, съпруги и съпрузи на висши партийни кадри от ГЕРБ и БСП. И показаха лицето на новата номенклатура, в която цели фамилии обитават държавни кабинети, заемат висши постове и участват в различни бордове. А с неприетата оставка на депутата Делян Добрев остави с отворен край този политически водевил.

Затова и президентът няма нищо да спечели, влизайки с главата напред в тази битка. Напротив, така се оплита в играта на лидера на ГЕРБ, който се стреми да покаже, че "Дондуков 2" и "Позитано" са един отбор. Борисов има нужда от абсолютно безгласен президент. Не само като компенсаторен механизъм за неговото дълбинно желание да стане държавен глава, но и да овладее и представителните функции на държавата, да обира лаврите, да бъде домакин на различни балкански форуми, да се обръща на малки имена към президенти и премиери, без никакви негативи. И в играта с Радев го постига. Защото президентът все още не може да надскочи усещането за реваншизъм, обобщено в горчивото му обръщение пред депутатите в края на миналия парламент - "Имате още една седмица"... Затова и премиерът ще поддържа миролюбив речник. "Няма да наруша мира с президента. Винаги съм считал, че лошият мир е по-добър от най-добрата война", заключи Борисов в сряда.

А в отговор президентът "оцени" усилията му. Но и продължи с обвиненията към ГЕРБ, че води институционална и медийна война срещу президентството. "Както виждате, премиерът пред камерите



подава ръка към мен и има моята ръка,



но неговите съпартийци продължават да безчинстват", каза той. И добави: "Трябва да е ясно едно - не може да има разбирателство в името на корупционния комфорт на управляващите, които и да са те." Намеквайки за сюжета около хасковската сага, Радев коментира, че оставките вече не вършат работа, като призова за антикорупционни мерки, които "да стигнат до дъното".

В тази игра генералите, дали си разменят словесни крошета, или използват офицери и пешки за атака и отбрана, все се борят за признание.

А всъщност може да става въпрос и за друго. Както казва героят Франк Ундърууд: "Aкo пocтигнeтe нeщo блaгoдapeниe нa пapитe, тo вepoятнo щe зaпoчнe дa ce paзпaдa cлeд 10 гoдини. Дoкaтo влacттa e cтapa, кaмeннa cгpaдa, кoятo cтoи c вeкoвe. He мoгa дa yвaжaвaм чoвeк, кoйтo нe виждa paзликaтa." Е, въпросът е как двамата генерали виждат разлика?